Четете етикетите, избирате внимателно, а в количката пак попадат ултрапреработени храни. Д-р Крис ван Тюлекен ги нарича „почти невъзможни за избягване“. Затова по-важният въпрос не е дали ги ядем, а колко.
В 22 европейски държави делът им в калориите на възрастните варира над три пъти, от 13% до 44%. Значи количеството не е неизбежност. Диетолог, който разглежда пазаруването на журналист на BBC, добавя, че хранителната стойност е по-важна от дължината на списъка със съставки.
Ето какво все пак се знае, какво остава спорно и как да подходим разумно, когато пазаруваме хранителни продукти и целим здравословен начин на живот.
Какво са ултрапреработените храни и защо е трудно да ги разпознаем?
Това са продукти с индустриална рецептура. Съдържат съставки, които рядко има в домашната кухня: емулгатори, оцветители, овкусители и подсладители. Простият ориентир е повече от пет съставки, поне една от които е „непозната“ за кухнята.
Към групата спадат колбасите, сладките напитки, снаксовете и много готови закуски. Попадат обаче и продукти с доказана полза, например някои зърнени закуски с трици. Именно това смущава диетолозите.
Диетологът Мийв Ханан от Британската диетична асоциация предупреждава за „растяща истерия“. „Посланията са твърде черно-бели, а страхът около храната никога не е добър“, казва тя.
Какво показват проучванията за здравето?
Според систематичен преглед, публикуван в The BMJ, който обединява 45 анализа с 9 888 373 участници, по-високата консумация на ултрапреработени храни се свързва с по-висока сърдечно-съдова смъртност (относителен риск 1,50). Свързва се и с по-честа тревожност (коефициент на шансовете 1,48) и общи психични разстройства (1,53).
Голямо британско проучване, публикувано в eClinicalMedicine, проследява 197 426 души на възраст 40–69 години средно почти десет години. Всеки 10 процентни пункта повече ултрапреработени храни в менюто се свързват с 2% по-висок риск от рак като цяло и с 19% по-висок риск от рак на яйчниците.
И в двата случая данните са наблюдателни. Няма рандомизирани клинични изпитвания, така че връзката не доказва причина. Учените спорят и какво точно вреди: високото съдържание на захар, сол и мазнини или самата преработка.
Проф. Дейвид Джулиън Макклементс, който работи с хранителната индустрия, нарича понятието „не много добре дефинирано“. Д-р Крис ван Тюлекен пък казва, че тези храни са „почти невъзможни за избягване“.
Колко ултрапреработени храни ядат европейците?
Разликите между държавите са огромни. При анализ на данни на Европейския орган по безопасност на храните (EFSA) от 22 държави делът им в енергийния прием на мъжете варира от 12,9% в Италия до 40,6% в Швеция. Във Великобритания е 39,7%. При жените разликите са сходни: от 13,8% в Италия до 43,8% в Швеция.
Друго проучване в 19 европейски държави измерва наличността им в домакинствата: от 10,2% в Португалия до 50,4% във Великобритания. Всеки процентен пункт повече е свързан с ръст от 0,25 пункта в разпространението на затлъстяването сред възрастните. Изводът е ясен. Делът им зависи от хранителната култура.
А как стоят нещата в България?
България не участва в европейския анализ, защото няма достатъчно подходящи данни. Косвени сигнали има. Според проучване на „Тренд“ от 2025 г. над 30% от българите ядат бързи или силно преработени храни поне веднъж седмично. Само 36% консумират плодове и зеленчуци всеки ден, а 48% смятат, че здравословният живот е твърде скъп.
Друг проблем посочват насоките на Националния център по обществено здраве и анализи. Средният прием на сол у нас надхвърля 10 г на ден, при препоръчителни 5 г. В същото време общоевропейско задължително означение върху предната страна на опаковките все още липсва. Купувачът трябва сам да търси данните в таблицата на гърба.
Възможно ли е да избягваме напълно ултрапреработените храни?
Експертите, цитирани от BBC, смятат, че това не е реалистично. Диетологът Ханан подчертава, че хранителната стойност е много по-важна от дължината на списъка със съставки. Пилешките хапки, например, са добър източник на белтъчини, но съдържат повече мазнини и сол от обикновено пилешко филе. Затова се препоръчват умерено, като част от балансирано меню.
Специалистите поставят акцент върху три неща:
- баланс във времето: една храна не прави менюто здравословно или нездравословно;
- внимание към сол, захар и мазнини, а не само към броя съставки;
- постепенна замяна на най-често консумираните продукти с по-малко преработени.
Ултрапреработените храни се свързват с по-висок здравен риск, но връзката не е доказана като причина и не всяка такава храна е еднакво неблагоприятна. В 22 европейски държави делът на ултрапреработените храни в калориите на възрастните варира от 13% до 44%. Затова най-полезното е да гледаме хранителния състав, а не да се страхуваме от всяка дума в етикета.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Може ли да се ядат ултрапреработени храни и да си здравословен? Диетолог анализира седмичното ми пазаруване – BBC News
Консумация на ултрапреработени храни при възрастни в Европа. European Journal of Nutrition
Наличност на ултрапреработени храни в домакинствата и затлъстяване в 19 европейски държави – PubMed
Насоки за здравословно хранене на възрастни в България – НЦОЗА- Предложение за хармонизирано задължително означаване на хранителния състав върху опаковката – Европейски парламент
- Консумация на ултрапреработени храни, риск от рак и смъртност от рак: голям проспективен анализ в UK Biobank – eClinicalMedicine (The Lancet), 2023













