България лекува заболяванията късно и плаща скъпо за това. До този извод стига нов анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), публикуван на 10 ноември 2026 г. Документът проследява как работи превенцията в България, от детските ваксини до скрининга за рак.
Проблемът не е само в парите, а в начина, по който системата достига до хората. За пациента това означава, че ранното откриване на заболяванията засега зависи най-вече от собствената му инициатива.
Колко харчи България за превенция и проблем ли са парите?
По данни на Евростат, цитирани в анализа, България отделя за превенция 0,23% от БВП, или около 217 млн. евро. Средното за ЕС е 0,36%, а водещи са Германия (0,56%) и Нидерландия (0,52%).
На човек от населението у нас се падат около 34 евро годишно. Средно за Европейския съюз сумата е 140 евро. България обаче не е на дъното, след нея са Румъния, Малта и Полша.
Според ИПИ основният проблем е организацията. Средствата се харчат неефективно, а системата не стига до всички, които имат нужда от нея.
Каква е цената на късното откриване на болестите?
Цената се измерва в човешки животи. България има най-високата обща смъртност в ЕС, 15,6 на 1000 души при 10,7 средно за Съюза. Предотвратимата смъртност у нас е почти двойно над средноевропейската.
Анализът дава и още по-осезаема мярка. На всеки 100 000 души България губи около 3040 години живот заради смърт, която превенцията може да предотврати. Средното за ЕС е 2015 години.
Къде е най-голямото изоставане?
ИПИ откроява няколко зони:
- Скрининг за рак. По последните данни на Евростат (2023) България е единствената страна в ЕС без програма за скрининг за рак на гърдата, маточната шийка и дебелото черво. Двете национални програми за 2026–2027 г. все още не са стартирали.
- Ваксинационно покритие. През 2025 г. то спада при всички задължителни ваксини. При ваксината срещу морбили, паротит и рубеола е под 89%, а при пневмококовата, под 86%.
- Ваксини срещу грип. Ваксинирани са около 19% от хората у нас при средно 45% за ЕС.
- Профилактични прегледи. Годишен преглед при личния лекар правят около 57% от пълнолетните.
Последиците вече се виждат. Според анализа спадът във ваксинационното покритие води до епидемия от морбили през 2026 г.
Защо профилактичните прегледи не дават резултат?
Личните лекари получават заплащане за всеки отчетен профилактичен преглед. За един преглед на възрастен НЗОК плаща 18,4 евро. Плащането обаче не е обвързано с реално подобрение в здравето на пациентите.
Според ИПИ това е ключова слабост. Прегледите се отчитат, но никой не оценява дали са открити заболяванията навреме. Затова авторите предлагат лекарите да бъдат заплащани за постигнати здравни резултати, а не за брой прегледи.
Как Финландия и Швеция постигат над 80% обхват?
Регистърът на населението автоматично генерира покана за скрининг. Пациентът получава конкретен час и безплатен тест, а ако не се яви, напомняне.
С други думи, инициативата е на системата, а не на пациента. Във Финландия например жените на 50-69 години получават покана за мамография на всеки две години.
Анализът показва, че и частни инициативи могат да запълват празнини. Кампанията на фондация „Лъчезар Цоцорков“ прави над 93 000 безплатни теста за рак на дебелото черво в цялата страна.
Струва ли си да се инвестира в превенция?
Изследванията, на които се позовава ИПИ, отговарят категорично. Всяко евро, вложено в превенция, спестява между 7 и 14 евро за лечение. Метаанализ на 52 проучвания, публикуван в Journal of Epidemiology & Community Health, изчислява средна възвращаемост от 14 към 1 за мерките за обществено здраве.
Ранното откриване има и човешко измерение. То означава по-малко болнични престои, по-щадящо лечение и повече години живот в добро здраве.
Какво може да направи всеки сам още сега?
Докато системата се променя, част от отговорността остава у пациента. Ето какво осигурява безплатно здравноосигурителната система:
- Годишен профилактичен преглед при личния лекар за всички здравноосигурени над 18 години, с ЕКГ, измерване на кръвното налягане и изследване на урина.
- Изследвания според възрастта, например мамография на всеки две години за жените между 45 и 69 години и PSA веднъж годишно за мъжете над 45 години.
- Безплатна ваксина срещу грип за хората над 65 години по национална програма.
- Проверка на имунизационния календар на децата, пропуснатите ваксини могат да се наваксат след консултация с личния лекар.
Конкретните изследвания и честотата им се определят индивидуално от лекуващия лекар.
Анализът на ИПИ показва, че превенцията в България изостава не заради липса на средства, а заради лоша организация. Докато скрининговите програми не заработят, най-сигурната защита е редовният профилактичен преглед. Попитайте личния си лекар кои изследвания са подходящи за вашата възраст и не отлагайте ваксините.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Институт за пазарна икономика. „Лекуваме късно, плащаме скъпо: Защо превенцията в България не работи?“ (пълен анализ, ноември 2026)
Институт за пазарна икономика. Страница на анализа и прессъобщение
Евростат. Статистика на разходите за превантивни здравни грижи
Министерство на здравеопазването. Имунизационен календар на България
