По-късно родените поколения достигат старостта с по-добра памет и я губят по-бавно, което обяснява спада на риска от деменция. Това показва проучване на Университета в Осло, публикувано на 17 ноември 2026 г. в Nature Medicine.
Изследването обхваща около 219 000 души, проследени в продължение на близо 30 години. Учените обаче предупреждават, че постигнатото не е гарантирано за днешните млади.
Какво показва новото проучване за паметта с възрастта?
Новото проучване показва, че всяко поколение през последните десетилетия навлиза в старостта с по-добри когнитивни способности от предишното. Освен това паметта му отслабва по-бавно.
„За първи път можем да покажем, че новите поколения не само навлизат в старостта с по-добра памет, но и паметта им отслабва по-бавно“, казва проф. Андерс Фьел. Той е професор по психология в Университета в Осло и водещ автор на изследването. Фьел ръководи и центъра LCBC, който изучава промените в мозъка и мисленето през целия живот.
Отдавна е известно, че по-новите поколения се справят по-добре с когнитивните тестове. Новото е, че самото стареене на паметта като че ли се отлага във времето.
Според проучването в Nature Medicine разликите между поколенията обясняват спада на риска от деменция с около 13% на десетилетие, отчитан в Европа и САЩ.
Защо е важно учените да проследяват едни и същи хора?
Проследяването на едни и същи хора показва не само колко добре се справя едно поколение, но и колко бързо губи паметта си. Фьел обяснява, че еднократното сравнение на различни възрастови групи не дава този отговор.
При такова сравнение не е ясно дали разликите се дължат на стареенето, или на различната начална точка. Затова изследването отчита три отделни неща:
- с каква памет поколението навлиза в старостта;
- колко бързо паметта отслабва с годините;
- колко време минава, докато спадът стане достатъчно сериозен, за да доведе до деменция.
Защо новите поколения губят паметта по-бавно?
Проучването не установява със сигурност основната причина за по-бавния спад на паметта. Проф. Фьел смята, че вероятните обяснения са големите социални промени през XX век:
- повече години в училище за децата;
- по-добро хранене;
- по-добри условия на живот в детството и юношеството;
- по-добро здравеопазване;
- по-ефективни лекарства за сърдечно-съдовите заболявания;
- по-малко замърсяване.
„Вероятно няма една-единствена причина“, подчертава ученият.
Главният извод е, че превенцията на деменцията не започва едва на средна възраст. Ползите се изграждат още рано в живота – чрез здравето на майката по време на бременността, храненето, образованието и по-малкото неравенство.
Здравето в зряла възраст също има значение. Особено важни са сърдечно-съдовото и метаболитното здраве, които може да забавят когнитивния спад.
Още по темата:
- 3 навика на средна възраст забавят деменцията с 13 години
- Децата днес са по-малко когнитивно способни, отколкото предишните поколения
- Акад. Лъчезар Трайков: Високото кръвно е най-големият враг на мозъка
Означава ли това, че деменцията вече не е заплаха?
Деменцията остава сериозен проблем, но рискът от нея в дадена възраст не е предопределен. Той намалява от поколение на поколение, а това означава, че зависи от условия, които обществото може да промени.
Проф. Фьел предупреждава, че положителната тенденция може да не продължи. Постигнатото е резултат от подобрения в условията на живот, образованието и здравето през XX век. „Те не се случват от само себе си“, казва ученият.
Днешните млади растат при различни условия. Тенденциите във физическата активност, наднорменото тегло и неравенството невинаги вървят в правилната посока. За да имат младите същата полза като родителите и бабите си, основите трябва да се поставят сега.
Изследването сравнява поколения, а не отделни хора. Затова авторите не дават индивидуални съвети въз основа на резултатите.
Колко български семейства се сблъскват с деменцията?
Деменцията засяга всяко седмо българско домакинство. Това показва първото национално представително проучване по темата от април 2025 г. То е проведено от сдружение „Алцхаймер България“ и агенция Market LINKS сред 1000 пълнолетни.
Данните очертават сериозни пропуски в грижата:
- 32% от засегнатите никога не са получавали официална диагноза;
- 39% не получават лечение;
- в 55% от случаите за болния се грижат близките у дома, без професионална подкрепа.
На този фон посланието на норвежките учени звучи особено актуално. Доброто здраве на мозъка в старостта се изгражда през целия живот. Според проф. Фьел то е обществена задача, а не само лична отговорност.
Кой печели най-много от по-добрите условия на живот?
Ползите в проучването са средни за цели поколения и вероятно не са разпределени равномерно. Екипът на проф. Фьел вече търси отговор на въпроса дали най-много печелят хората с най-лоши начални условия.
Учените изследват и ролята на наследствеността. Генетичната уязвимост повишава риска от деменция. Не е ясно обаче дали образованието и по-добрият живот пазят еднакво всички. Отговорите ще покажат дали превенцията трябва да е еднаква за всички, или насочена към хората с най-голяма полза.
Новите поколения навлизат в старостта с по-добра памет и я губят по-бавно, което намалява риска от деменция. Тази полза идва от по-доброто образование, хранене, здравеопазване и условия в детството. Тя обаче не е гарантирана за днешните млади и изисква грижа за здравето на мозъка от най-ранна възраст.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Фьел А. и съавт. По-късно родените поколения имат по-добра памет и я губят по-бавно. Nature Medicine, 17 ноември 2026 г.
БТА. Ново проучване: деменцията засяга всяко седмо българско домакинство










