PSA тестът е стандарт в ранното откриване на рака на простатата вече над 30 години. Въпреки това малцина мъже знаят кога точно трябва да го направят за пръв път.
Отговорът не е един и същ за всички. Възрастта, фамилната история и произходът променят препоръката осезаемо.
А най-дългото европейско проучване в тази област вече показва какво печелят мъжете, които се изследват редовно. Ето какво стои зад препоръките за скрининг за рак на простатата.
Кога е моментът за първия PSA тест?
PSA (простатно-специфичен антиген) е белтък, произвеждан от клетките на простатната жлеза. Изследването представлява обикновен кръвен тест и измерва концентрацията му.
Общите препоръки посочват 55-годишна възраст като отправна точка за мъжете със среден риск. Част от мъжете обаче имат основание да започнат значително по-рано.
Специалистите от Johns Hopkins Medicine очертават три ситуации, при които разговорът за скрининг започва между 40 и 54 години:
- поне един роднина от първа степен, баща или брат, с рак на простатата;
- поне двама роднини от разширеното семейство със същата диагноза;
- африкански произход, група с по-висок риск от агресивни форми на заболяването.
Решението остава индивидуално. Лекарят преценява цялостния профил на пациента, преди да назначи първото изследване.
Колко често трябва да се повтаря изследването?
Възрастовият интервал 55–69 години е периодът, в който мъжете печелят най-много от скрининга. Това обяснява урологът д-р Кристиан Павлович от Johns Hopkins Medicine.
Причината е двойна. Точно в тези години ракът на простатата се среща най-често. И точно тогава ползата от лечението надвишава риска от страничните му ефекти.
За повечето мъже изследване веднъж на всеки две до три години е достатъчно. Честотата не е универсална, резултатът от първия тест я определя.
При ниски стойности лекарят може да разреди интервала. При гранични резултати го скъсява.
Какво означават числата в резултата?
Стойностите на простатно-специфичния антиген се тълкуват според възрастта и обема на простатата. Единна „нормална“ граница за всички мъже не съществува.
Ориентировъчните прагове изглеждат така:
- При мъже на 40 и 50 години: стойност над 2,5 ng/ml се счита за отклонение. Средното ниво за възрастта е между 0,6 и 0,7 ng/ml.
- При мъже на 60 години: границата се измества над 4,0 ng/ml, а обичайните нива са между 1,0 и 1,5 ng/ml.
- При рязко покачване: ръст с повече от 0,35 ng/ml за една година е повод за допълнителни изследвания дори при иначе приемлива стойност.
Повишеният PSA не е диагноза. Стойността е сигнал, който изисква по-внимателен поглед от специалист.
Наистина ли PSA скринингът спасява животи?
Европейското рандомизирано проучване за скрининг на рак на простатата (ERSPC) стартира през 1993 г. То обхваща 162 236 мъже на възраст 55–69 години от осем европейски държави.
Резултатите от 23-годишното проследяване са публикувани в New England Journal of Medicine. Те показват 13% по-ниска смъртност от рак на простатата сред поканените за скрининг мъже.
Абсолютното намаление на риска е 0,22%. В практически измерения това означава 22 предотвратени смъртни случая на всеки 10 000 изследвани мъже.
Балансът между полза и вреда се подобрява с времето. Днес е нужно да бъдат поканени 456 мъже, за да се предотврати една смърт – срещу 628 в по-ранните анализи. А 12 диагностицирани случая водят до един спасен живот, при 18 преди това.
„Тези дългосрочни резултати показват, че PSA скринингът спасява животи“, коментира водещият изследовател проф. Моник Робол от Erasmus MC Cancer Institute в Ротердам. „Потенциалните вреди от свръхдиагностиката постепенно намаляват.“
Свръхдиагностиката обаче остава реален проблем. Проучването отчита 27 допълнителни диагнози на всеки 1000 мъже, тумори, които при част от тях никога не биха се проявили клинично.
Какво следва при отклонение в PSA теста?
Високата стойност не води директно до биопсия. Първата стъпка обикновено е повторение на изследването след определен период.
Ако нивата остават високи, лекарят преминава към съвременни биомаркерни тестове, кръвни или уринни. След потвърдено отклонение следва ЯМР на простатата. И едва тогава, при нужда, се стига до биопсия.
Само биопсията на простатата поставя окончателната диагноза. Всички останали изследвания преценяват риска и решават дали тя изобщо е необходима.
Именно тази последователност променя картината днес. „PSA самò по себе си не е достатъчно“, посочва проф. Сам Хеър, ръководител на HLH Imaging Group. Според него качественият ЯМР, изкуственият интелект и по-безопасните техники за биопсия правят скрининга едновременно по-точен и по-ефективен.
Посоката на развитие е към персонализиран подход. „Не всеки мъж печели еднакво“, обобщава доц. Виру Касивисванатан, уролог от University College London. Бъдещето според него е в рисково базиран скрининг, който съчетава PSA изследването с образна диагностика и генетични данни.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
