Европа застарява, а здравните системи работят на предела си. Отговорът може би не е в по-бързото лечение, а в това болестта изобщо да не настъпи. Изкуственият интелект в здравеопазването обещава точно такава промяна, от лечение към превенция.
Експертите обаче предупреждават, че технологията сама по себе си не е решение. В края на октомври здравните министри от 53 държави обсъждат в Копенхаген първата европейска пътна карта на СЗО за ИИ в здравеопазването. Ето какво реално може да промени тя и какво не.
Как изкуственият интелект открива риска преди болестта?
Алгоритмите анализират здравни данни заедно със социалните фактори, които влияят на здравето. Така откриват хората, които се нуждаят от подкрепа, преди състоянието им да се влоши.
„Целта не е просто да спасим някого след инфаркт, а инфарктът изобщо да не се случи“, обяснява пред Euronews Рикардо Баптиста Лейте. Той е изпълнителен директор на HealthAI, глобалната агенция за отговорен изкуствен интелект.
На практика ИИ подпомага профилактиката по няколко начина:
- Рискови модели, оценяват вероятността за сърдечно-съдови заболявания, диабет или рак при отделния човек и сред цялото население.
- Носими устройства, следят пулса, кръвното налягане и други показатели и сигнализират за ранни отклонения.
- Анализ на медицински образи, подпомагат ранната диагностика при рентген, компютърна томография и ЯМР.
- Наблюдение на хронични заболявания, проследяват данни при диабет, сърдечна недостатъчност и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), за да предупредят навреме за влошаване.
Изкуственият интелект обаче не поставя диагнози сам. Във всички тези сценарии последната дума остава за лекаря.
Защо технологията сама няма да е достатъчна?
Баптиста Лейте е категоричен, че ИИ няма да „спаси“ здравеопазването сам. „Ако вградите изкуствен интелект в неефективна система, просто я правите много ефективна в нейната неефективност“, казва той.
Основната пречка според него е финансова. Болниците най-често получават пари, за да лекуват пациенти, а не за да ги поддържат здрави. Преходът към превенция изисква нови модели на финансиране, които възнаграждават ранната намеса и активното наблюдение.
Безопасно ли е ИИ да се използва в болниците?
Мащабното въвеждане на ИИ зависи от един ключов фактор, доверието. Пациентите и лекарите трябва да са сигурни, че ползите надвишават рисковете. Това изисква контрол и след като дадена система вече е одобрена и работи в клиничната практика.
Данните на СЗО за 53-те държави от Европейския регион показват сериозна разлика между употребата и регулацията:
- две трети от страните вече използват ИИ за диагностика;
- половината предлагат на пациентите чатботове с изкуствен интелект;
- едва 8% (една от 12 държави) имат специална стратегия за ИИ в здравеопазването;
- почти 40% нямат никакви етични насоки за използването му в медицината;
- само една от пет държави обучава медиците за работа с ИИ още преди да се дипломират.
„Предубеден алгоритъм може да постави грешна диагноза на реален пациент, с реални последици“, предупреждава регионалният директор на СЗО за Европа д-р Ханс Клуге. Според него тази картина подкопава доверието в здравните системи като цяло.
Как ще се засичат грешките на алгоритмите?
HealthAI работи с регулаторни органи от 10 държави по глобална система за ранно предупреждение. Тя трябва да открива нежелани събития, свързани с ИИ, и бързо да споделя информация за новите рискове. Целта е при проблем той да бъде засечен навреме, преди да засегне хиляди пациенти.
Докъде е стигнала България?
В проект на визия за ИИ в здравеопазването Министерството на здравеопазването признава проблема директно. Според документа превенцията и ранната диагностика у нас „остават недостатъчно развити“, а фокусът е върху лечението в по-късните стадии на болестта.
ИИ у нас вече се прилага, но разпокъсано. Има роботизирани хирургични системи в няколко университетски болници, телемедицински платформи и онлайн записване на час. Липсват обаче централна координация и общи стандарти.
Визията залага рискови модели за сърдечно-съдови заболявания, диабет и рак с хоризонт до 2030 г. Предвидени са още национална платформа за проверка на ИИ системите, фонд за медицински ИИ и съвет по етика. Документът изрично подчертава, че технологията трябва да подпомага, а не да замества лекаря.
Може ли чатбот да замени прегледа при лекар?
Не. Министерството предупреждава, че ИИ приложенията, които хората ползват сами вместо преглед, крият реални рискове. Сред тях са късно поставената диагноза, неправилното самолечение и пропуснатите опасни симптоми.
Изкуственият интелект може да помогне болестите да се откриват по-рано, но не замества редовните профилактични прегледи и преценката на лекаря. Ако ползвате здравно приложение или чатбот, приемайте отговорите като обща информация, а не като диагноза. Истинската промяна зависи от това дали системата ще започне да плаща за здраве, а не само за лечение.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Euronews. Може ли изкуственият интелект да премести здравеопазването от лечение към превенция? (2026)
Euronews. Европа трябва да навакса с бума на ИИ в болниците, предупреждава СЗО (2026)
СЗО/Европа, 76-а сесия на Регионалния комитет за Европа, Копенхаген, 27–29 октомври 2026 г.
