Първите стъпки на детето са забележително събитие. За родителите е нормално да сравняват своя малчуган с другите деца и се притесняват, ако това се случи твърде бързо или особено ако се забави прекалено много.
Повечето бебета правят първите си стъпки между 8 и 18 месеца. Това е прието като ориентировъчен стандарт. Но няма конкретен момент, дори точен месец на прохождане. Този вълнуващ етап се случва в сравнително доста широк диапазон.
Трябва да се знае, че възрастта на прохождане е строго индивидуална при всяко бебе и зависи от доста фактори.
Връзката генетика – прохождане
Оказва се, че един от факторите за прохождането при бебетата може да се дължи и на генетиката, предполага ново проучване.
Учените анализират генетичната информация на повече от 70 000 бебета и идентифицират 11 генетични маркера, които влияят на това, кога бебетата правят първите си стъпки.
Години наред проучванията са насочени предимно към факторите, свързани с околната среда, и това как те могат да повлияят на прохождането. Сега екипът от университетите в Съри и Есекс предполага, че генетиката влияе върху прохождането на една четвърт от децата.
„Повечето бебета правят първите си стъпки между 8 и 18 месеца. Това е изключителен момент, както за родителите, така и за бебето. Той символизира нов етап в живота на детето.
Надяваме се, че тези нови генетични открития ще подобрят разбирането на причините за прохождането и ще бъдат използвани за по-добра подкрепа на деца с двигателни нарушения и обучителни затруднения”, споделя проф. Анжелика Роналд, старши изследовател в проучването, цитирана от news-medical.
„Родителите често се притесняват, че ранното или късното прохождане е лош знак или че са сбъркали някъде. Забелязваме обаче, че генетиката играе значителна роля в периода на този важен етап”, добавя д-р Анна Гуи, съавтор на анализа.
Проучването установява, че гените, които влияят кога децата правят първите си стъпки, са отчасти същите, които влияят и върху развитието на мозъка.
По-късното прохождане, но в рамките на типичния диапазон, е допълнително свързано генетично с по-малък шанс за развитие на Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, предполага изследването.
Кога прохождат децата и типичните фактори за това?
Децата прохождат в рамките на относително широк период на развитие. За повечето бебета това е възраст между 8 и 18 месеца.
Смята се, че това зависи от множество фактори, включително размер на тялото, гестационна възраст при раждането и свързано с нея невронно съзряване, подтикване от родителите, културен контекст и хранене.
Може би си задавате въпроса дали ранното или „късното“ прохождане е свързано с интелигентността и дори физическите показатели в бъдеще.
Изследвания от 2015 година показват, че няма доказана връзка между ранното прохождане и превръщането в следващия Исак Нютон или Серина Уилямс.
А според друго швейцарско проучване от 2013 г., децата, които са започнали да ходят сравнително по-рано, не са се представили по-добре на тестове за интелигентност и двигателни умения между 7 и 18 години в сравнение с бебета, които не са проходили по-рано.
Шестте признака, че детето е готово да проходи
Изправя се на крака
Изправянето на крака и подпиране на мебели е един от първите признаци на готовност за ходене. Това укрепва мускулите на краката и координацията на бебетата. С течение на времето мини тренировките подготвят бебето ви да стои самостоятелно и след това да продължи с няколко несигурни стъпки, пише healthline.
Добива самоувереност
Ако забележите как вашият сладур внезапно се изправя на дивана и се усмихва пакостливо, докато е готов да се спусне с главата надолу, това може да е знак, че вътрешната му увереност се е появила.
Това е чудесен сигнал, че бебето е уверено да опитва нови неща (колкото и опасни да са те). За да ходят самостоятелно, бебетата трябва да имат самочувствие в способността си да го правят.
Обикаляне
Обикалянето описва бебе, което ходи, държейки се за предмети. То може да използва масичката за кафе, за да се движи, или да се мести от един предмет към друг. Така то се учи как да премества тежестта и да балансира, докато прави стъпки. То също така се подготвя за способността да се придвижва напред, което е необходимо за ходене.
Плач, хленчене и променящи се модели на сън
Ходенето е толкова важен етап от развитието, че често е съпроводено с други скокове в развитието. Мозъкът и тялото на вашето бебе може да работят двойно, което го изнервя. Възможно е да настъпи промяна в поведението му и дори в режима му на спане.
Ходене с помощ
Предлагането на безопасни, подходящи за възрастта играчки за бутане (проходилките все повече се отричат) може да помогне на детето. Музикалните играчки с колела и дръжки за прохождане са добра опция. Може да държите бебето за ръка или да му дадете одеяло/кърпа, които да държи, докато вие държите другия край и ходите.
Стоене самостоятелно
Изражението на лицето на бебето, когато за първи път стои само на краката си, често е израз на върховно постижение. В този момент бебетата вече чувстват, че имат баланс и стабилност, за да стоят сами. Те често пробват почвата за няколко секунди, а след това постепенно стоят за по-дълги периоди от време. Така повишават увереността си, за да направят и първата крачка.
Как да насърчите ходенето?
Ако бебето ви показва признаци на готовност, помислете за тези дейности, за да повишите неговата самочувствие и сила.
- Хвалете го – Следете за знаците на бебето, че е готово да напредва – и хвалете всяко постижение. Помагайте, когато е необходимо.
- Утешете го след падане – Паданията са неизбежни в ранните етапи на ходене, така че бъдете до него, за да помогнете на мъничето си да се изправи отново и да утешите няколко сълзи. В този момент е важно бебето да усеща, че го защитавате.
- Създавайте му предизвикателства – Ако бебето ви е усвоило ходенето по равни повърхности, предизвикайте го, като се движи нагоре и надолу или по безопасна, неравна повърхност. Това помага за изграждането на по-голям баланс, координация и мускулна сила.
- Протегнете ръка – Насърчете бебето си да върви към вас, докато вие протягате ръце към него. Можете също да го помолите да ви последва, когато влизате в друга стая.
Забавено прохождане след 18 месеца, какво следва?
Практиката в момента е късното прохождане (>18 месеца) да означава червен флаг за забавяне в развитието на бебето. Това обикновено води до насочване за клинична оценка, целяща да се установи причината за отклонение от нормалния диапазон на прохождане.
Добрата новина е, че данните показват, че по-голямата част от късно прохождащите деца нямат медицински нарушение в развитието си.
Често забавянето е личностно, но част от физическите причини, които обаче не са често срещани, може да са:
- Развитие на тазобедрената дисплазия
- Меки или слаби кости (медицински наречени рахит)
- Състояния, които засягат мускула (например мускулна дистрофия или церебрална парализа)
Въпреки че ходенето може да изглежда толкова просто, колкото да поставите единият крак пред другия, за бебето това е огромно постижение, което изисква физическа сила, увереност и безопасно място.
И въпреки че бебето ви е достатъчно умно, за да стигне до този етап само, подкрепящ треньор със сигурност също няма да му навреди (това сте вие).
Така че имайте търпение и подкрепяйте детето си в първите му стъпки.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
