Европа започва най-мащабния си опит досега да въведе изкуствения интелект в кардиологията в реалната клинична практика. Европейското дружество по кардиология (ESC) координира нова мрежа на име CHAIN с финансиране от ЕС в размер на 20 млн. евро.

Проектът стартира в момент, в който сърдечно-съдовите заболявания остават причина за всеки трети смъртен случай в Европа. България трайно държи най-високата смъртност от сърдечно-съдови заболявания в Еврозоната.

Какво представлява европейската мрежа CHAIN?

CHAIN (European Cardiovascular Health Data and AI Network) е тригодишна програма, съфинансирана от програмата EU4Health. В нея участват 53 партньори от 20 държави, университети, болници, технологични компании, здравни министерства и пациентски организации.

Снимка: Google Imagen

Целта е да свърже по сигурен начин болници, регистри и центрове за здравни данни в цяла Европа. Така алгоритмите могат да бъдат тествани и проверени върху реални пациенти, преди да влязат в масова употреба. Мрежата стъпва върху регистъра EuroHeart, който вече обединява стандартизирани данни от 18 държави.

Според ESC потенциалът на изкуствения интелект е огромен, но използването му днес е разпокъсано. Липсват и единни механизми, по които алгоритмите да бъдат проверявани.

Какво представлява „ИИ паспортът“ на един алгоритъм?

Ключовата идея на проекта е доверието. Днес на пазара се появяват десетки инструменти с изкуствен интелект, но лекарите често не знаят кой от тях работи надеждно.

CHAIN създава европейско хранилище на валидирани ИИ решения. Всяко от тях получава т.нар. „ИИ паспорт“, документ, който описва:

  • точността и ефективността на алгоритъма;
  • безопасността му при клинична употреба;
  • за кои пациенти и в каква медицинска среда е подходящ;
  • доколко е обясним и какъв е регулаторният му статус.

„В тази епоха на дезинформация пациентите и медиците очакват от медицинските дружества да поемат водеща роля“, казва проф. Фолкерт Аселбергс от Амстердамския университетски медицински център, научен координатор на CHAIN.

Как изкуственият интелект може да открие сърдечно заболяване по-рано?

Проектът тества шест конкретни приложения в болници от 13 държави. Те покриват целия път на пациента, от превенцията до лечението на сложни случаи:

  • Персонализиран сърдечно-съдов риск, алгоритъм проследява здравните данни във времето и открива по-рано хората с висок риск.
  • Анализ на рутинна ЕКГ, ИИ търси в стандартната 12-канална ЕКГ фини промени, които подсказват нужда от допълнителни изследвания.
  • Компютърна томография на гръдния кош, от вече направени скенери софтуерът извлича сигнали за сърдечни проблеми, без нужда от ново изследване.
  • Ехокардиография и ЯМР на сърцето, автоматични измервания ускоряват резултатите, като лекарят задължително проверява заключенията.
  • Ранно откриване на недостатъчност на дясната камера, при пациенти с висок риск.
  • Подкрепа при решенията, препоръки според актуалните европейски указания и ясни обяснения на плана за лечение за самия пациент.

Снимка: Canva

Логиката е проста. Много сърдечни заболявания оставят следи в изследвания, които пациентът вече е направил. Алгоритъмът не замества лекаря, а му помага да забележи тези следи навреме.

Ще замени ли изкуственият интелект кардиолога?

Проектът изрично предвижда задължителна проверка от човек при анализа на образни изследвания. Целта е по-бърза и по-точна диагноза, а не автоматично лечение.

Защо темата е особено важна за България?

Според данни на Евростат за 2022 г. заболяванията на кръвообращението причиняват повече от половината смъртни случаи у нас. Стандартизираната смъртност от тях в България е 7,7 пъти по-висока от тази във Франция, където показателят е най-нисък.

В Южен централен район, Пловдив, Пазарджик, Смолян, Кърджали и Хасково, сърдечно-съдовите забоялвания стоят зад 66,2% от смъртните случаи. Средното за ЕС е 32,4%.

Снимка: Google Imagen

В публикувания списък с партньори на CHAIN засега не фигурира българска институция. Мрежата обаче обявява отворена покана през 2027 г. за още 10 нови притежатели на здравни данни с финансиране до 60 000 евро. Това е реален шанс и български болници и регистри да се включат.

Председателят на ESC проф. Сесилия Линде напомня, че разходите на ЕС за сърдечно-съдови заболявания достигат 282 млрд. евро годишно и надхвърлят целия годишен бюджет на Съюза.

Изкуственият интелект в кардиологията навлиза в нова фаза, от обещания към проверени инструменти с ясни „паспорти“. В следващите три години той няма да промени визитата при кардиолога, но може да направи ранната диагноза по-достъпна. Междувременно най-силното оръжие остава профилактиката, редовно измерване на кръвното налягане, холестерола и кръвната захар.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------

Източници

 

  1. От обещание към ползи за пациента: нова европейска инициатива ускорява ИИ в сърдечно-съдовата грижа. Европейско дружество по кардиология (ESC)
  2. CHAIN. Европейска мрежа за сърдечно-съдови здравни данни и изкуствен интелект

  3. Статистика за сърдечно-съдовите заболявания. Евростат

  4. България е начело в ЕС по смъртност от сърдечно-съдови заболявания. БНР

  5. Проф. Сесилия Линде. профил в ESC 365

  6. Проф. Фолкерт Аселбергс.  профил в ESC 365

Изберете Светът на здравето като любим източник в Google