Ако държавите спазват препоръките на Световната здравна организация (СЗО) за качеството на въздуха, всяка година могат да бъдат спасени над 9 млн. човешки живота. Това показва ново проучване на Университета в Кеймбридж, публикувано в научното списание Environment International.
Данните излизат на 10 ноември, докато световните лидери обсъждат връзката между климата и здравето на COP31 в Турция. За България моментът също е показателен, с началото на отоплителния сезон замърсяването на въздуха отново се връща в градовете.
Какво точно изчисляват учените, кои заболявания могат да бъдат предотвратени и къде стои България?
Какво установява новото проучване за замърсяването на въздуха?
Изследователите анализират данни от 136 държави с ниски и средни доходи, основно в Азия и Африка. Те изчисляват какво би се случило, ако нивата на два ключови замърсителя спаднат до препоръчаните от СЗО.
Резултатите са категорични:
- 9,4 млн. по-малко смъртни случая годишно при спазване на нормата за фини прахови частици (ФПЧ2,5);
- около 1,1 млн. предотвратени или отложени смъртни случая при намаляване на азотния диоксид (NO₂);
- средна годишна концентрация на ФПЧ2,5 от 30,44 μg/m³ в изследваните държави, над шест пъти над препоръката на СЗО.
През 2021 г. СЗО затяга своите насоки. Препоръчителната годишна граница за ФПЧ2,5 пада от 10 на 5 μg/m³, а за азотния диоксид, от 40 на 10 μg/m³.
Кои заболявания могат да бъдат предотвратени с по-чист въздух?
Фините прахови частици са толкова малки, че проникват дълбоко в белите дробове. Оттам част от тях достигат кръвообращението и поддържат хронично възпаление в организма. Затова мръсният въздух засяга не само дишането, но и сърцето и мозъка.
Според изследването спазването на нормата за ФПЧ2,5 би означавало всяка година:
- 7,3 млн. по-малко случая на исхемична болест на сърцето;
- 2,8 млн. по-малко случая на хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ);
- 2,3 млн. по-малко инсулта;
- 1,1 млн. по-малко случая на деменция.
Инфарктите и инсултите съставляват по-голямата част от предотвратимите смъртни случаи. Затова авторите определят ограничаването на замърсяването като важен инструмент срещу сърдечно-съдовите заболявания.
Колко струва мръсният въздух на обществото?
Ползите излизат далеч извън болниците. По-ниската смъртност би донесла обществени ползи за 8,4 трилиона международни долара годишно. Тази мярка отчита разликите в покупателната способност и се равнява на 10,7% от общия БВП на изследваните държави.
Към това се добавят преки спестявания за здравните системи. Разходите за лечение на исхемична болест на сърцето биха намалели с 11,8 млрд. международни долара годишно, а за деменция – с 8,6 млрд. Още десетки милиарди се запазват чрез по-висока производителност на труда.
„Постигането на нормите на СЗО няма да е лесно, но страните с ниски и средни доходи имат важна възможност да изградят по-здравословно бъдеще, докато населението им расте и градовете им се разширяват“, коментира д-р Ханийн Хрейс от Университета в Кеймбридж, съавтор на изследването.
Как изглежда качеството на въздуха в България на този фон?
Проучването на Кеймбридж се фокусира върху развиващите се икономики, но основният му извод важи и за Европа. Според най-новите оценки на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) през 2023 г. 6 729 смъртни случая в България се свързват с ФПЧ2, 5 над нивата на СЗО.
Смъртността, свързана с фините частици, е 143,8 на 100 000 души над 30-годишна възраст. Това е най-високият показател сред държавите от ЕС. Има и добра новина, от 2005 г. насам той намалява с 60,5%.
ЕАОС посочва, че основният източник на фини прахови частици у нас е битовото отопление. Изследване на ISGlobal, публикувано в Nature Medicine през март 2026 г., добавя важна подробност. В по-бедните региони на Южна и Източна Европа рискът от смърт, свързана с мръсния въздух, може да бъде до два пъти по-висок дори при сходни нива на замърсяване.
Как да се предпазим в дните с мръсен въздух?
Най-уязвими са децата, възрастните хора и хората с хронични заболявания. В дните с високи стойности на ФПЧ е разумно:
- да следите данните за качеството на въздуха в реално време;
- да ограничите интензивните физически натоварвания на открито;
- да проветрявате кратко, извън пиковите часове на трафик и отопление;
- хората с астма, ХОББ или сърдечно-съдови заболявания да обсъдят с лекаря си как да реагират при влошено състояние.
Замърсяването на въздуха е рисков фактор не само за белите дробове, но и за сърцето и мозъка. Новите данни показват, че по-чистият въздух спасява милиони животи и пести огромни средства. За България, която е с най-висока смъртност от фини прахови частици в ЕС, това е ясен сигнал, че мръсният въздух е въпрос на обществено здраве.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Държавите могат да спасят 9 милиона живота годишно, ако постигнат целите за качество на въздуха. Euronews
Замърсяване на въздуха, бърза справка по държави, 2025. Европейска агенция за околна среда
Здравни последици от замърсяването на въздуха в България. Европейска агенция за околна среда
