„За тях има бариери, които за нас изглеждат елементарни и рутинни изпълнени задачи. И когато те преодолеят тези бариери, са неимоверно щастливи. Не е лесно да се вкарват кошове. Моят живот е баскетболът, но да научиш децата да вкарват кошове… за тях това е един покорен връх!”
Така започва разказът на дългогодишната баскетболистка и треньорка Тина Димитрова. Тя от години е приела своята мисия – да помага на деца и хора в по-напреднала възраст със специални образователни потребности (СОП). Често използва определението за тези хора „специални” и те наистина са такива.
„От тях съм се научила да се радвам на най-малките неща и да приемам хората такива каквито са, без да ги квалифицирам и без да ги съдя. Всички сме различни, имаме своите недостатъци и своите много положителни неща и точно това е интересно в живота. Трябва да се приемаме такива, каквито сме и да си помагаме, а не да си пречим…”, добавя Тина Димитрова.
Коя е Тина Димитрова
Тина Димитрова е едно от популярните имена в баскетбола у нас. Бивша баскетболистка на Марица (Пловдив) и Септември (София). В Марица играе под ръководството на Тодор Ненов и редом до великата Пенка Стоянова. Сравнително рано обаче приключва състезателната си кариера, но се посвещава на треньорството.
Като треньор дълги години се занимава с подрастващи, както в България, така и в Италия. У нас води още Академик Тест (Пловдив), Левски Спартак, националния отбор на България до 20 години, помощник е на Константин Папазов и в женския национален отбор на страната ни.
От няколко години отново е в ролята на основен двигател в Академик (Пловдив). Майка е на бившата националка Екатерина Димитрова и национала Димитър Димитров (Лукойл Академик, Римини, Левски, Аркадия Лайънс, Академик Пловдив, Балкан Ботевград, а сега в испанския Паленсия).
Една тренировка със „специалните деца”
Убедихме се на място колко зареждаща енергия има по време на една тренировка на хората със специални потребности. Всички са усмихнати, всички се поздравяват за най-дребните постижения, които, както казва Тина Димитрова – са гигантски покорени върхове!
Всяко подаване на топката, всеки отбелязан кош, са придружени с истинска и неподправена радост… а не е ли точно това смисълът на спорта?! Да обединява, да доставя радост!
„Аз не правя кой знае какво за тях. Това е моята мисия и съм решила да го правя и ще го правя, докато мога. Ще помагам, докато мога, защото виждам позитивите от спорта! Затова, който родител има възможност да води детето си на какъвто и да е спорт и където и да е било, да го направи. Спортът е ключът към подобряване на живота на всички хора. А за тях е нещо по-специално.
Аз съм водила тези деца и в Италия, и в Турция, пътуваме с тях, ходим на лагери на морето. Не мога да ви опиша какво е за тях този социален контакт. Те са толкова щастливи, че са заедно, че правят неща, които са немислими в ежедневието им”, добавя специалистката.
Докато Тина Димитрова говори, нашите „домакини” продължават своята тренировка. Част от родителите също се включват, помагайки в различните упражнения. Децата са видимо щастливи, че са заедно – това сякаш е най-важното нещо за тях. Те нямат търпение да се съберат всяка сряда, за да се отдадат на любимото си занимание и да се… забавляват.
Как започна всичко… осъзнаването
„Всичко започна в Италия преди... вече може би 18 години. За първи път PR-ът на клуба, в който работих – Баскет Римини Крабс, ме заведе на една такава тренировка, видях тези хора и започнах да ходя там доброволно. След това синът ми Димитър започна да играе в един отбор в Сан Лазаро и се запознах със спонсорката на клуба, която e основател на група, свързана с един човек – Уилям Босели. Той е голям фен на баскетболния отбор Фортутидо (Болоня)”, разказва Тина Димитрова и продължава:
„На 24 години му откриват тумор на гръбначния стълб и алтернативата пред него е или остава с тумора и живее, доколкото може, или е опериран и на 99.9% остава тетраплегия, което означава, че може да движи само главата си (без крайниците). Семейният съвет взема решение да бъде опериран.
Но всички бивши играчи на Фортитудо от този период, сред които Матео Ланца, Саша Джорджевич, Карлтън Майърс, Клаудио Пелути и др., помагат за създаването на тази група и до ден днешен помагат на Уили, защото той се нуждае от 24-часова постоянна помощ.
Защо го правят?! Защото те наистина са едно семейство. След всяка тренировка или мач те са се събирали в магазина на Уили – години наред, което се е превърнало в традиция за отбора.
Именно той е човекът – Уилям Босели, който промени моя мироглед. Човекът, който ме накара да разбера, че светът не се върти около мен, че всички сме еднакви и трябва да си помагаме”, споделя още Тина.
Ролята на родителите на деца със СОП
„Родителите са герои и основно децата да са тук в залата е тяхна заслуга. Родителите ги водят, посвещават от времето си, помагат ни в тренировките. Това са едни герои, на които се обръща много малко внимание, тъй като децата са на преден план, което е нормално.
Но родителите заслужават уважение и признание, защото те не са оставили децата си в домове, не са се отказали от тях и въпреки диагнозата, са с тях и ще бъдат с тях до края”, разказва Тина Димитрова.
„За някои родители този час, в който децата са в залата или на стадиона, или на друго място… това е час, в който те могат да изпият едно кафе, да си вземат глътка въздух. Аз съм майка на две деца, баба на четирима внуци и знам колко е ангажиращо и отговорно да гледаш деца. А с тези т.нар. „специални” деца се изисква още повече усилия”, допълва сърцатата специалистка.
И още един родител на „специално” дете
„Всякакъв вид спорт е добре дошъл за нашите специални деца, които не се различават от останалите. Спортът е здраве, така че колкото повече, толкова по-добре.
Вече трета година развиваме тези тренировки по баскетбол, като започнахме буквално от нищото. Много разчитаме на доброволци и наистина сме благодарни на Тина, че ни съдейства и помага в тренировките, споделя Христина Бабалова, родител на 15-годишен тийнейджър.
„Основната идея е тук децата да се чувстват добре, всеки да може да покаже нещо, да се развие и да се чувства част от една общност. Това е най-важното при нас. Понякога каним деца от други клубове, за да има приобщаване и се получава наистина добре”, завършва Христина.
Мечтата на Тина Димитрова
„Трябва да сме благодарни на това, което имаме – богатствата, които са пред нас – нашите деца, нашите близки, нашите родители, нашето семейство. Учителите ни, треньорите ни, приятелите ни. Да сме благодарни всеки ден, в който се събуждаме здрави и няма война в нашата държава, защото това е ужасно!”, споделя Тина Димитрова.
И добавя, че: „Нещата са много по-добре в сравнение с началото, когато започнах да се занимавам с тази дейност в България.”
„Не знам дали е мечта или болка… не знам как да го кажа, защото го мисля много, както родителите го мислят всеки ден. За тези родители най-големият проблем е, че един ден, а този ден ще дойде, децата ще останат сами. Това е най-голямата въпросителна и най-голямата болка, защото не се знае къде ще отидат тези деца.
Моята мечта е да има такива места, на които, когато родителите си отидат от този свят, децата им да бъдат добре отглеждани. Те вече ще бъдат по-големи, но ще имат един достоен човешки живот, а не едно съществуване. Това наистина е голямата ми мечта!”, завършва треньорката.
Вижте отново цялото ВИДЕО
