Можем да „върнем живота“ на спрялото сърце с електрошок. Ако пием ударни дози витамин C, ще прогоним настинката. А ако глътнем дъвката си, тя ще запелне някъде и ще запуши червата ни.
Толкова сме свикнали с тези и още няколко общоприети клишета, че даже не се замисляме дали те изобщо са верни и дали има някакви научни доказателства за тях.
Екип от лекари и учени съставиха списък на 10-те най-устойчиви медицински митове, който бе публикуван в здравната секция на английското издание Daily Mail.
Ето какво казват лекарите за най-разпространените заблуди:
1. Може ли сърцето да се „рестартира“?
Дефибрилаторите присъстват във всеки медицински сериал. Добре би било да се знае обаче, че когато сърцето спре, това значи, че то няма електрическа активност. Електрошокът няма да помогне – това е, както да се опитваш да буташ кола, за да потегли, но без да има гориво.
Дефибрилаторите вършат работа единствено тогава, когато в сърцето има някаква активност. Обикновено това става, когато сърцето излезе от нормалния си ритъм и влезе в аритмия. Прилагането на шок може да го върне към нормалния ритъм.
2. Помага ли витамин С при настинка?
Много са проучванията за връзката между витамин С и болестите, включително и обичайната настинка. Резултатите обаче продължават да са все така неубедителни.
Най-голямото изследване, резултатите от което бяха публикувани през 2013 г., е анализирало данните от предишни 29, в които са участвали общо 11 000 души. Авторите не са открили връзка между този витамин и оздравяването на хората.
Терапевтичните проучвания сочат, че витамин С по никакъв начин не намалява тежестта или продължителността на настинката. Нито пък прави имунитетът по-устойчив на вируси. Това обаче не означава, че трябва да му „обърнем гръб“ – приемът му е полезен, но не бива да го обявяваме за универсална панацея.
3. Алкохолът пречи ли на мозъчните клетки?
Смята се, че алкохолът разрушава мозъчните клетки. В това има само частица истина. Алкохолът се разгражда в черния дроб. Той обикновено се справя, но за целта му трябва време, а обикновено човек пие по-бързо, отколкото е нужно на черния дроб, за да преработи алкохола.
Така допълнителният алкохол започва да циркулира в кръвта и стига до мозъка. Там той не убива клетки, но нарушава сигналите между тях. Именно това води до забавената реч, замаяността и останалите ефекти, които усеща човек, когато е пиян.
Точно както буря може да наруши сигнала на телевизора, но без да го повреди, така и умереното пиене ще има само временен ефект върху мозъка. Медиците обаче напомнят, че като цяло не е здравословно системно да се злоупотребява със спиртните напитки.
4. Опасно ли е кихането с отворени очи?
Докато човек киха мускулите на лицето му реагират, а очите му се затварят. Това е напълно нормално поведение. Има обаче хора, които са в състояние да преодолеят този рефлекс и да държат очите си отворени, докато кихат.
Няма абсолютно никакви медицински доказателства, че „очите ви ще изскочат“, ако успеете да ги държите отворени, докато кихате. Това може да стане само при травма или заболяване, уточняват лекарите.
5. Губи ли се топлина през главата?
Прието е да се смята, че мозъкът използва толкова много енергия, че излъчва телесна топлина много повече от останалите части на тялото. Но през 2008 г. теорията беше напълно развенчана от учените в университета в Индиана, които стигнаха до извода, че всяка непокрита част от тялото би изгубила топлина със същата скорост като останалите.
Главата просто е частта от тялото, която най-често остава непокрита, защото много хора не обичат да носят шапки през зимата. Митът се смята за създаден от наръчник за оцеляване на американската армия от 70-те години, в който се казва, че 45% от телесната топлина се губи през главата.
6. Безполезен орган ли е апендиксът?
Той има репутация на непотребен израстък на червото, който не стига до никъде, а единствената му роля е „да се възпалява и да вкарва хората в операционната зала“. Сега обаче се оказва, че той е резервоар за „полезни“ бактерии.
Учени твърдят, че там се складират микробите, които ни помагат да се борим с болестите, готови да се активират, ако се появи болест в червата. В ранните години на живота апендиксът също така помага за формирането на белите кръвни телца и на някои видове антитела за борба с инфекциите.
7. Захарта прави ли децата хиперактивни?
Противно на общоприетото, няма връзка между количеството захар, което едно дете яде, и нивото му на възбуда. И макар да има предостатъчно причини децата да не приемат твърде много захар, избягването на хиперактивност не е сред тях.
Има поне една дузина проучвания, които го доказват. Или иначе казано – при нито едно от изследванията не било доказано, че лишените от захар деца са по-спокойни, в сравнение с онези, които ежедневно консумират сладкиши.
8. Бръсненето удебелява ли космите?
Проучвания от 1928 г. насам така и не откриват разлика в степента на растеж на космите след бръснене. Ако те ставаха по-дебели или по-груби, повечето мъже щяха да имат бради като телени четки. Митът вероятно е породен от опита ни.
Наболите косми изглеждат по-груби от оставените когато израстват. Това е, защото косъмът е малко по-дебел близо до корена. Той изтънява когато израсне. Но не е по-груб, отколкото преди да бъде обръснат.
Добре би било да се знае също така, че наболите косми са и по-тъмни от порасналите заради излагането на светлина и химични въздействия.
9. Опасно ли е гълтането на дъвката?
Митът, че поглъщането на дъвка е вредно, има толкова разновидности, колкото са и вкусовете на продукта. Според някои дъвката не може да бъде „смляна“ и се „върти из червата седем години“. Други смятат, че тя ще залепне по вътрешностите им или ще запуши червата им.
Истината е, че няма здравни рискове, свързани с гълтането на дъвка. Вярно е, че тялото не може да храносмели по-голямата част от нея, но това не е проблем, освен ако човек не поглъща цели пакети наведнъж. Несмляната дъвка просто ще бъде изхвърлена по обичайния начин след няколко дни, категорични са медиците.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
