Над 200 000 българи живеят с диагноза сърдечна недостатъчност, но само малка част от тях получават редовния кардиологичен контрол, който можеше да ги предпази от нова болнична хоспитализация

Данни на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), представени от три водещи медицински организации, показват, че реално прегледаните пациенти са под 10% от нуждаещите се, а броят на болничните приеми расте всяка година. Спорът между лекарите и институциите за начина, по който тези хора се проследяват след изписване, вече излиза извън кабинетите и стига до Министерството на здравеопазването.

Защо толкова малко пациенти със сърдечна недостатъчност стигат до преглед?

Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ), Дружеството на кардиолозите в България и Националният експертен лекарски борд по кардиология представиха пред здравното министерство и НЗОК данни, които трудно могат да бъдат пренебрегнати. Според тях диспансеризираните здравноосигурени лица с диагнози за сърдечна недостатъчност са 202 428 души.

През 2025 г. обаче са реализирани едва 42 957 диспансерни прегледа при само 14 319 пациенти, с други думи, под 10% от хората, които се нуждаят от системно наблюдение, реално го получават.

Проблемът има и втори пласт. От прегледаните пациенти 61% са проследени от общопрактикуващ лекар и само 39%, от специалист кардиолог, въпреки че сърдечната недостатъчност изисква специализирана оценка. 

Снимка: iStock

Проучвания и задълбочени интервюта на АПАЗ с пациенти очертават няколко причини: 

  • дълго чакане; 
  • труден достъп до кардиолог;
  • нужда от множество посещения в различни лечебни заведения;
  • трудности при откриването на нужните изследвания в извънболничната помощ.

Защо хоспитализациите продължават да растат, докато се спори за модела?

Пациентите, хоспитализирани със сърдечна недостатъчност, са 65 295 през 2024 г. и достигат 67 466 през 2025 г. ръст от 3,32%. Според становището на трите организации това увеличение носи и допълнителни разходи за системата от над 1,3 млн. евро годишно.

Зад числата стои и структурен дисбаланс: според Националната програма „България 2030“ делът на разходите за извънболнична медицинска помощ и рехабилитация е едва 13,9% от общите здравни разходи, при заложена целева стойност от 25%. 

През юли Министерството на здравеопазването застана зад позицията на НЗОК, че действащата нормативна уредба,  Наредба № 8 от 2016 г. и Наредба № 9 от 2019 г., вече дава достатъчно възможности за наблюдение и не се налага нова амбулаторна процедура. АПАЗ и кардиолозите обаче настояват, че съществуването на нормативна възможност на хартия не означава, че пациентите реално получават грижата, от която се нуждаят.

Какво предлагат кардиолозите и защо опитът във Варна е показателен?

Трите организации предлагат нова амбулаторна процедура, насочена към пациенти със сърдечна недостатъчност в III–IV функционален клас по NYHA през първата година след изписване от болница. 

Тя включва:

  • клинична оценка;
  • ЕКГ;
  • лабораторни изследвания; 
  • оценка на бъбречната функция и електролитите, а при нужда  и NT-proBNP;
  • ехокардиография;
  • 6-минутен тест с ходене;
  • възможност за венозно приложение на диуретици, железни препарати и инотропни средства.

Като работещ модел се посочва специализираният кабинет за наблюдение на пациенти със сърдечна недостатъчност в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, воден от проф. д-р Йото Йотов от 2014 г., през който са преминали над 500 души. 

Международните данни, на които се позовават организациите, сочат, че специализираното амбулаторно наблюдение може да намали повторните хоспитализации с около 26%

При близо 76 000 хоспитализации през 2025 г. това означава потенциално спестяване от около 10,4 млн. евро годишно, а при разход от около 7 млн. евро за самата процедура нетният ефект би могъл да достигне около 3,4 млн. евро годишно, при условие че бъде направен точен и дългосрочен финансов анализ.

За АПАЗ обаче най-важният резултат не се измерва в спестени средства: „Зад всяка предотвратена хоспитализация стои човек, чието състояние не се е наложило да се влоши дотолкова, че отново да стигне до болница“, посочват от организацията.

Снимка: Unsplash

Разликата между нормативна възможност и реален достъп до кардиологична грижа остава основният проблем при сърдечната недостатъчност в България. Пациентите и лекарските организации настояват за структурирано амбулаторно наблюдение през първата, най-рискова година след изписване, докато институциите засега разчитат на съществуващата система. Диалогът продължава, а АПАЗ обявява готовност за по-нататъшна работа с Министерството на здравеопазването и НЗОК за намиране на решение.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------

Източници

 

  1. АПАЗ, Дружество на кардиолозите в България и Национален експертен лекарски борд по кардиология.  становище за амбулаторна процедура при сърдечна недостатъчност
  2. АПАЗ.  позиция на Министерството на здравеопазването по проследяването на пациенти със сърдечна недостатъчност