Възрастта е най-силният рисков фактор за болестта на Алцхаймер и другите невродегенеративни заболявания. Защо обаче годините правят мозъка по-уязвим? Ново проучване, публикувано в списание Science, дава част от отговора.
Изследването показва, че стареенето на мозъка не е равномерен упадък. Между около 50 и 75 години в хипокампуса, зоната на паметта и ученето, настъпва мащабно преустройство. То засяга имунните клетки, кръвоносните съдове и дори пространствената подредба на ДНК.
Какво точно изследват учените?
Екипи от Нюйоркския геномен център, Колумбийския университет и Калифорнийския университет анализират посмъртно мозъчна тъкан от 40 неврологично здрави души. Възрастта им е между 20 и 95 години.
Учените използват едноклетъчни методи. Така проследяват поотделно всяка клетка, кои гени са активни в нея и как е нагъната ДНК в ядрото ѝ. Резултатът е една от най-подробните карти досега на застаряващия мозък.
Работата е една от шест публикации в Science по програмата 4D Nucleome на Националните институти по здравеопазване на САЩ (NIH). В периода 2015–2025 г. тя изследва как пространствената организация на генома се променя с времето.
Какво се случва с имунните клетки на мозъка след 50?
Най-впечатляващата находка засяга микроглията, собствените имунни клетки на мозъка. Те действат като „чистачи“, отстраняват отпадъци, поддържат равновесието и пазят нервната тъкан.
Дълго време науката приема, че микроглията, формирана още в ембрионалното развитие, остава в мозъка цял живот. Новите данни оборват това схващане. Между 50 и 75 години тези „оригинални“ клетки рязко намаляват.
На тяхно място все по-често се появяват клетки с белези, наподобяващи имунните клетки в кръвта. Те носят по-силен възпалителен профил. Това може да допринася за хроничното възпаление в мозъка с напредване на възрастта.
„Микроглията е от ключово значение за равновесието в мозъка. Когато тези клетки не изпълняват „домакинските“ си задължения, се натрупват токсични вещества. Те могат да отключат възпалителни процеси, които допринасят за невродегенеративни заболявания“, обяснява д-р Бинг Рен, научен директор на Нюйоркския геномен център и един от водещите автори.
Кои други промени откриват изследователите?
Промените не се ограничават до имунната система. Учените описват още три ключови процеса:
- Отслабване на кръвно-мозъчната бариера, значително намаляват клетките, които я поддържат. Тази бариера пази мозъка от вредни вещества в кръвта.
- Разпад на триизмерната структура на генома, в различни типове мозъчни клетки ДНК губи подредеността си.
- Едновременно преустройство, имунната, съдовата и нервната система се променят заедно, а не поотделно.
Защо е важна подредбата на ДНК?
ДНК в клетката не е натъпкана хаотично. Тя е нагъната в сложна триизмерна структура, която определя кои гени се включват и кои остават изключени. Когато тази организация се размие, клетката губи част от контрола над собствената си генетична програма.
„Тази работа е голяма крачка напред в разбирането как стареенето преоформя човешкия геном в мозъчните клетки“, коментира Нейтън Земке от Калифорнийския университет в Сан Диего.
Означава ли това, че деменцията е неизбежна след 50?
Изследването описва промени при здрави хора и не доказва пряка връзка с деменцията. Според NIH предстоят нови проучвания, които да покажат дали смяната на имунните клетки директно допринася за невродегенеративни заболявания.
Засега става дума за важна биологична следа, а не за прогноза за конкретен човек. Учените виждат в нея шанс за нови лечения в бъдеще.
„Стареенето не е просто постепенен упадък, а координирано и динамично преустройство на имунната, съдовата и невронната система. Тези открития отварят вратата към нови терапевтични цели за съхраняване на мозъчната функция през целия живот“, подчертава проф. Сянмин Сю от Калифорнийския университет в Ървайн.
Какво означава откритието за пациентите?
Със застаряването на населението въпросът за здравето на мозъка след 50 години става все по-актуален. Проучването все още не предлага конкретно лечение. То обаче насочва вниманието към хроничното възпаление и състоянието на кръвоносните съдове като важни звена в мозъчното здраве.
Практическият извод е, че трайните или засилващи се проблеми с паметта и концентрацията не бива да се отдават автоматично на възрастта. Те заслужават разговор с личния лекар или невролог.
Между 50 и 75 години мозъкът преминава през мащабно преустройство. Оригиналната микроглия отстъпва място на по-възпалителни клетки, а кръвно-мозъчната бариера и подредбата на ДНК отслабват. Откритието не означава, че болестта на Алцхаймер е неизбежна, но дава на науката нови посоки за превенция и лечение.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
