Когато стане дума за причините за рака, повечето хора веднага се сещат за цигарите, алкохола, прекомерното излагане на слънце или нездравословното хранене. Тези фактори наистина повишават риска, но зад най-големия дял от новите диагнози в Европа и в България стои нещо много по-фундаментално и напълно неизбежно, стареенето.
Данните на европейско нивo сочат, че ракът при възрастни хора се среща далеч по-често, отколкото при всяка друга възрастова група, а здравните системи, включително българската, все още нямат специализирана грижа, съобразена с техните специфични нужди. Експерти обясняват, защо възрастта е водещият рисков фактор за онкологични заболявания, каква е картината у нас и защо т.нар. гериатрична оценка може едновременно да спасява животи и да пести средства.
Защо стареенето е водещият рисков фактор за рак?
С всяко изминало десетилетие в клетките ни се натрупват грешки. Според Международната агенция за изследване на рака (IARC) към Световната здравна организация, ракът е преди всичко заболяване на стареенето, резултат от продължителното натрупване на соматични мутации, епигенетични промени в ДНК и постепенно отслабване на способността на имунната система да разпознава и унищожава увредени клетки, процес познат като имуносенесценция.
С други думи, колкото по-дълго живее един организъм, толкова повече време имат клетките му да натрупат щети, които в един момент могат да прераснат в туморен растеж.
По данни на Европейската информационна система за рака (ECIS), над 60% от новите онкологични диагнози в Европейския съюз се поставят при хора над 65 години, а над 70% от смъртните случаи от рак засягат именно тази възрастова група. Според Европейския план за борба с рака на Европейската комисия, застаряването на населението се очаква да доведе до ръст от над 20–25% в броя на новите случаи до 2040 година, единствено заради демографската промяна, без дори да се отчитат други рискови фактори.
Каква е картината в България?
България е сред страните с най-бързо застаряващо население в ЕС, по данни на Националния статистически институт (НСИ), над 23% от населението вече е на възраст 65 и повече години. Това поставя възрастово-обусловения рак сред водещите здравни предизвикателства пред страната.
Докато смъртността от рак в Европейския съюз като цяло бавно намалява, в България тенденцията остава притеснителна, страната изостава по отношение на ранната диагностика и обхвата на скрининговите програми сред хората между 50 и 65 години, показват докладите на Европейската комисия и ОИСР. Към това се добавя и системен пропуск: у нас на практика няма обособени звена по гериатрична онкология, нито рутинна цялостна гериатрична оценка преди започване на лечение.
Липсата на такъв подход често води до два крайни сценария, прекалено агресивно лечение, което носи тежка токсичност у пациенти с придружаващи заболявания като диабет, сърдечна недостатъчност или бъбречни увреждания, или пълен отказ от терапия единствено заради хронологичната възраст на пациента.
И в двата случая липсва мултидисциплинарен екип от клинични фармацевти, диетолози, рехабилитатори и социални работници, който да подкрепи възрастния пациент през целия процес на лечение, пропуск, който Националният раков план на България до 2030 г. също посочва като приоритетна област за развитие.
Какво представлява гериатричната оценка и защо тя променя лечението?
Ключовият инструмент, който международната общност предлага като решение, е цялостната гериатрична оценка (Comprehensive Geriatric Assessment, CGA). За разлика от стандартните предоперативни или предтерапевтични изследвания, CGA не гледа само хронологичната възраст на пациента, изписана в личната карта, а неговата биологична възраст, мускулна маса, когнитивен статус, брой и тежест на съпътстващите заболявания и наличие на социална подкрепа. Въз основа на тази оценка лекарският екип адаптира дозата на химио- или лъчетерапията според реалните възможности на организма, а не според статистическа възрастова граница.
Международното дружество по гериатрична онкология (SIOG) определя този подход като златен стандарт в клиничните си ръководства. Резултатите от него не са само теоретични, водещи клинични изпитвания, включително публикуваните проучвания GAP70+ и GAIN, показват, че адаптирането на терапията чрез гериатрична оценка намалява тежките странични ефекти (токсичност степен 3 и по-висока) с до 20–30%. Това на практика означава по-малко хоспитализации, по-рядко посещение на спешни отделения и по-нисък финансов натиск върху системите на здравеопазване.
Възрастта остава водещият, но напълно естествен рисков фактор за рак, факт, който не бива да плаши, а да мотивира по-ранна бдителност. Хората над 50 години и техните близки могат активно да питат личния лекар за участие в скрининговите програми, а при онкологична диагноза, да настояват за оценка, съобразена с реалното здравословно състояние, а не само с възрастта Внедряването на гериатрична оценка в онкологична практика би могло едновременно да подобри качеството на живот на пациентите и да облекчи финансовата тежест върху здравната система.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- OECD/European Commission (2025), EU Country Cancer Profile: България
Национален статистически институт (НСИ). „Население и демографски процеси в България 2023“
Национална медицинска библиотека на САЩ (PMC). проучване за гериатрична онкологична оценка
British Geriatrics Society. Comprehensive Geriatric Assessment (CGA)












