Всяка година около 1,1 млн. европейци получават инсулт, а близо 460 000 умират от него. Оцелелите често остават с трайни ограничения в движението, говора, паметта и настроението.
Нови насоки на Американската асоциация за инсулт (American Stroke Association), публикувани в списание Stroke, дават ясен отговор на въпроса кога и как трябва да започне рехабилитацията след инсулт, още в болницата, веднага след като пациентът е стабилен, в идеалния случай до 48 часа.
Какво препоръчват новите насоки за възстановяване след инсулт?
Документът „Насоки за рехабилитация и възстановяване при възрастни след инсулт 2026“ заменя препоръките от 2016 г. и отразява натрупаните за десетилетие научни доказателства.
Основната му теза е, че възстановяването след инсулт не се изчерпва с физиотерапия. Според насоките всеки пациент трябва да получи индивидуална оценка и персонализиран план, който обхваща физическите, когнитивните, комуникационните и психичните му потребности.
Ранният старт обаче не означава натоварване от първия ден. Насоките изрично препоръчват през първите 24 часа да се избягват умерени и високоинтензивни упражнения. Прозорецът между 24-ия и 48-ия час е моментът за структурирана ранна мобилизация, сядане в леглото, преместване до ръба му, изправяне и първи стъпки.
„Има силни доказателства, че рехабилитацията трябва да започне рано и при животински модели на инсулт, и при хора“, посочва пред Medical News Today д-р Лори Ричардс, председател на работната група по насоките и доцент в Университета на Юта.
Защо ранната мобилизация е толкова важна за мозъка?
Отговорът е в невропластичностт, способността на мозъка да изгражда нови връзки. „След инсулт се активират гени за невропластичност. Те остават активни от един до три месеца и правят мозъка по-пластичен, отколкото преди инсулта, по-лесно е да се учи и възстановява. Ранната терапия се възползва от тази среда“, обяснява д-р Ричардс.
Данните са категорични и в двете посоки. Според проучвания, цитирани в насоките, групите с по-ранна мобилизация показват по-добри резултати на третия месец и след това. В същото време голямото международно проучване AVERT, публикувано в The Lancet, установява, че много ранното и интензивно раздвижване, преди 24-ия ча, е свързано с по-малка вероятност за добър резултат в сравнение с мобилизацията между 24 и 48 часа. Затова експертите говорят не просто за „рано“, а за „рано, но правилно дозирано“.
Какво показват европейските и българските данни?
Според анализ на данните от Global Burden of Disease, публикуван в Stroke, в 53-те държави от европейския регион на СЗО през 2019 г. има над 1,8 млн. нови случая и близо 1,18 млн. смъртни случая от инсулт, а 14 млн. души живеят с последиците му. Стандартизираната по възраст заболеваемост в Източна Европа е 2,75 пъти по-висока от тази в Западна Европа.
България е сред най-засегнатите страни, същият анализ отчита 236 нови случая на 100 000 души, най-високата заболеваемост в ЕС-28 и над 190 смъртни случая на 100 000. Евростат допълва, че през 2022 г. стандартизираната смъртност от мозъчносъдови заболявания у нас е 7,7 пъти по-висока от тази във Франция. По данни на Министерството на здравеопазването годишно се регистрират около 35 000 инсулта, над 7000 от тях завършват фатално, а над 28 000 души остават с различна степен на инвалидност.
Европейските организации за инсулт (ESO) и SAFE следят напредъка чрез Плана за действие при инсулт в Европа 2018–2030. Последните данни, представени през май 2026 г., показват, че средно 68% от пациентите в Европа попадат в специализирано инсултно отделение при цел 90%, а вече 31 държави осигуряват ранна рехабилитация в над 90% от отделенията си.
Слабото звено остава дългосрочната грижа, структурирано проследяване между третия и шестия месец получават едва около половината от пациентите, а един на всеки шест преживява повторен инсулт. Проследяването на ESO за 2023 г. отчита за България най-високата сурова заболеваемост и най-ниския дял на механична тромбектомия сред 47 европейски държави.
Какво още влиза в плана за възстановяване?
Насоките подчертават, че депресия се среща при около една трета от пациентите след инсулт, а тревожност, при до една четвърт. И двете затрудняват участието в рехабилитацията, затова редовният скрининг за психично здраве трябва да върви успоредно с физическата терапия. Внимание се обръща и на съня, болката, сексуалността и промените в семейните роли.
Грижата се координира от мултидисциплинарен екип, невролози, рехабилитационни сестри, физиотерапевти, ерготерапевти, логопеди, психолози и социални работници. Отделен акцент са близките, в САЩ около 2,7 милиона души се грижат за преживял инсулт, а метаанализ от 2025 г. установява симптоми на депресия при близо 44% от тях. „Семейството е в криза в началото, а мозъкът не учи добре в криза. Затова информацията трябва да се повтаря“, отбелязва д-р Ричардс.
Рехабилитацията след инсулт трябва да започне в болницата, между 24-ия и 48-ия час, когато мозъкът е най-способен да се възстановява, но без интензивно натоварване през първия ден. Тя обхваща тялото, ума и емоциите и продължава с месеци, а понякога и с години. За българските пациенти и техните близки най-важната стъпка е да настояват за ранна, структурирана рехабилитация и за редовно проследяване след изписването.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Насоки за рехабилитация и възстановяване при възрастни след инсулт 2026 – American Heart Association / American Stroke Association, сп. Stroke
Насоки за рехабилитация и възстановяване при възрастни след инсулт 2016 – AHA/ASA, сп. Stroke
Тежестта на инсулта в Европа: анализ на данните от Global Burden of Disease 2010–2019 – сп. Stroke
Факти и цифри за инсулта в Европа – Stroke Alliance for Europe (SAFE)
Европейски ден за борба с инсулта, 12 май 2026 г.: най-новите данни от Stroke Service Tracker – SAFE
План за действие при инсулт в Европа 2018–2030 – European Stroke Journal












