Изкуственият интелект в здравеопазването вече не е бъдеще, а част от работата на много болници. Сега 53 държави от Европейския регион на Световната здравна организация (СЗО) за първи път приемат обща посока за безопасното му използване.
Документът се нарича „Пътна карта за действие относно изкуствения интелект в здравеопазването“ и обхваща периода 2026–2033 г. Здравните министри от региона го одобряват единодушно на 76-ата сесия на Регионалния комитет на СЗО за Европа.
Технологията навлиза в клиниките по-бързо, отколкото правилата успяват да я догонят. Ето какво предвижда пътната карта, какви са рисковете и докъде е стигнала България.
Какво може изкуственият интелект за пациентите и лекарите?
Според СЗО ИИ в медицината вече променя грижата за пациентите в целия регион. Д-р Корин Капуано, изпълняваща длъжността ръководител на СЗО/Европа, посочва няколко конкретни ползи:
- по-ранно откриване на заболявания;
- сигнал към медиците, когато състоянието на пациента се влошава;
- по-малко административна тежест за лекарите;
- отговори на първите въпроси за симптомите по всяко време на денонощието.
„Тези възможности обаче идват с важни отговорности“, подчертава д-р Капуано. Тя е категорична, че нито една държава не може сама да гарантира безопасен, ефективен и справедлив ИИ.
Колко подготвени са европейските държави?
Пътната карта стъпва на първата регионална оценка на готовността за ИИ, публикувана от СЗО/Европа през ноември 2025 г. Тя се основава на отговорите на 50 от 53-те държави в региона.
Резултатите показват ясен контраст между ентусиазъм и подготовка:
- само 4 държави (8%) имат специална национална стратегия за ИИ в здравеопазването, а още 7 (14%) разработват такава;
- 86% посочват правната несигурност като основна пречка, а 78% финансовите ограничения;
- 64% вече използват диагностика с помощта на ИИ, най-вече при образните изследвания;
- под една от всеки четири държави обучава медиците си за работа с ИИ.
Още по-тревожен е въпросът за отговорността. Едва 4 от 50 държави имат правила кой носи отговорност, когато ИИ сгреши.
Какво предвижда новата пътна карта на СЗО?
Документът е изграден около четири свързани приоритета:
- управление и лидерство, ИИ да влезе в националните здравни стратегии с ясни отговорности и устойчиво финансиране;
- етична, регулаторна и правна рамка, защита на пациентите през целия „живот“ на една ИИ система;
- данни и дигитална инфраструктура, качествени, съвместими и защитени здравни данни, включително киберсигурност;
- изграждане на капацитет, обучение на медиците, реално внедряване и оценка на резултатите.
Пътната карта е съобразена с европейския Акт за изкуствения интелект, Европейското пространство за здравни данни и регламента за медицинските изделия. Към нея има и ръководство за прилагане, пригодено за държави с различна дигитална зрялост.
„Бъдещето на здравеопазването остава здраво свързано с човешкия контакт, но ИИ вече може да бъде силен съюзник“, казва д-р Наташа Азопарди-Мускат, директор „Здравни системи“ в СЗО/Европа.
Докъде е стигнала България?
У нас Министерството на здравеопазването публикува проект на „Визия за внедряване на изкуствен интелект в здравеопазването“ с хоризонт до 2030 г. В него ИИ е определен като помощник на системата, който не заменя професионалния капацитет в нея.
Проектът признава, че отделни решения вече съществуват. Сред тях са роботизирани хирургични системи в няколко университетски болници, телемедицински платформи и онлайн записване на час. Картината обаче е фрагментирана, липсват централна координация и стандартизация.
Сред предложенията са национална платформа за валидиране и тестване на ИИ решения и Национален фонд за медицински ИИ, който да финансира пилотни проекти. Предвиждат се и модули по ИИ грамотност за студентите по медицина.
Какво означава това за пациентите?
Министерството предупреждава за конкретен риск. ИИ приложенията, които карат хората да избягват преглед при лекар, могат да доведат до късна диагноза, неправилно самолечение и пропуснати опасни симптоми.
Затова при използване на здравни приложения и чатботове е добре да помните:
- те дават обща информация, а не диагноза;
- при тревожни или упорити симптоми решението е преглед при лекар;
- проектът предвижда пациентът да бъде информиран, когато ИИ участва в лечението и грижата за него.
Изкуственият интелект може да направи диагностиката по-бърза, а лекарите – по-освободени за пациентите. Новата пътна карта на СЗО поставя ясно условие: безопасност, прозрачност и човешки контрол. Финалната медицинска преценка остава в ръцете на лекаря.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Правителствата в Европа единодушно приемат нова визия за ИИ в здравеопазването. СЗО/Европа, 29.10.2026
Пътна карта за действие относно ИИ в здравеопазването, хранилище IRIS на СЗО
Придружаващ документ към пътната карта – хранилище IRIS на СЗО
