Изследователи от Washington University School of Medicine в Сейнт Луис откриха механизъм в мозъка, който може да потиска хроничната нервна болка — откритие, публикувано на 17 август в списание Current Biology.

Според проучването, в основата стои малка група нервни клетки, разположени в мозъчна зона, наречена локус церулеус. Върху тях действат т.нар. мю опиоидни рецептори, участъци, върху които естествени или синтетични опиоиди (болкоуспокояващи вещества като морфин и фентанил, а също и произвежданите от самото тяло ендорфини) се свързват и потискат усещането за болка. Учените установяват, че при увреждане на нерв тези рецептори могат да действат като своеобразна „спирачка”, която изключва хроничната болка. Откритието може да отвори път към нови, по-прецизни терапии.

Изследването е ръководено от д-р Джордан Маккол от Департамента по анестезиология към университета.

Снимка: Freepik

Как мозъкът превръща защитата в болка

В основата на изследването стои локус церулеус, малка структура в мозъчния ствол, известна най-вече като център за бдителност и стресов отговор. При нормални условия тази зона помага да се потискат болковите сигнали, пътуващи през гръбначния мозък.

Проблемът настъпва при нараняване на нерв:

  • Увредените нервни влакна започват многократно да изпращат абнормни сигнали към мозъка.
  • Тези погрешни съобщения могат да предизвикат пронизваща, пареща или стрелкаща болка.
  • Диабет, вирусни инфекции и притискане на нерв са сред честите причини за подобно състояние.
  • Същата зона, локус церулеус, която обичайно потиска болката, може да се „превключи” и да започне да я подхранва.

Според проучването, публикувано в Current Biology, когато учените временно „заглушават” клетките в тази област при мишки с невропатна болка, животните стават значително по-малко чувствителни към допир и топлина в сравнение със здрави мишки, което е доказателство, че зоната наистина може да действа като генератор на болка след нараняване.

Снимка: OpenAI

Мю опиоидните рецептори – естествената „спирачка”

Екипът на д-р Маккол, с водещи автори д-р Чао-Ченг Куо и Макензи Норис, насочва вниманието си към рецептори в локус церулеус, които реагират на опиоиди, по-конкретно т.нар. мю опиоидни рецептори.

Тези рецептори са познати от години с ролята си в стресовия отговор, но новите резултати показват, че те могат и да „успокояват” болкопроизвеждащата верига:

  • Мю опиоидните рецептори присъстват в целия мозък и гръбначен мозък.
  • Когато естествени опиоиди в тялото или синтетични вещества като морфин и фентанил се свържат с тях, болковата сигнализация в цялата нервна система намалява.
  • Тъй като локус церулеус съдържа много такива рецептори, изследователите изследват дали те играят особено важна роля именно в тази зона.

Ключовият експеримент

Когато учените отстраняват мю опиоидните рецептори конкретно от клетките на локус церулеус при мишки с невропатна болка, животните стават още по-чувствителни към допир и топлина, отколкото мишки, при които рецепторите остават непокътнати.

Но когато рецепторите биват възстановени в същите неврони, повишената чувствителност се обръща, болковият отговор буквално се „изключва”. Според изследователите, това предполага, че хроничната болка може да пречи именно на способността на мю опиоидните рецептори да ограничават активността на клетките в локус церулеус.

Снимка: Canva

Защо това е различно от обичайното лечение с опиоиди

Класическите опиоидни медикаменти действат върху рецептори в цялото тяло и мозък, което обяснява честите странични ефекти, толерантност и риск от пристрастяване. Ново поколение терапии, насочени специфично към локус церулеус, теоретично би могло да предложи облекчение на болката, без да засяга опиоидните рецептори другаде в организма.

Експертите от Washington University School of Medicine препоръчват този подход да бъде разглеждан като стъпка към по-прецизна, локализирана болкова терапия, а не като готово лечение, което вече е достъпно за пациенти.

Какво следва

В момента изследователският екип търси начини да въздейства върху активността на локус церулеус, без да засяга опиоидните рецептори в останалата част на нервната система. Целта е да бъдат разработени терапии, които се насочват специфично към тази мозъчна зона, с потенциал да предложат силно облекчение при хронична невропатна болка, но с по-нисък риск от страничните ефекти, свързани с лекарствата, действащи широко в целия организъм.

Важно е да се отбележи, че резултатите засега са получени при мишки, а не при хора, и до евентуално прилагане в клиничната практика има още дълъг път. Милиони хора по света живеят с хронична невропатна болка, за която съществуващите лечения често са недостатъчни, затова находки от този тип насочват научния интерес в нова и обещаваща посока. Ако страдате от хронична или невропатна болка, консултирайте се с Вашия лекар за подходящите за момента диагностични и терапевтични възможности.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

—--------------------------------------------------------------------

Източници

  1. ScienceDaily: Учени откриват мозъчна "спирачка", която може да изключи хроничната болка
  2. Washington University School of Medicine (The Source): Учени идентифицират мозъчната спирачка, изключваща хроничната болка
  3. WashU Medicine: Учени идентифицират мозъчната спирачка, изключваща хроничната болка
  4. Current Biology / PubMed: Мю опиоидните рецептори контролират генератора на болка в локус церулеус
  5. The Scientist: Опиоидни рецептори в мозъчния ствол действат като спирачка на хроничната болка
  6. Inside Precision Medicine: Опиоидна „спирачка” в мозъка може да насочи към нови лечения на хроничната нервна болка