Увеличението на човешкото дълголетие, характерно за първата половина на 20-ти век, значително е загубило своя темп през последните десетилетия.
Според ново мащабно проучване, публикувано в научното списание Proceedings of the National Academy of Sciences, поколенията, родените след 1939 година, имат малка вероятност да достигнат средната възраст от 100 години, съобщава Independent.
Безпрецедентен анализ на 23 държави
Изследването представлява най-обширния анализ на тенденциите в продължителността на живота, обхващащ 23 страни с високи доходи и ниска смъртност. Използвайки данни от базата данни за смъртността на хората и шест различни методи за прогнозиране, учените стигат до заключението, че драматичното увеличение на дълголетието от началото на миналия век е феномен, който е малко вероятно да постигнем отново в обозримо бъдеще.
Златният век на дълголетието
Периодът между 1900 и 1938 година се характеризира с изключителни постижения в областта на човешкото дълголетие. Продължителността на живота се увеличава с почти пет месеца и половина с всяко ново поколение, темп, който изглежда невъзможен за възпроизвеждане при днешните условия.
Докато средната продължителност на живота на човек, роден в страна с висок доход през 1900 година, е 62 години, тя достига 80 години за поколението, родено само 38 години по-късно. Това представлява увеличение с 18 години за по-малко от четири десетилетия.
Забавянето на прогреса
„Безпрецедентното увеличение на продължителността на живота, което постигнахме през първата половина на 20-ти век, изглежда е феномен, който е малко вероятно да постигнем отново в обозримо бъдеще“, обяснява съавторът на проучването Хектор Пифаре и Аролас от Университета на Уисконсин-Медисън.
За поколенията, родени между 1939 и 2000 година, увеличението на продължителността на живота се забавя до около три месеца на поколение, значително по-скромен темп в сравнение с предишните десетилетия.
Причините зад забавянето
Според изследователите, ключът към разбирането на това забавяне се крие в природата на предишните подобрения. „Този спад се дължи до голяма степен на факта, че предишните скокове в дълголетието бяха обусловени от забележителни подобрения в оцеляването на много ранна възраст“, обяснява Хосе Андраде от Института за демографски изследвания „Макс Планк“.
Смъртността при бебетата и децата е спаднала драстично в началото на 20-ти век благодарение на напредъка в медицината, подобряването на хигиената, качеството на живот и социалните условия в развитите страни. Днес обаче детската и младежката смъртност са толкова ниски, че значителни подобрения сред по-възрастните групи няма да бъдат достатъчни за поддържане на предишното темпо на увеличаване на продължителността на живота.
„Прогнозираме, че родените през 1980 г. няма да доживеят до 100 години средно и нито една от кохортите в нашето проучване няма да достигне този праг“, заявява Хосе Андраде. Изследователите признават, че дори техните прогнози да се окажат „прекалено песимистични“, драматичен обрат остава малко вероятен.
Значение за обществените политики
Резултатите от това проучване дават важна информация за планирането на обществените политики. Изследователите се надяват, че данните ще предоставят на правителствата необходимата информация за прогнозиране на нуждите на техните системи за здравеопазване, пенсионно планиране и социални политики.
Разбирането на реалистичните граници на човешкото дълголетие е от ключово значение за създаването на устойчиви социални системи, които да отговарят на демографските предизвикателства на 21-ви век.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
