Лекарства, преглед при специалист, пломба при зъболекаря. За повечето българи здравето струва много повече от потребителската такса. Ново национално проучване на агенция „Тренд“, възложено от Българския лекарски съюз (БЛС), показва, че 53% от пълнолетните българи са доплащали за здравни услуги през последната година.
Сред хората, които реално са ползвали системата, делът достига 63%. Данните излизат точно преди подготовката на бюджета на НЗОК за 2027 г. и очертават ясно очакване: 76% от българите искат здравната каса да покрива по-широк пакет медицински услуги, дори това да изисква повече публични средства.
За какво доплащат българите най-често?
Проучването обхваща 1000 пълнолетни българи, интервюирани лице в лице между 10 и 16 септември 2026 г. Сред доплащалите най-голям дял плащат за:
- лекарства – 60%;
- дентални услуги – 52%;
- преглед при личен лекар или специалист – 48%;
- изследвания – 42%;
- медицински консумативи – 32%;
- болнично лечение – 19%;
- избор на екип и рехабилитация – по 13%.
Не е изненада, че високото доплащане е най-често посочваният проблем на здравната система, от 39% от анкетираните. Следват недостигът на лекари и медицински специалисти (33%) и недостатъчното покритие от НЗОК (32%). Около една четвърт посочват нерегламентираните плащания (26%), дългото чакане и трудния достъп до помощ в някои населени места (по 25%).
Защо толкова хора отлагат лечението си?
Достъпът се оказва друг болезнен въпрос. През последните 12 месеца 49% от анкетираните са отлагали или не са получили нужна медицинска помощ заради твърде дълго чакане.
Причините се трупат една върху друга:
- липса на свободни часове, 43%;
- липса на направление или друг административен проблем – 36%;
- финансови причини – 30%.
Лекарите също виждат проблема от своята страна. 29% от тях поставят недостатъчната профилактика и превенция сред най-сериозните слабости на системата.
Откъде трябва да дойдат парите за здравеопазване?
Българите не търсят просто повече пари, а по-разумно харчене. 48% смятат, че средствата трябва да се осигурят преди всичко чрез по-добър контрол и по-ефективно използване на сегашното финансиране. Повече пари от държавния бюджет посочват 28%, а едва 3% са склонни на по-висока здравноосигурителна вноска.
Само 7% искат сегашният обхват на НЗОК да се запази. Още 6% предпочитат по-тесен пакет, но с пълно покритие на основните услуги. Като водещ принцип на бъдеща реформа 38% поставят качеството на медицинската помощ, 19%, свободния избор на лекар, а 15% равния достъп.
Как лекарите оценяват здравната система?
Паралелното проучване сред 802 лекари, членове на БЛС, рисува по-умерена картина. 61% оценяват системата като добра, а 36% – като лоша. Най-сериозните проблеми според тях са:
- недостигът на медицински сестри и други специалисти – 40%;
- ниското заплащане на медицинския труд – 37%;
- липсата на дългосрочна здравна политика – 30%.
В ежедневната работа лекарите най-често се сблъскват с ниско заплащане (50%), липса на кадри (49%) и претоварване (34%). Всеки шести (17%) посочва агресия от пациенти и техните близки.
Може ли пациентът сам да потвърждава, че е прегледан?
Тук идва най-силното пресичане между двете проучвания. 87% от лекарите одобряват система, чрез която пациентът потвърждава, че медицинската дейност действително е извършена – например чрез електронното здравно досие, мобилно приложение или код. Толкова (87%) смятат, че това ще повиши контрола и доверието.
„Има нужда от контрол в реално време. Контрол, който не идва месеци след извършването и заплащането на дадена дейност. Контрол, в който пациентът има активна роля“, заявява председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов. Той подчертава, че съсловието защитава едновременно достатъчно финансиране и по-ефективен контрол, защото „едното без другото няма да реши проблемите“.
Задържането на младите лекари в България остава приоритет номер едно за съсловието (39%), следвано от контрола върху публичните средства (38%). Заместник-председателят на БЛС д-р Иван Маджаров предупреждава, че тенденциите не се подобряват, а се влошават. Към кадровия дефицит и доплащането се добавя и усещането за затруднен достъп до лечение.
Над половината българи вече плащат от джоба си за лекарства, прегледи и изследвания, а почти всеки втори отлага лечение заради чакане. Пациентите и лекарите се срещат в едно искане, повече прозрачност за това как се харчат здравните пари. Как ще отговори бюджетът на НЗОК за 2027 г., предстои да стане ясно през есента.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Български лекарски съюз – „76% от българите искат по-широк пакет от НЗОК, лекарите поставят контрола сред водещите приоритети“, прессъобщение, септември 2026 г.
- Агенция „Тренд“ – „Обществени нагласи спрямо системата на здравеопазването“, национално представително проучване, септември 2026 г.
- Агенция „Тренд“ – „Проучване сред лекарите относно състоянието на здравната система“, август–септември 2026 г.
