Подаграта е заболяване, засягащо предимно мъжете (най-вече онези, които имат висок стандарт на живот), пише американският здравен сайт WebMD.
В организма на хората, засегнати от подагра, се образува по-голямо количество пикочна киселина, която не се отделя чрез урината. Вследствие на това нейните соли се отлагат в ставите. Състоянието създава съществен дискомфорт.
Човек се замисля за пикочната киселина едва тогава, когато нивата ѝ в кръвта му се завиши и тя започне да му създава проблеми. Както вече стана ясно това състояние се описва от медицината като подагра. Ето защо нерядко в обществото двете състояния – висока пикочна киселина и подагра, се отъждествяват.
Подаграта от своя страна е добила общественост с острата болка в палеца на крака.
Дали всичко това е достатъчно точно и не живеем ли всички с някои заблуди по темата? Какво друго е нужно да се знае? „Светът на здравето“ потърси отговорите на тези и още няколко въпроса по темата.
Какво представлява пикочната киселина?
Тя е краен продукт на разграждането на азотсъдържащите вещества в тялото (т.нар. пурини). Пикочната киселина е естествена съставка в кръвта на човека и количеството ѝ се балансира между нормалното производство и достатъчното елиминиране (основно чрез бъбреците).
Завишеното количество на тази киселина се означава като хиперурикемия. При деца нивото ѝ в кръвен серум е 220-240 µmol/l. С възрастта тази референтна стойност постепенно нараства, като при мъжете (след полово съзряване) нараства по-бързо и може да достигне максимални допустими стойности 416 µmol/l.
За разлика от тях при жените този процес протича сравнително бавно и достига 340 µmol/l около 50-годишна възраст. След настъпването на менопаузата обаче стойностите им могат да се изравнят с нивото при мъжете, уточняват специалистите.
По думите им, когато нивото на пикочната киселина достигне 380 µmol/l и над тези стойности се получава насищане на разтвора (налице са условия, при които тя да кристализира в ставите и бъбреците), съответно могат да настъпят пристъпи на подагра. Кристалите на пикочната киселина се наричат урати, обясняват още медиците.
По-голяма част от пикочната киселина се отстранява с урината. Малка част от нея може да се отдели и с изпражненията.
Как се измерват нивата ѝ в кръвта?
Най-често стойностите на пикочната киселина се измерват в серум (след вземането на венозна кръв), но количеството ѝ също така може да се отчете и в събрана урина. За целта обаче пациентът трябва да я събира в рамките на 24 часа. Макар и в по-редки случаи подаграта може да бъде установена чрез изследване на периферната кръв.
Специалистите припомнят, че по време на събирането на 24-часова урина не се консумира никакъв алкохол, поради ефекта му да намалява количеството на елиминирана пикочна киселина през бъбреците.
Нормалните стойности на тази киселина в урината са от 250 до 750 mg (когато се прави изследване на 24-часова урина).
Що се отнася до венозната кръв, тя се взема сутрин на гладно – най-късно до 10 часа. Добре би било да се знае от пациентите с подагра, че нивата на пикочна киселина в кръвта варират в различните части на деня. Обикновено те са по-високи сутрин и по-ниски – вечер.
Стойностите на пикочната киселина в кръвта могат да варират между различните лаборатории, категорични са още медиците. Затова резултатите не бива да бъдат сверявани с интернет, а да се обърне внимание на референтните граници, които всяка лаборатория дава.
Третият диагностичен метод е вземане на периферна кръв от пръста. Когато човек се подлага на такова изследване, трябва да измие ръцете си добре със сапун и гореща вода, непосредствено преди убождането. По този начин във върха на пръстите нахлува свежа кръв, с реални концентрации на измерваните вещества. За целите на теста се взема втората капка кръв, без да се изстисква принудително.
Кога се наблюдава хиперурикемия?
Обикновена хиперурикемия, без подлежащо хронично заболяване, може да се наблюдава при всеки екстремен разпад на клетки – например при раково заболяване (левкемии, лимфоми, мултиплен миелом), след лъчелечение или химиотерапия.
Завишение в нейните нива се наблюдава и след прекален прием на червено месо (говеждо, агнешко, дивечово), морски дарове, алкохол, продължителна силова физическа работа, хемолитична анемия (от деструкцията на еритроцитите), сърдечна недостатъчност и други.
При бъбречните заболявания също се наблюдава увеличаване на нивата на пикочна киселина в кръвта. Това се дължи на неспособността на бъбреците адекватно да елиминират излишните количества пикочна киселина от организма.
Други причини за хиперурикемия са псориазис, токсикози по време на бременност, чернодробна недостатъчност.
Медиците обясняват още, че някои медикаменти също оказват влияние. Прием на ниски дози аспирин може да увеличи нивата на пикочна киселина в кръвта. Другите лекарства с подобен ефект са диуретици, барбитурати, варфарин и т.н.
До хиперурикемия водят и някои отравяния – например с олово или берилий. Това състояние е налице и при хипотиреоидизъм, заболявания на паращитовидните жлези, саркоидоза, затлъстяване и други.
Както стана ясно, високите нива на пикочна киселина могат да се дължат на моментен проблем в нейния метаболизъм по ред причини, т.е. не е задължително винаги да се идентифицира с подаграта. От друга страна обаче, натрупването на уратни кристали на ставите 100-процентово означава, че човек е развил подагра.
Как се лекува подаграта?
Съществуват различни медикаменти за лечение на подаграта. Те са задължителни, за да може да се поддържа правилният баланс на пикочната киселина и да се избегне нейното отлагане в тъканите.
Лекарствата се делят на такива, които потискат нейното производство, и такива, които засилват елиминирането. Те се комбинират според типа болест, като към тях се прибавят и специфични медикаменти за обезболяване, потискане на инфекцията и т.н.
По време на криза също има строг протокол за лечение, който трябва да се спазва, категорични са специалистите.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
