Затлъстяването невинаги е само въпрос на консумирани калории. Ново проучване на учени от Weill Cornell Medicine показва, че часовникът на хормоните на стреса сам по себе си може да доведе до натрупване на мазнини.
Резултатите за връзката между кортизол и затлъстяване са получени при мишки и тепърва предстои да бъдат проверени при хора. Те обаче подсказват, че затлъстяването има различни „лица“ с различни последици за черния дроб, мускулите и обмяната на веществата.
Какво точно откриват учените?
Проучването е публикувано на 8 септември в научното списание Cell Reports. Екипът на доц. Мери Теруел изследва глюкокортикоидите, групата хормони на стреса, чийто основен представител при човека е кортизолът.
В норма нивата им следват точен денонощен ритъм. Те падат по време на почивка и се покачват в началото на активния период. Учените „изравняват“ този ритъм при мишките, повишават ниските нива в покой и притъпяват дневния пик, без съществено да увеличават средното количество на хормона.
За да отделят ефекта на хормоните от този на храненето, изследователите комбинират два фактора:
- нормален или нарушен ритъм на глюкокортикоидите;
- стандартна или високомаслена диета.
Колко мазнини натрупват мишките за 30 дни?
Резултатите са впечатляващи:
- Мишките на високомаслена диета утрояват мастната си маса.
- Мишките с нарушен хормонален ритъм и нормално хранене натрупват почти толкова, около 2,5 пъти повече мазнини от контролната група.
- При комбинацията от двата фактора мазнините нарастват най-много. Двата механизма на практика се сумират.
Изследването надгражда работа на същата лаборатория от 2022 г. Тогава учените установяват, че мишки с изравнен ритъм трупат много мазнини, без да ядат повече. Кръвната им захар остава нормална, а в черния дроб се натрупват сравнително малко мазнини.
„Не става дума само за това колко калории консумират. Времето на хормоналните сигнали променя как тялото обработва тези калории и къде складира енергията“, коментира Теруел.
Защо този тип затлъстяване е различен?
И двете групи мишки развиват инсулинова резистентност, състояние, при което клетките реагират по-слабо на инсулина. Разликата е в това къде се проявява тя.
При мишките с нарушен ритъм резистентността е съсредоточена главно в скелетните мускули. Мастната тъкан обаче запазва важна реакция към инсулина – тази, която потиска освобождаването на мазнини в кръвта. Същевременно нивата на инсулина се покачват драстично.
Така мазнините остават в бялата мастна тъкан под кожата и около вътрешните органи. Черният дроб до голяма степен е защитен от патологичното омазняване, типично за затлъстяването от мазна храна.
Какво се случва с мускулната маса?
Мишките с нарушен ритъм губят част от чистата мускулна маса, но само през първата седмица. След това тя се стабилизира и дори започва да нараства.
По-малкото мазнини в черния дроб не означават, че този тип затлъстяване е безобиден. Животните остават с инсулинова резистентност в мускулите и силно повишен инсулин.
Може ли същото да се случва и при хората?
Учените подчертават, че става дума за предклинично изследване. Все пак има сигнали и при хора. Досегашни проучвания свързват нарушения денонощен ритъм на кортизола, включително по-високи нива в часовете, когато нормално са ниски, със затлъстяване и коремни мазнини.
Подобни промени се описват при хроничен стрес и работа на смени. „Питаме се дали наистина всичко е само заради храната. Дали фактори като липсата на сън или стресът не са изравнили нормалния ни денонощен ритъм на глюкокортикоидите?“, казва Теруел.
Темата засяга пряко и много хора у нас, от медиците и работещите в транспорта и производството, които поемат нощни смени, до всички, които живеят в продължителен стрес и спят малко. По данни на американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC) в САЩ със затлъстяване са около 40% от възрастните и около 20% от децата.
Какво означава това за лечението на затлъстяването?
Според авторите находките поставят под въпрос универсалния подход. „Трябва да спрем да третираме затлъстяването като едно-единствено състояние. Същото важи и за инсулиновата резистентност“, казва Теруел.
Мускулите, мастната тъкан и черният дроб могат да реагират на инсулина по много различен начин, в зависимост от това какво стои зад метаболитната промяна. Затова метаболитното здраве може да зависи не само от количеството мазнини, но и от това:
- в кои органи се развива инсулиновата резистентност;
- дали мастната тъкан успява да задържа мазнините;
- или ги „изпраща“ към други органи като черния дроб.
При мишки нарушеният ритъм на хормоните на стреса води до затлъстяване почти колкото мазната храна, без по-голям прием на калории. Изследването напомня, че сънят, стресът и денонощният ритъм може да са част от картината наред с храненето. Ако теглото ви се променя въпреки грижата за храненето, разговорът с лекар може да помогне да се открият и други възможни фактори.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
