В днешно време вниманието на хората често се насочва към етикетите на хранителните продукти и по-специално към съставките с дълги, труднопроизносими имена. Убеждението, че такива наименования са сигнал за нещо изкуствено или вредно става все по-популярно. 

Освен това възниква въпросът доколко сложността на едно име отговаря неговата безопасност или полезност. В резултат, темата за „химичните“ срещу „натуралните“ съставки привлича интереса на научните специалисти в областта на храненето, пише онлайн изданието Eating Well.

Данни от нарастващ брой проучвания по темата сочат към нова картина, според която не всички синтетично звучащи вещества са опасни за здравето. Разграничаването между митове и научно обоснована информация се оказва ключово за правилната преценка при избора на хранителни продукти.

Често срещани митове

Идеята, че определени храни трябва да се избягват, защото звучат като нещо от учебник по химия, набира популярност през последните години. Фрази като „Ако не можеш да го произнесеш, не го яжзвучат логично, но се оказват подвеждащи, твърдят експертите.

„Твърдението, че нещо непроизносимо е вредно, често създава излишен страх около храните,“ посочва Саманта ДеВито, магистър и регистриран диетолог.

Много хранителни вещества имат сложни научни наименования,“ допълва диетологът Джен Ернандес.

Примери са някои химични съединения, като холекалциферол, труден за произнасяне, но всъщност форма на витамин D, който играе ключова роля за здравето. Веществото се добавя, често към продукти като мляко, зърнени закуски и сокове, особено поради често срещания недостиг на витамин D.

Снимка: Unsplash

Токоферолът се идентифицира като вариация на витамин E, антиоксидант, който предпазва клетките от увреждане.

Рибофлавинът е просто алтернативното название на витамин B2, който подпомага енергийния метаболизъм и поддържа здравината на кожата и функционалността на очите.

Каква роля играе науката в храните?

Много преработени храни съдържат добавки или консерванти с цел удължаване на срока на годност и подобряване на вкуса или текстурата.

Например, лимонената киселина в плодовите пюрета действа като консервант. 

Ксантановата гума в дресингите за салати придава желаната гладкост. 

Всички тези съставки преминават през сериозни тестове за безопасност.

Това не означава автоматично, че всяка „химическа“ съставка е напълно безопасна, но голяма част от тях имат за цел да подпомогнат набавянето на необходимите хранителни вещества.

Контекстът се оказва от съществено значение. Отхвърлянето на определени съставки единствено на база труднопроизносимото им име пренебрегва науката зад храните.

„Натуралните“ съставки по-здравословни ли са?

Етикетът „натурален“ често създава усещане за безопасност, но не винаги отразява реалността. 

Арсенът например е естествен елемент, който може да се открие в различни храни, особено ако не са преминали обработка. Най-често се среща във формата на неорганичен арсен, която е по-токсична. Ето някои храни, в които може да се открие:

Снимка: Unsplash

Ориз и оризови продукти: Оризът абсорбира повече арсен от почвата и водата в сравнение с други култури, особено кафявият ориз.

Морски дарове: Миди, раци и други морски животни могат да съдържат арсен, макар че често е в органична, по-малко токсична форма.

Зърнени храни и пълнозърнести продукти: Могат да съдържат арсен, ако са отглеждани в замърсени почви.

Плодове и зеленчуци: Особено листни зеленчуци, ако са напоявани със замърсена вода.

От друга страна, синтетичните съставки не се считат непременно за вредни. Много витамини се произвеждат синтетично, но биологичното им действие не се различава от това на естествените аналози.

Оценката на продуктите се препоръчва да се основава на цялостната им хранителна стойност, а не само на произхода на отделни съставки.

За какво трябва да се внимава при избора на продукти?

Вместо дългото име на някоя съставка да отказва купувача от нея, е препоръчително да се отговори на въпроса: „Какво е предназначението ѝ и безопасна ли е?“, обясняват специалистите.

Много от сложните наименования всъщност обозначават напълно безопасни вещества с важна функция, като запазването на свежестта, вкуса или структурата.

Примери:

  • Калиев сорбат, консервант с широко приложение: Предпазва храните от развитието на плесени, гъбички и бактерии, като удължава срока им на годност.

  • Малтодекстрин, въглехидратна съставка, често използвана като стабилизатор: Подобрява текстурата на храните и спомага за равномерното смесване на съставките.
  • Сол: Подсилва вкуса на храната и играе роля в консервирането ѝ, но е важно да се консумира умерено. Прекомерната ѝ консумация може да доведе до различни здравословни проблеми.

Какво казват експертите

Избягването на храни само заради сложни наименования не се счита за ефективна стратегия за постигане на здравословен хранителен режим. Сложността на науката не я прави вредна, напротив, тя стои в основата на сигурността на съвременните храни.

Снимка: Unsplash

При съмнение се препоръчва консултация с квалифициран диетолог, който може да предостави обоснована преценка за всяка конкретна съставка.

Колкото по-близка е храната до естествения си вид, толкова по-добре. Но няма нужда да се изпитва страх от всяка дълга дума на етикета,“ казва Кари Гейбриъл, магистър по науки, свързани с храненето и регистриран диетолог.

Митовете относно „страшните“ съставки се поставят под въпрос. В отговор, балансът, разнообразието и информираността се посочват като най-надеждни съюзници в стремежа към здравословно хранене.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.