Има връзка между здравето на сърцето и това на мозъка. До този извод са стигнали група изследователи, които са проучили здравословното състояние на няколкостотин близнаци, пише сайтът WebMD.
Засега обаче медиците не могат да отговорят на въпроса дали генетичните или външните фактори (като например околната среда и възпитанието) са най-важни при определянето на двете.
Лошото сърдечносъдово здраве е в основата на деменцията, която се развива с напредването на възрастта, обясняват учените. Или иначе казано, натрупаният лош холестерол по стените на артериите в даден момент може да повлияе негативно на когнитивните функции на мозъка. Какво обаче влошава състоянието на тези два жизненоважни органа, все още не се знае със 100-процентова сигурност.
Най-общо има два вида фактори, които могат в определена степен да засегнат здравето на сърцето и това на мозъка в дългосрочен план. Това са генетичните (непоправими) фактори и тези от околната среда, върху които може да се въздейства (поправими).
За да разберат коя група оказва по-голямо влияние върху работата на тези два органа, учените от университета „Емори“ в Атланта, щата Джорджия, решават да изследват здравословното състояние и навиците на 272 двойки близнаци.
Идентичните (еднояйчни) близнаци разполагат с един и същ генетичен профил, докато двуяйчните споделят само 50% от гените си. Ето защо позволяват на изследователите да сравняват как им действат външните фактори. В началото на проучванията всички доброволци са били здрави, т.е. без проблеми със сърцето или мозъка.
Състоянието на сърдечносъдовата система медиците оценили според това дали доброволците са физически активни, каква диета спазват и пушат ли цигари. Освен това били измерени нивата на кръвната им захар и на холестерола. След това били оценени и когнитивните им способности (възможността да запаметяват нова информация).
„Нашето проучване върху двойките близнаци в крайна сметка потвърди, че по-доброто сърдечносъдово здраве е пряко свързано с по-добрите когнитивни способности “, отбелязва водещият автор на изследването д-р Виола Вакарино.
От думите ѝ става ясно още, че за сърцето и мозъка има значение дали човек сключва брак рано или по-късно. Важни са също така нивото на образование или социално-икономическия статус.
Подобряването на оценката, свързана с наследствеността, обаче също има потенциал да намали тежестта на сърдечносъдовите заболявания и деменцията в дългосрочен план.
Нещо повече – според учените, ако хората бъдат насърчавани да живеят по-здравословно от ранна детска възраст, то те ще имат по-добри резултати на кръвните тестове и на тези за интелигентност с напредването на годините. А това ще доведе до намаляване с 20% на броя на инсултите и инфарктите, както и на ранно регистрираните деменции.
Ако човек иска да разбере как ще функционира мозъкът му, след като се пенсионира, трябва да измери пулса си на младини, шегуват се медиците. След това обаче напълно сериозно обясняват, че тези два органа си взаимодействат – не се ли погрижим за единия, ще увредим и другия. В този смисъл, ако пулсът е неравномерен (при предсърдно мъждене), то най-вероятно човек ще има и проблеми със запаметяването на нова информация в дългосрочен план.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
