Едва 6% от българите водят изцяло здравословен начин на живот, показват данните от мащабно социологическо проучване, реализирано от изследователски център „Тренд".
Резултатите са представени по време на специализирана пресконференция, организирана от Health Metrics.
Раздвоени практики и социални различия
Проучването разкрива противоречива картина в здравните навици на българите. Въпреки че 42% от респондентите твърдят, че „по-скоро" водят здравословен начин на живот, реалността е по-сложна - 35% признават, че „по-скоро не" го правят, а 14% изобщо не следват здравословни практики.
Анализът показва ясни социални и демографски различия. Здравословният начин на живот е по-характерен за най-младите хора (18-29 години), хората с висше образование, тези с по-високи доходи и жителите на столицата. Това подчертава връзката между социално-икономическия статус и здравните избори.
Финансовите бариери са основната пречка
Една от най-сериозните пречки пред здравословния живот се оказват икономическите ограничения.
Почти половината от българите (48%) смятат, че здравословният начин на живот е твърде скъп, а 41% споделят затруднения в достъпа до качествена храна. Тези проблеми са особено остри сред младите хора с нисък доход и жителите на малки населени места.
Критично ниска физическа активност
Данните за физическата активност са особено притеснителни. 55% от анкетираните никога не спортуват, а едва 15% са активно спортуващи. Основните причини за липсата на движение включват възрастта, ограниченото време и липсата на мотивация.
При тези, които все пак спортуват, водещият мотив е грижата за здравето. Интересно е, че сред най-младите мотивацията за спорт е равномерно разпределена между стремежа към добро здраве и добър външен вид, но с напредване на възрастта здравословните причини стават преобладаващи.
Хранителни навици и рискове
Хранителните практики също не следват здравните препоръки. Само 36% от анкетираните консумират плодове и зеленчуци всеки ден, докато над 30% признават, че ядат бърза или преработена храна поне веднъж седмично.
Безпокойство буди и фактът, че 23% от респондентите са били на хранителен режим през последната година, а 14% са използвали добавки или лекарства за отслабване без медицински контрол. Повечето вземат решения на база съвети от приятели или информация от интернет.
България сред лидерите по затлъстяване в Европа
„Метаболитното здраве е изключително важно и затова трябва да поставим здравословния начин на живот в центъра на общественото внимание", коментира чл.-кор. проф. Цветалина Танкова, ръководител на Катедра по ендокринология в МФ, МУ-София.
Тя подчертава тревожната статистика: „България е на 6-то място в Европа по затлъстяване при възрастни и на 5-то място по затлъстяване при деца. Тези цифри говорят достатъчно."
Дигиталната среда и дезинформацията
Проучването установява засилената роля на социалните мрежи в здравните решения. 43% от потребителите на продукти за отслабване ги избират след лично онлайн търсене, а 11% се влияят от реклами и инфлуенсъри.
Още по-притеснително е, че 22% от всички респонденти посочват онлайн форумите като основен източник на информация за хранене и здравословен живот.
„Липсата на надеждна информация от достоверни източници, която да е лесно достъпна, често води до грешки в поведението", обяснява проф. д-р Веселка Дулева, началник на отдел „Храни и хранене" в НЦОЗА. Тя подчертава важността от въвеждането на здравно образование от ранна детска възраст.
Икономическите последици
Здравният икономист Аркади Шарков от „Health Metrics" представи алармиращи данни за икономическото въздействие на нездравословното хранене. Всяка година то води до приблизително 159 000 загубени години живот в здраве, равняващи се на над 27 милиарда евро загубена стойност.
Основни виновници са прекомерната консумация на сол, захарни напитки и преработено месо. Въпреки забавянето на инфлацията, цените на храните остават с близо 40% по-високи спрямо 2021 г., което допълнително ограничава достъпа до здравословни алтернативи.
Резултатите от проучването са част от „Индекс на здравните тенденции", който има за цел регулярно проследяване на поведението и нагласите на населението.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
