Кога започваме да остаряваме, науката дава отговор

Кремове против бръчки, хранителни добавки, тренировки във фитнеса, милиони хора по света влагат усилия и средства, за да отложат остаряването.

Но кога всъщност започва старостта? Според най-новите научни данни отговорът е далеч по-размит, отколкото предполагаме, и настъпва по-късно, отколкото са смятали предишните поколения.

Ето какво показват изследванията за биологичната възраст, промяната на възприятието за старост и границата, която науката все още не успява да очертае.

Снимка: OpenAI

Съществува ли ясна граница на старостта?

Остаряването често се представя като проблем за решаване, но той е по-променлив, отколкото изглежда. Според учените няма ясен биологичен преломен момент, който да маркира прехода от средната възраст към напредналата. „Стареенето не настъпва рязко. То е континуум, което го прави трудно за дефиниране“, обяснява Ерик Вердин, президент и главен изпълнителен директор на Buck Institute за изследвания на стареенето в Калифорния.

Малка жлеза в гърдите може да е ключът към дълголетието

Ново проучване разкрива връзката между здравето на тимусната жлеза и риска от рак и сърдечносъдови заболявания

Вердин е сред експертите, които предпочитат да се говори за биологична възраст, тоест на колко години са клетките и тъканите на организма, вместо за хронологична възраст, която отчита само изживените години. Двете невинаги съвпадат, силен стрес или хронично заболяване може да „ускори“ биологичната възраст, докато здравословният начин на живот може да я забави.

Снимка: Google Imagen

Самото остаряване на клетките е многофакторен процес, натрупване на увреждания в различни физиологични системи, което постепенно нарушава нормалната клетъчна функция. Затова и изследванията за дълголетие търсят надеждни биомаркери: физическа работоспособност, липиден профил, увреждания на ДНК. Засега обаче учените признават, че не съществува златен стандарт за измерване на здравословното стареене.

Кога започва старостта според проучванията?

Тъкмо тук идва интересната част. Проучване, публикувано в списание Psychology and Aging и ръководено от изследователя Маркус Ветщайн от Хумболтовия университет в Берлин, установява, че възрастта, на която някого приемаме за „стар“, се измества нагоре. Хората на средна и напреднала възраст днес се чувстват по-млади, отколкото същата възрастова група преди 10 до 20 години.

Твърде малко или твърде много сън ускорява стареенето?

Ново мащабно проучване разкрива как биологичният часовник на стареенето реагира на твърде малко или твърде много сън. Колко часа са оптимални за здраво тяло?

Отчасти това се обяснява с по-голямата продължителност на живота. Но според авторите то може да отразява и негативни нагласи, хората отлагат старостта, защото не желаят да навлязат в тази възприемана като нежелана фаза.

Снимка: iStock

Историческото разбиране за старостта също се е сменило. Дълго време тя се е определяла от способността на човек да работи и да допринася за общността. По-късно фокусът се измества към възрастта за пенсиониране, диапазонът 60–65 години остава сравнително постоянен през десетилетията.

Защо възприятието за старостта се променя

Едно от обясненията е свързано с възрастовата дискриминация (ейджизъм). Според Световната здравна организация тя може да води до социална изолация, влошено здраве и дори по-ранна смърт.

Защо хората под 50 остаряват биологично по-бързо?

Ново проучване установява, че хората родени след 1965 г., остаряват по-бързо на клетъчно ниво. Възможна ли е връзка със зачестяващите онкологични заболявания

Проучванията на Бека Леви, професор по епидемиология и психология в Йейлския университет, показват, че по-негативните нагласи към старостта се свързват с по-лошо физическо, психично и когнитивно състояние, докато позитивните, с по-добро. Културният контекст също има значение, „В западния свят се цени младостта, но в източни култури като китайската и корейската стареенето се свързва с мъдрост“, отбелязва Вердин.

Кои са „суперстарейшините“

Въпреки че всеки остарява различно, някои хора остават относително здрави и жизнени дълго след 70-годишна възраст. Тези суперстарейшини (superagers) са във фокуса на науката. Изучавайки ги, изследователите се надяват да удължат т.нар. health span, периода, който човек изживява без хронични заболявания.

Снимка: Freepik

Именно затова напредъкът в изследванията за дълголетие е толкова активен: клетки вече могат да бъдат препрограмирани към по-младежка функция (подмладяване на клетките), а нови медикаменти са в състояние да елиминират сенесцентни клетки, които поддържат хронично възпаление. Диетичните подходи като периодичното гладуване също се проучват за потенциала им да удължат живота.

Основният извод е, че старостта е по-скоро социален конструкт, отколкото фиксирана биологична точка. Хронологичната възраст сама по себе си казва малко за реалното здраве в напреднала възраст.

Д-р Райна Стоянова: Как да остаряваме бавно и в добро здраве (ВИДЕО)

Ендокринологът д-р Райна Стоянова обяснява в „Подкаст за здраве" кои навици могат да забавят стареенето, кои биомаркери издават биологичната ни възраст

До 2050 г. всеки трети човек на планетата ще е на 60 или повече години, демографски обрат, който прави тези изследвания все по-важни. Добрата новина е, че като разбираме стареенето като процес, а не като присъда, науката се надява да подари на хората не просто повече години, а повече здрави години и по-добро качество на живота на възрастните.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------