Ултрапреработените храни имат достатъчно и основателна нездравословна репутация, но не всички са еднакви.
Ново научно становище на Американската сърдечна асоциация оспорва идеята, че всички ултрапреработени храни са нездравословни.
Въпреки че много от тях са свързани с неблагоприятни последици за здравето, новото изследване, публикувано в CirculationTrusted Source, предлага перспектива от няколко различни гледни точки, пише Healthline.
Една от тях е, че някои ултрапреработени храни изглежда имат по-добри хранителни профили и могат да се впишат в цялостна здравословна диета.
Някои ултрапреработени храни са по-здравословни от други
Ултрапреработените обикновено са с високо съдържание на наситени мазнини, добавени захари и натрий и могат да допринесат за неблагоприятни последици за здравето, включително инфаркт, инсулт, затлъстяване, възпаление, диабет тип 2 и съдови усложнения.
И все пак, както се казва в прессъобщението относно изследването, „някои видове промишлена преработка на храни са полезни за съхранението и безопасността и/или намаляването на разходите, като например техники, които удължават срока на годност, контролират микробния растеж, смекчават химическите токсични вещества, запазват функционалните, хранителните и сензорните (вкусови) качества и намаляват загубата и разхищението на храна“.
„По-здравословните ултрапреработени храни са тези, които, въпреки че са подложени на фабрична обработка, все още предлагат хранителни ползи, като фибри, протеини, витамини и минерали, и имат ограничени количества добавени захари, нездравословни мазнини и натрий“, коментира диетологът Никола Лъдлам-Рейн, автор на „Как да не ядем ултрапреработени храни“.
Някои примери за по-здравословни ултрапреработени храни включват:
- Пълнозърнест хляб
- Зърнени закуски с високо съдържание на фибри
- Някои млечни продукти
- Обогатени растителни млека
„За разлика от това, „по-малко здравословните“ ултрапреработени храни обикновено са с ниска хранителна стойност и високо съдържание на добавени наситени мазнини, захари и сол или множество добавки (които могат да насърчат пасивната свръхконсумация на калории)“, добавя експертът.
„Ключовата разлика често се крие в съставките и хранителния профил, а не само в обработката“, казва още тя.
Саманта Питърсън, която е диетолог и специалист по функционална медицина, споделя, че някои от най-лошите възможни ултрапреработени храни са:
- Напитки, подсладени със захар
- Рафинирани закуски
- Инстантни юфка
- Преработени меса
„Те често са с високо съдържание на бързо абсорбиращи се захари или рафинирани нишестета, възпалителни мазнини, натрий и други добавки – комбинация, която може да доведе до скокове на кръвната захар, чревен дисбаланс, хронично възпаление и повишен риск от сърдечни заболявания, диабет и някои видове рак“, обяснява експертът.
„С течение на времето високият прием на такъв тип храни с ниско съдържание на хранителни вещества може да допринесе за затлъстяване, инсулинова резистентност, високо кръвно налягане, повишен холестерол, нарушаване на чревния микробиом и по-висок риск от сърдечно-съдови заболявания и някои видове рак“, казва още Питърсън.
Какво да търсите на етикетите за хранителна стойност
Докато някои ултрапреработени храни имат малко или никакви полезни качества, други могат да осигурят основни хранителни вещества и да предложат удобство за натовареното ежедневие.
Експертите препоръчват внимателно четене на етикетите на тези храни и по-точно - списъка със съставки.
„Когато избирате ултрапреработени храни, препоръчвам да търсите продукти като хляб или зърнени храни с 3 грама или повече фибри на порция“, съветва Лъдлам-Рейн.
Тя добавя, че хората трябва да избират продукти като кисело мляко с 5-10 грама протеин и опции с намалено или никакво добавено съдържание на захар.
Обогатените продукти са друг продукт, за който трябва да се внимава. Храните, обогатени с добавен калций, витамин D, B12, желязо и йод, могат да помогнат за увеличаване на приема на ключови хранителни вещества.
Ако се съмнявате относно дадена ултрапреработена храна, „по-краткият, по-разпознаваем списък със съставки често (макар и не винаги) е добър знак“, казват експертите.
По-здравословни ултрапреработени храни
Може да е полезно да имате конкретен списък с примери. Ето някои по-здравословни преработени храни:
Обогатени пълнозърнести зърнени закуски – Те могат да бъдат добър източник на фибри, желязо и витамини от група В, но е добра идея да се избягват тези, които съдържат добавена захар.
Млека на растителна основа – Те често са обогатени с калций и йод, които са важни хранителни вещества, особено за тези, които избягват млечни продукти.
Консервиран боб и бобови растения – Технически това са вид ултрапреработени храни поради фабричното консервиране и добавянето на стабилизатори, но те са естествен и чудесен източник на растителни протеини и фибри. Старателното изплакване на боба може да помогне за намаляване на съдържанието на натрий.
Нарязан пълнозърнест хляб – Стига да е с ниско съдържание на сол и захар, той осигурява фибри и сложни въглехидрати за устойчива енергия.
Гръцко или обикновено кисели млека с жива закваска – Те могат да подпомогнат здравето на червата и костите.
Ултрапреработени храни, но с мярка
Много преработени храни предлагат удобство, достъпност и важни хранителни вещества, особено за хора с ограничено време или бюджет.
Например, консервираният боб, пълнозърнестият хляб и обогатените растителни млека осигуряват фибри, протеини и витамини, като същевременно се нуждаят от минимална подготовка.
Експертите казват, че „преработката не е лоша по своята същност“. Замразяването, обогатяването или консервирането могат да запазят хранителните вещества на някои продукти.
Но е важно да има баланс. Замяната на сладките напитки с газирана вода или на белия хляб с пълнозърнест, като същевременно планирате прости ястия, които смесват пресни, замразени и по-здравословни непреработени хранителни мазнини, може да окаже добра промяна.
Диетолози съветват спазването на правилото 80:20, а именно – 80% пълнозърнести храни и 20%, предлагайки свобода на действие за по-здравословни преработени храни. И по възможност, по-малко здравословните преработени храни да се консумират като изключение, а не като ежедневен начин на хранене.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
