Бебета на едва 15 месеца могат да използват езиковия контекст, за да разберат значението на думи, отнасящи се до предмети, които никога не са виждали.
Изследователи са установили, че когато 15-месечни деца чуват нова дума в познат контекст – например по-малко познатия плод „кумкуат“, по време на разговор за плодове, те по-късно правилно идентифицират невиждания предмет.
Тази способност да се формира ментална „същност“ на значението без директни визуални подсказки бележи ранен етап в абстрактното учене и езиковото развитие.
Констатациите подчертават, че бебетата не са просто пасивни слушатели – те активно изграждат знания от езика, който чуват, дори за неща, които не могат да видят.
Човешкият език ни позволява да учим нови думи за неща, на които никога не сме били свидетели директно. Правим това безпроблемно, например в разговори, използвайки улики от общия контекст, за да разберем значението на новата дума.
Но колко рано става достъпна тази способност? И какво прави възможно създаването на ново ментално представяне на обект или събитие, което не можем да видим директно?
Ново проучване на експерти от Северозападния университет и Харвардския университет намери първите доказателства, че бебета на 15 месеца могат да идентифицират обект, за който са научили само от слушане, дори ако този обект остава скрит, пише neurosciencenews.
Представете си бебе, което си играе с кубчета на пода, докато слуша родители си да говорят за кумкуат в разговор за по-познати плодове, каквито са ябълките и бананите. Може ли бебето да формира първоначален образ или очакване за това какво означава кумкуат – нещо годно за консумация, вероятно плод? Могат ли те да използват това първоначално познание по-късно, когато бебето за първи път види нов плод?
Това са въпросите, на които изследователите се опитват да отговорят.
„Много хора вярват, че успехът в изучаването на думи изисква бебето да свърже нова дума с обект, който е физически наличен (напр. „Виж това е кумкуат!“). Но в естествения ход на деня е много често срещано за нас – и за бебетата – да чуваме думи, когато обектите, за които се отнасят, не са достъпни за нашето непосредствено възприятие.
„Питаме се дали бебетата също могат да използват разговорните контексти, в които се среща дадена дума, за да започнат да учат значението ѝ”, казва главният автор Сандра Уаксман, професор по психология.
Изследователите са работили със 134 бебета, по 67 на 12 и 15 месеца, в задача, състояща се от три части.
Първо, те са представили на бебетата думи, които разбират, съчетани с изображение на предмета, към който се отнасят (напр. ябълка, банан, грозде).
След това бебетата са чули нова дума, докато изображението на нов предмет (напр. кумкуат) е било скрито от погледа им. И накрая са се появили два нови предмета (напр. кумкуат и бъркалка) и бебетата са били попитани: „Къде е кумкуатът?“.
15-месечните, но не и 12-месечните, са гледали много по-дълго новия плод (напр. кумкуат, за който става въпрос), отколкото новия предмет (напр. бъркалка).
Въпреки че никога не са виждали предмет, съчетан с тази нова дума, 15-месечните деца са използвали контекстуалните улики, за да определят кой предмет е най-вероятно този, към който се отнася новата дума.
„Проучването показва, че дори бебета, които тепърва започват да казват първите си думи, се учат от езика, който чуват, дори ако обсъжданите предмети или събития не са налице.
Бебетата възприемат това, което чуват. И дори ако няма наличен предмет, те формират ментално представяне или „същност“ на значението на новата дума, което е достатъчно силно, за да го използват по-късно, когато се появи въпросният предмет”, пояснява Уаксман.
Експертите предполагат, че на 12 месеца бебетата може все още да не знаят достатъчно от познатите думи, които са чули в контекста, за да започнат да формират представяне или същност на значението на новата дума (например, че вероятно е друг плод).
Чрез запознаване на бебетата с нови думи при липса на видим обект, изследователите разработват тест за това, дали бебетата могат да научат значението на нова дума, базиран само на речта.
Проучването предоставя нова представа за произхода на човешката способност да учи за неща, които не са реално присъстващи. То също така започва да разглежда как и колко рано човешкият ум може да създава ментални представи за обекти и събития, които никога не са били наблюдавани директно.
Тази нова разработка също така подчертава силата на езика в ежедневието на бебетата. Слушайки разговори и четейки книги, бебетата често чуват думи, които все още не разбират и които не могат веднага да „свържат“ с даден обект или събитие.
Резултатите от това проучване показват, че до 15 месеца бебетата спонтанно използват езиковия контекст, в който се появява нова дума, за да изградят същност на нейното значение, която ще подпомогне последващото им учене.
„Когато чуваме нови думи, като „кумкуат“, в разговор, а в този момент няма такъв плод наоколо, ние не пропускаме възможността да се съсредоточим върху значението им. Сега знаем, че това е вярно и за малките бебета”, заключва Уаксман.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
