По-малко от 10% от пациентите със сърдечна недостатъчност се проследяват

Над 200 000 българи живеят с диагноза сърдечна недостатъчност, но само малка част от тях получават редовния кардиологичен контрол, който можеше да ги предпази от нова болнична хоспитализация.

Данни на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), представени от три водещи медицински организации, показват, че реално прегледаните пациенти са под 10% от нуждаещите се, а броят на болничните приеми расте всяка година. Спорът между лекарите и институциите за начина, по който тези хора се проследяват след изписване, вече излиза извън кабинетите и стига до Министерството на здравеопазването.

Защо толкова малко пациенти със сърдечна недостатъчност стигат до преглед?

Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ), Дружеството на кардиолозите в България и Националният експертен лекарски борд по кардиология представиха пред здравното министерство и НЗОК данни, които трудно могат да бъдат пренебрегнати. Според тях диспансеризираните здравноосигурени лица с диагнози за сърдечна недостатъчност са 202 428 души.

2 млн. смъртни случая от сърдечно-съдови заболявания заради тютюнопушенето

Ново мащабно проучване установява, че пушачите познават риска от рака на белия дроб, но не и вредите от пушенето за сърцето

През 2025 г. обаче са реализирани едва 42 957 диспансерни прегледа при само 14 319 пациенти, с други думи, под 10% от хората, които се нуждаят от системно наблюдение, реално го получават.

Проблемът има и втори пласт. От прегледаните пациенти 61% са проследени от общопрактикуващ лекар и само 39%, от специалист кардиолог, въпреки че сърдечната недостатъчност изисква специализирана оценка.

Снимка: iStock

Проучвания и задълбочени интервюта на АПАЗ с пациенти очертават няколко причини:

дълго чакане;
труден достъп до кардиолог;
нужда от множество посещения в различни лечебни заведения;
трудности при откриването на нужните изследвания в извънболничната помощ.

Защо хоспитализациите продължават да растат, докато се спори за модела?

Пациентите, хоспитализирани със сърдечна недостатъчност, са 65 295 през 2024 г. и достигат 67 466 през 2025 г. ръст от 3,32%. Според становището на трите организации това увеличение носи и допълнителни разходи за системата от над 1,3 млн. евро годишно.

Затлъстяването ще убие 170 000 души от сърдечни заболявания до 2035 г.

Около 45 души дневно умират от сърдечно-съдови забоялвания, свързани с наднормено тегло. Експертите настояват за спешни мерки срещу епидемията от затлъстяване

Зад числата стои и структурен дисбаланс: според Националната програма „България 2030“ делът на разходите за извънболнична медицинска помощ и рехабилитация е едва 13,9% от общите здравни разходи, при заложена целева стойност от 25%.

През юли Министерството на здравеопазването застана зад позицията на НЗОК, че действащата нормативна уредба, Наредба № 8 от 2016 г. и Наредба № 9 от 2019 г., вече дава достатъчно възможности за наблюдение и не се налага нова амбулаторна процедура. АПАЗ и кардиолозите обаче настояват, че съществуването на нормативна възможност на хартия не означава, че пациентите реално получават грижата, от която се нуждаят.

Какво предлагат кардиолозите и защо опитът във Варна е показателен?

Трите организации предлагат нова амбулаторна процедура, насочена към пациенти със сърдечна недостатъчност в III–IV функционален клас по NYHA през първата година след изписване от болница.

Тя включва:

клинична оценка;
ЕКГ;
лабораторни изследвания;
оценка на бъбречната функция и електролитите, а при нужда и NT-proBNP;
ехокардиография;
6-минутен тест с ходене;
възможност за венозно приложение на диуретици, железни препарати и инотропни средства.

Европа се нуждае от специализирани кардиологични центрове за жени

Жените умират по-често от сърдечни заболявания. Европейското дружество по кардиология иска създаването на специализирани кардиологични центрове за жени

Като работещ модел се посочва специализираният кабинет за наблюдение на пациенти със сърдечна недостатъчност в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, воден от проф. д-р Йото Йотов от 2014 г., през който са преминали над 500 души.

Международните данни, на които се позовават организациите, сочат, че специализираното амбулаторно наблюдение може да намали повторните хоспитализации с около 26%.

При близо 76 000 хоспитализации през 2025 г. това означава потенциално спестяване от около 10,4 млн. евро годишно, а при разход от около 7 млн. евро за самата процедура нетният ефект би могъл да достигне около 3,4 млн. евро годишно, при условие че бъде направен точен и дългосрочен финансов анализ.

Сърдечно-съдови заболявания убиват над 1.68 млн. европейци годишно

На 17 май отбелязваме Деня на хипертонията. Данни на Евростат показват, че България е лидер по смъртност от сърдечно-съдови заболявания в ЕС, научете какви са причините

За АПАЗ обаче най-важният резултат не се измерва в спестени средства: „Зад всяка предотвратена хоспитализация стои човек, чието състояние не се е наложило да се влоши дотолкова, че отново да стигне до болница“, посочват от организацията.

Снимка: Unsplash

Разликата между нормативна възможност и реален достъп до кардиологична грижа остава основният проблем при сърдечната недостатъчност в България. Пациентите и лекарските организации настояват за структурирано амбулаторно наблюдение през първата, най-рискова година след изписване, докато институциите засега разчитат на съществуващата система. Диалогът продължава, а АПАЗ обявява готовност за по-нататъшна работа с Министерството на здравеопазването и НЗОК за намиране на решение.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------