Денят на важен изпит често остава в паметта до най-малкия детайл. А какво сме правили в обикновен вторник преди месец, почти никой не помни. Изследване на Йейлския университет, публикувано в Science Advances, обяснява част от тази загадка.
Учените проследяват как хормонът на стреса кортизол променя работата на мозъка, докато той запомня. Резултатите показват, че връзката между стрес и памет е по-сложна, отколкото обикновено смятаме. И дават практична идея за всеки, който учи или работи под напрежение.
Какво точно проверяват учените от Йейл?
В изследването участват 26 здрави доброволци на средна възраст около 28 години. Всеки преминава през експеримента два пъти. Веднъж приема таблетка с 20 mg хидрокортизон, синтетична форма на кортизола, а другия път, плацебо.
Нито участниците, нито експериментаторът знаят кога какво е прието. Около час след таблетката доброволците разглеждат серия изображения в скенер за функционален ЯМР. След всяко изображение оценяват колко силна емоция изпитват.
На следващия ден учените проверяват кои изображения хората си спомнят. Така сравняват как работи мозъкът на един и същ човек със и без допълнителен кортизол.
„Емоционалните“ изображения са снимки на алкохолни напитки, а неутралните, на домакински предмети. Затова изследването разглежда приятна, умерена възбуда, а не страх или травма.
Какво се случва в мозъка, когато кортизолът се повиши?
Екипът анализира мозъчната активност на интервали от около 5 секунди – колкото трае разглеждането на едно изображение. Обикновено подобни измервания на функционалната свързаност изискват минути данни. Новият подход показва как мозъчните мрежи „разговарят“ почти в реално време.
Под влиянието на кортизола учените отчитат три ключови промени:
- Мрежите за емоции работят по-силно и по-стабилно. Те по-ясно отбелязват кое преживяване е значимо.
- Мрежите за памет се „специализират“. Те започват да кодират предимно емоционално наситената информация.
- Двете системи действат по-синхронизирано. Координацията между емоция и памет се засилва.
В резултат хората запомнят по-добре точно изображенията, които самите те оценяват като по-вълнуващи. При плацебо тази зависимост не се наблюдава.
„Стресовите реакции по своята същност са адаптивни и могат да помогнат за силни спомени, но само за преживявания, които намирате за емоционално интензивни или значими“, обяснява ръководителят на изследването д-р Елизабет Голдфарб от Медицинския факултет на Йейл.
Означава ли това, че стресът е полезен за паметта?
Не съвсем. Ефектът е избирателен, кортизолът не подобрява паметта за всичко, а насочва ресурса на мозъка към значимото. Неутралната информация не печели от него.
Авторите сами посочват няколко ограничения:
- извадката е малка, 26 души;
- проучват само кортизола, а не цялата стресова реакция на организма;
- изображенията предизвикват положителна и умерена възбуда, а не силен страх;
- паметта е проверена след 24 часа, а не след месеци.
Важно е да се разграничат острият и хроничният стрес. Краткият скок на кортизола е нормална реакция на тялото. Предишни изследвания, включително на същия екип, обаче отбелязват, че стресът може да влияе негативно на хипокампа – ключов център за паметта.
Как да използваме това знание при ученето и работата?
Според европейското проучване OSH Pulse 2025 на EU-OSHA 41% от работещите у нас са изложени на голямо напрежение заради недостиг на време или претоварване. Средно за ЕС делът е 44%.
Д-р Голдфарб предлага простa стратегия, ако учите под стрес, свържете материала с нещо вълнуващо или със силно чувство. Идеята произтича от резултатите, но не е тествана пряко като учебен метод.
Практически това означава:
- Свържете новата информация с нещо лично значимо, пример от вашия живот или работа.
- Търсете изненадващия или интересния елемент в материала.
- Не разчитайте на стреса като метод, полезният ефект е краткотраен и избирателен.
- При трайни проблеми със съня, концентрацията или паметта потърсете личния си лекар или психолог.
Хормонът на стреса не подобрява паметта по принцип, а помага на мозъка да отличи и съхрани емоционално значимото. Когато учите под напрежение, свързвайте информацията с нещо, което ви вълнува. А продължителният стрес остава сигнал за грижа, а не инструмент за по-добра памет.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Динамични мозъчни механизми, които подпомагат значимите спомени под влияние на кортизол. Science Advances, 2025
Хормоните на стреса могат да променят мозъчните мрежи и да засилят емоционалните спомени.Yale News
Механизми в хипокампа подпомагат засилването на паметта от кортизол. Journal of Neuroscience, 2023
OSH Pulse 2025: Безопасност и здраве при работа. България, EU-OSHA
Как стресът променя мозъка, за да засили спомените. ScienceDaily














