Клепач, който трепти по време на работна среща. Прасец, който „подскача” вечер или странно пърхане в коремната стена, което не спира с дни. Мускулните потрепвания са сред най-честите телесни усещания, които карат хората да търсят информация в интернет, а често и да се тревожат за най-лошото.
Огромната част от случаите са напълно безобидни. Според д-р Райън Джейкъбсън, специалист по нервно-мускулни заболявания в Медицинския център на Университета Ръш (Rush University Medical Center) в Чикаго, неволните мускулни потрепвания, наричани в медицината фасцикулации, засягат до 70% от хората в някакъв момент от живота им.
Какво представляват мускулните потрепванията?
Фасцикулацията е видимо, неволно свиване на отделен мускул или на малка част от него. Тя не боли и може да продължи от няколко секунди до минути, а понякога и часове. Според Cleveland Clinic потрепването се появява, когато единичен периферен нерв, който управлява мускула, стане свръхактивен.
Най-честите провокиращи фактори са свързани с ежедневието:
- стрес и тревожност;
- недостатъчен сън;
- прекомерна консумация на кофеин или алкохол;
- недостатъчен прием на течности;
- интензивна физическа активност, например вдигане на тежести;
- скорошна вирусна инфекция;
- повишена функция на щитовидната жлеза (хипертиреоидизъм).
Интересни данни идват от холандско проучване, публикувано през 2010 г. в научното списание Amyotrophic Lateral Sclerosis. Учените изследват с ултразвук 58 здрави възрастни и откриват фасцикулации при 25 от тях (43%), като по-възрастните участници ги имат по-често. Редовният прием на кофеин и обичайните тренировки не се оказват свързани с честотата им, но изтощителното натоварване води до временно увеличение на потрепванията в мускулите под коляното.
Какво е доброкачествен фасцикулационен синдром?
При по-малка част от хората потрепванията стават особено упорити и чести, понякога без ясна причина. Тогава лекарите могат да поставят диагноза доброкачествен фасцикулационен синдром (ДФС). Според Cleveland Clinic при него мускулите потрепват често в продължение на месеци, а понякога и години, обикновено когато са в покой.
Потрепванията могат да се появят навсякъде по тялото, но най-често засягат:
- прасците и бедрата;
- клепачите и носа;
- ръцете и дланите.
„Често хората търсят медицинска помощ, защото забелязват потрепвания на необичайни места като гръдната стена или корема, което може да бъде плашещо”, обяснява д-р Джейкъбсън. Той уточнява, че при синдрома няма увреждане на мускулите или нервите и симптомите, макар и досадни, не прогресират.
Потрепвания, придружени от крампи
Много хора с ДФС имат и мускулни крампи, които варират от леко прорязване до силни схващания. Някои усещат и изтръпване. Според д-р Джейкъбсън причината е в раздразнените нерви, а не в самите мускули. Сред възможните отключващи фактори той посочва скорошна инфекция, хормонален дисбаланс, недостиг на витамини, нарушен баланс на електролитите, а понякога и прием на определени лекарства.
Мускулните потрепвания признак на ALS ли са?
Именно този въпрос тревожи най-много пациентите, признава д-р Джейкъбсън. Амиотрофичната латерална склероза (ALS) е прогресиращо неврологично заболяване, което уврежда нервните клетки, управляващи волевите движения. Потрепванията са един от симптомите ѝ, но далеч не единственият.
Според Cleveland Clinic разликите са ясни:
- При ДФС има само потрепвания, обикновено в един мускул в даден момент, без други симптоми.
- При ALS потрепванията по-често обхващат няколко мускула едновременно и се съпровождат от мускулна слабост, загуба на мускулна маса и затруднения в говора, преглъщането или дишането, които се задълбочават с времето.
Дългосрочните данни също успокояват. В проучване на клиниката Майо, публикувано през 1993 г. в списание Annals of Neurology, учените проследяват 121 пациенти с доброкачествени фасцикулации в период от 2 до 32 години след диагнозата и нито един от тях не развива заболяване на моторните неврони. При 19 от пациентите потрепванията са започнали внезапно след вирусна инфекция.
Кога да отидете на невролог?
Експертите съветват да потърсите лекар, ако потрепванията са чести и упорити, и особено ако ги придружава мускулна слабост. Според д-р Джейкъбсън в повечето случаи разговорът със специалиста и добрият неврологичен преглед са достатъчни, за да се разбере дали симптомите са безобидни.
Неврологът може да назначи:
- неврологичен преглед;
- кръвни изследвания, включително на функцията на щитовидната жлеза и нивата на калций;
- електромиография (ЕМГ) – изследване на електрическата активност на нервите и мускулите, което при ДФС обикновено е нормално;
- в някои случаи образни изследвания на главния и гръбначния мозък.
Как се облекчават потрепванията?
Тъй като синдромът е безобиден, специфично лечение няма. Специалистите от Cleveland Clinic и Rush обикновено препоръчват промени в начина на живот:
- повече сън;
- достатъчно течности, но не кофеинови напитки;
- ограничаване на стреса и прекомерното натоварване.
При особено силни симптоми лекарят може да предложи медикаментозно лечение, а при някои хора облекчение носи и добавка с магнезий, но решението за това е на специалиста.
Експертите обръщат внимание и на един порочен кръг: страхът от сериозно заболяване засилва тревожността, а тревожността на свой ред провокира още потрепвания. Затова, ако притеснението е силно, разговорът с лекар или психолог е също толкова важен.
Мускулните потрепвания рядко са повод за тревога. Според д-р Джейкъбсън при много пациенти симптомите идват и си отиват, а прогнозата е добра и с времето те обикновено стават все по-слабо изразени. Ако обаче потрепванията не отминават или забележите слабост, загуба на мускулна маса или затруднения в говора и преглъщането, не отлагайте и се консултирайте с Вашия личен лекар или с невролог.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
—---------------------------------------------------------
Източници
- Rush University Medical Center: Досадно мускулно потрепване? Кога да потърсите помощ
- Cleveland Clinic: Доброкачествен фасцикулационен синдром
- Amyotrophic Lateral Sclerosis (PubMed): Разпространение и разпределение на фасцикулациите при здрави възрастни: ефект на възрастта, кофеина и физическото натоварване
- Annals of Neurology (Blexrud и съавт., 1993): Дългосрочно проследяване на 121 пациенти с доброкачествени фасцикулации
