Умора, подуване, лош сън. В социалните мрежи все по-често един хормон е обявен за виновник за всичко това, кортизолът. Заедно с „диагнозата“ идват добавки, диети и домашни тестове, които обещават да го „свалят“.
Британският невроендокринолог проф. Стафорд Лайтман от Медицинския факултет на Университета в Бристол оспорва тази картина. Според него хормонът на стреса е жизненоважен. За здравето значение има не толкова нивото му, колкото ритъмът, с който тялото го отделя.
Какво всъщност прави кортизолът в тялото?
При внезапна опасност мозъкът задейства реакцията „бий се или бягай“. Първи се включват адреналинът и норадреналинът, заради тях подскачаме на страшен филм или се притесняваме преди важна презентация. Този остър стрес отминава бързо и в умерени дози дори е полезен.
Кортизолът влиза в действие, когато стресът се проточи или изглежда непреодолим. Отделят го надбъбречните жлези, а пикът му настъпва след 15–20 минути. През това време той осигурява енергия, насочва кръв към мускулите и поддържа мозъка буден.
Такава реакция обаче не се получава лесно. „Много лесно е да предизвикаш адреналинов отговор, но отделянето на кортизол е предизвикателство“, обяснява проф. Лайтман. Решаващо е дали човек възприема ситуацията като достатъчно сериозна заплаха.
Защо без кортизол не можем да живеем?
Стресовата реакция е само една от задачите му. Почти всяка тъкан в тялото – мускули, черен дроб, мозък, има рецептори за кортизол. Хормонът действа като сигнална молекула, която пази равновесието в организма.
Кортизолът участва в:
- поддържането на стабилна кръвна захар чрез сигнали към черния дроб и панкреаса;
- контрола на кръвното налягане;
- кратковременното потискане на възпалението и подкрепата на имунната система;
- сутрешното събуждане – нивата му се покачват още преди да отворим очи.
„Това е единственият хормон, без който не можем да живеем“, подчертава проф. Лайтман. Затова тялото го държи под изключително строг контрол.
Казва ли нещо домашният тест за кортизол?
В нормален ден кортизолът се покачва сутрин и спада вечер. Освен това тялото го отделя на импулси приблизително на всеки час. Затова еднократното измерване, на което разчитат много домашни тестове за кортизол, дава само моментна снимка.
Проф. Лайтман определя тези тестове като „пълни глупости“. Нормалните стойности в даден момент варират толкова силно, че е невъзможно да се каже дали кортизолът е висок или нисък. „След 20 минути може да е съвсем различен“, допълва той.
Заболяванията, свързани с кортизола, се диагностицират с многократни измервания в продължение на няколко дни. Затова при съмнение за хормонален проблем правилната стъпка е консултация с ендокринолог, а не тест, поръчан онлайн.
Защо ритъмът на кортизола е по-важен от нивото?
Изследване, публикувано в списание PNAS през 2018 г., проверява именно това. Учени от Бристол, сред които и проф. Лайтман, блокират собствения кортизол на здрави мъже доброволци. След това им подават една и съща доза хормон – или с плавен дневен ритъм, или с естествените часови импулси.
Само начинът на подаване променя:
- качеството на съня;
- работната памет;
- начина, по който мозъкът реагира на емоционални изражения на лицето.
Без импулсите участниците се справят по-зле с тестовете за памет и спят по-лошо. Изводът е, че за доброто функциониране значение има моделът на отделяне, а не просто количеството.
Опити с мишки, публикувани в Nature Neuroscience, добавят още един детайл. Кортизоловите пикове улесняват образуването на нови връзки между невроните при учене. Спадовете между тях обаче са нужни, за да се затвърдят новите умения в паметта.
Може ли кортизолът да е „разбалансиран“?
Инфлуенсърите често твърдят, че ритъмът на хормона е „дисрегулиран“. Според проф. Лайтман това твърдение няма научна основа. За да се говори за отклонение, първо трябва да се определи нормата за конкретния човек, а досега никой не го е направил.
Как да намалим стреса без добавки?
Хроничният стрес наистина вреди – развод, загуба на работа, тревоги, които будят нощем. Това обаче не означава, че причината за здравословните проблеми е кортизолът, уточнява проф. Лайтман. Най-ефективно е да се работи с източника на стреса, а не да се разчита на добавки.
Когато това не е възможно, научните данни сочат няколко прости подхода:
- Танци. Проучване в списание Stress от 2019 г. проследява 40 възрастни на средна възраст 67 години. След три месеца занимания по три пъти седмично групата с танци и движение има по-нисък сутрешен кортизол, докато при аеробните тренировки промяна няма.
- Разходка сред зеленина. При 17 души в САЩ разходка по озеленена алея понижава кортизола в слюнката средно с 53%. При разходка по градска улица спадът е 37%.
- Основите на здравословния начин на живот. Балансираното хранене, редовното движение и достатъчният сън остават най-сигурната опора.
Кортизолът не е враг, а жизненоважен регулатор на тялото. Еднократен домашен тест не може да покаже дали нивата ви са „нарушени“. Ако стресът ви изтощава, намерете време за движение, природа и близки хора, а при съмнение за хормонален проблем се консултирайте с ендокринолог.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
Изберете Светът на здравето като любим източник в Google
