Топлинният удар и свързаните с жегата заболявания са отнели живота на повече от 200 000 души в Европа само за последните четири години и почти всички тези смъртни случаи са предотвратими.
Това алармира Световната здравна организация (СЗО) при представянето на новите си насоки за защита от горещини в Германия. В тази статия ще научите кои държави са най-засегнати, кои са основните рискове от екстремни горещини и какви мерки препоръчват експертите.
Ясна и непосредствена опасност
„Въздействието на климатичните промени е ясна и непосредствена опасност, а най-прякото и смъртоносно нейно проявление е екстремната жега", заяви д-р Ханс Клуге, директор на СЗО за Европа, цитиран в новия доклад на Световната здравна организация.
„Горещите вълни вече не са редки климатични аномалии. Те са повтаряща се криза, която причинява страдание, отнема животи и руши здравните ни системи и инфраструктура", подчерта Клуге.
Според данните на СЗО Европа 2026, най-много преждевременни смъртни случаи от жега са регистрирани в:
- Италия – първо място по общ брой жертви;
- Испания и Германия;
- Гърция – с най-много смъртни случаи на милион жители.
Кой е най-застрашен?
Експертите посочват, че три тенденции се преплитат и увеличават уязвимостта, затоплящият се климат, бързата урбанизация и застаряването на населението. Връзката между климатични промени и здраве е особено видима при:
- възрастните хора – дехидратацията при възрастни хора често остава незабелязана, а топлинният удар при тях настъпва по-бързо;
- хора със сърдечно-съдови проблеми – горещините през лятото натоварват допълнително сърцето и кръвоносната система;
- жителите на бетонирани квартали – т.нар. градски топлинен остров прави апартаментите без климатик опасно горещи.
„Защитата от жегата е и социален въпрос. Тези, които нямат градина или басейн и живеят в прегрети жилища в бетонни квартали, трудно могат да се предпазят", коментира германският министър на околната среда Карстен Шнайдер.
Как да се предпазим от жегата, какво препоръчва СЗО
Новото, второ издание на насоките на СЗО (първото е от 2008 г.) дава на правителствата конкретни мерки:
- озеленяване на градовете за повече сянка;
- изграждане на мрежи от охладителни центрове;
- социални услуги, които следят възрастните хора да приемат достатъчно течности;
- обучение на учители да разпознават ранните признаци на прегряване – важна стъпка и за първата помощ при слънчев удар.
Клуге подчертава, че личните мерки, като избягване на жегата и поддържане на хладен дом (включително знанието как да разхладим стая без климатик), помагат, но не са достатъчни срещу системна криза, казано просто, плановете за действие срещу жегата спасяват животи.
Жегата вече е сред най-смъртоносните последици от климатичните промени в Европа, но огромната част от жертвите ѝ са предотвратими. Комбинацията от държавна политика, градско планиране и информирани граждани може да спаси хиляди животи още това лято.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
