Спирометрия: Как протича изследването на дишането и кога се налага?

Упорита кашлица, която не минава седмици наред. Задух при изкачване на няколко етажа. Свистене в гърдите през нощта. Много хора свикват с тези симптоми и ги отдават на възрастта, на цигарите или на „поредната настинка”. Но зад тях понякога стои хронично белодробно заболяване, което може да бъде открито с изследване, наречено спирометрия.

Според експертите от Cleveland Clinic спирометрията е най-често използваният вид функционално изследване на белите дробове. Тя измерва колко въздух поемате и изкарвате и колко бързо го правите. Така лекарят получава обективна картина за това колко добре дишате.

Снимка: Canva

Какво представлява спирометрията?

Изследването се прави с апарат, наречен спирометър, свързан с компютризирано устройство, което регистрира въздушния поток. Тестът е неинвазивен и безопасен.

Според обзорна статия, публикувана в списание Breathe на Европейското респираторно дружество (ERS), спирометрията е обективен метод, който улавя дори ранни промени в белодробната функция и дава възпроизводими резултати. Именно затова тя се използва както за поставяне на диагноза, така и за проследяване на заболяването във времето.

Снимка: Canva

Кой трябва да си направи спирометрия?

Лекарят може да насочи пациента към изследване на дишането, ако има симптоми като:

задух (диспнея);
упорита кашлица, особено с храчки;
хрипове или свистене при дишане;
стягане, болка или натиск в гърдите;
затруднение при дълбоко вдишване.

Спирометрията помага за диагностицирането на астма, ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест), белодробна фиброза и муковисцидоза. Специалистите от Cardiac & Respiratory в Нова Зеландия подчертават, че тя е „златният стандарт” за потвърждаване на ХОББ и за оценка на нейната тежест.

Освен това тестът се прави:

преди планирани операции – за оценка на риска от дихателни усложнения;
при работа с прах, химикали или дразнители – като профилактичен контрол;
при вече диагностицирано заболяване – за да се провери дали лечението действа.

Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)

Как да се подготвим за изследването?

Подготовката е проста, но има значение за точността на резултатите. Според препоръките, публикувани в Breathe, преди теста е добре да се избягват:

алкохол – поне 4 часа преди изследването;
обилно хранене – поне 2 часа преди това;
интензивна физическа активност – поне 30 минути преди теста;
тютюнопушене – поне 1 час преди изследването.

Лекарят може да ви помоли временно да спрете някои инхалатори. Не го правете сами – следвайте точно указанията му. Експертите съветват също да носите широки и удобни дрехи, които не стягат гърдите, и да вземете със себе си инхалаторите, които използвате.

Как протича спирометрията?

Пациентът обикновено седи изправен, с крака на пода. Поставя се мека щипка на носа, за да не излиза въздух през него. След това човекът поема възможно най-дълбоко въздух, обхваща плътно мундщука с устни и издишва колкото може по-силно, по-бързо и докрай.

Опитът се повтаря поне три пъти, за да са надеждни резултатите. Според Mayo Clinic за краен резултат се приема най-високата стойност от три близки опита.

Понякога лекарят дава бронходилататор, лекарство, което отпуска дихателните пътища, и след около 15 минути тестът се повтаря. Сравнението „преди и след“ помага да се разграничи астмата от други заболявания. Според съвместните насоки на Американското торакално дружество (ATS) и ERS значимо е подобрение от поне 12% и 200 мл в издишания обем за първата секунда.

Цялото изследване обикновено отнема между 15 и 30 минути.

Какъв вид астма имате, ето как да познаете

Астмата има над 10 вида и всеки случай е различен. Вижте как се различават и какво препоръчват специалистите

Какво показват резултатите?

Двата основни показателя са:

FVC (форсиран витален капацитет) – общото количество въздух, което можете да издишате със сила след максимално вдишване;
FEV1 (форсиран експираторен обем за 1 секунда) – колко въздух издишвате през първата секунда.

Резултатите се сравняват с очакваните стойности за човек на вашата възраст, ръст и пол. Според Cleveland Clinic стойност от 80% или повече от очакваната се приема за нормална.

Спирометрията помага да се определи и видът на проблема:

обструктивен – дихателните пътища са стеснени и въздухът излиза трудно (астма, ХОББ, бронхиектазии);
рестриктивен – белите дробове не могат да се разширят напълно (белодробна фиброза, сколиоза, някои нервно-мускулни заболявания).

Важно уточнение от новозеландските специалисти: нормалният резултат не изключва напълно белодробно заболяване. Лекарят тълкува спирометрията заедно с оплакванията и историята на пациента и при нужда назначава допълнителни изследвания, например скенер.

Упорита кашлица: Защо не минава и начини за лечение

Причини за продължителна кашлица, която може да премине в хронична кашлица. Научете какво да правите, ако кашлицата не спира и имате следните придружаващи симптоми

Спирометрията е бърз, безопасен и безболезнен начин да разберете в какво състояние са белите ви дробове, и често първата стъпка към навременна диагноза. Ако имате продължителна кашлица, задух или хрипове, или пушите от години, не отлагайте разговора с личния си лекар или пулмолог. Колкото по-рано бъде открито едно белодробно заболяване, толкова повече възможности има за контрол на симптомите и запазване на качеството на живот.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

—--------------------------------------------------------