Нощните температури над 18°C са по-опасни за сърцето от дневните жеги, това показва революционно десетгодишно изследване на Клиниката по кардиология в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“.
Проучването, което анализира над 7400 случая на остър коронарен синдром, за първи път документира как липсата на нощно охлаждане се превръща в критичен фактор за сърдечно-съдовото здраве.
Ключови открития на изследването
Според данните от мащабното проучване, минималните нощни температури над 18°C увеличават риска от инфаркт 3,7 пъти, значително повече от ефекта на дневните високи температури. Това неочаквано откритие променя коренно разбирането ни за температурните рискове за здравето.
Още по-тревожно е, че опасността не изчезва веднага след екстремните температури. Рискът продължава до 7 дни след температурните колебания, като нараства прогресивно:
- При студ рискът достига пик на 7-ия ден (+33%)
- При жега максимумът е на 3-тия ден (+88%)
Възрастовите различия изненадват експертите
Изследването разкрива неочаквани възрастови особености при реагирането на температурните екстреми:
- При екстремен студ: Най-уязвими са възрастните над 75 години
- При горещини: Изненадващо младите под 55 години показват най-висок риск (+37%)
Това откритие предизвиква преосмисляне на традиционните представи за рисковите групи при екстремни температури.
Градският топлинен остров засилва проблема
Специалистите от „Н.И. Пирогов“ обръщат внимание и на феномена "градски топлинен остров" (Urban Heat Island), който прави градовете като София особено уязвими. Температурите в градските райони са с 2 до 7°C по-високи от околните селски територии, особено през нощта.
Основните причини за градския топлинен остров:
- Градски материали: Асфалтът и бетонът абсорбират слънчева енергия през деня и я отдават бавно през нощта
- Липса на растителност: Малкото зелени площи ограничават естественото охлаждане чрез изпаряване
- Антропогенна топлина: Климатици, автомобили и промишленост генерират допълнителна топлина
- Архитектурни особености: Гъстото застрояване задържа топлината като "капан"
Анализът показва, че през последните 5 години броят на тропичните нощи (с минимална температура над 20°C) рязко нараства в централните части на София. Минималните летни температури в столицата се повишават с около 2°C за 10 години, по-бързо от средните температури.
Последици за здрвето от жегите през нощта
Липсата на нощно охлаждане създава тежко натоварване за сърдечно-съдовата система, особено при възрастни и хронично болни хора. Увеличава се рискът от:
- Инфаркти и инсулти
- Обезводняване
- Топлинен удар
- Сънни нарушения и хронична умора
Експертна препоръка за промяна в протоколите
Д-р Иван Мартинов, началник на Отделението по инвазивна кардиология в "Пирогов", подчертава необходимостта от спешна промяна в системите за ранно предупреждение и здравните протоколи. Според него фокусът трябва да се измести от дневните температурни пикове към нощните минимуми и продължителното наблюдение на рисковите групи в седмицата след екстремните метеорологични условия.
Практични препоръки за защита
В светлината на тези открития, гражданите трябва да обърнат особено внимание на:
- Осигуряване на прохладна среда за сън през горещите нощи.
- Продължително внимание към симптомите до една седмица след екстремни температури.
- Особена грижа за младите хора при горещини и възрастните при студ.
- Използване на климатизация или други средства за охлаждане през нощта.
Това революционно изследване променя разбирането ни за температурните рискове и подчертава, че градският топлинен остров превръща нощите в скрит рисков фактор за сърдечно-съдовото здраве.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
