Тежка катастрофа, физическо насилие, пожар, загуба на близък човек или сериозно заболяване, травматичните събития са част от живота на много хора, а последствията им не се изчерпват с ментално здраве.
Ново мащабно проучване, публикувано в Journal of the American Heart Association, установява, че психичните разстройства след травма, от депресия и посттравматично стресово разстройство (ПТСР) до злоупотреба с алкохол, са свързани с по-висок риск от инфаркт, инсулт и сърдечно-съдова смърт в следващите години.
Изненадата за изследователите е, че най-силният предупредителен сигнал за сърцето не е ПТСР, а именно злоупотребата с алкохол и при мъжете, и при жените.
Какво точно установява датското проучване?
Екип, воден от д-р Дженифър Съмнър, доцент по психология в Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA), анализира националните здравни регистри на Дания за периода 1995–2019 г.
В проучването попадат 219 866 възрастни над 18 години, преживели травматично събитие. От тях 43 994 души впоследствие преживяват нефатален инфаркт, нефатален инсулт, процедура за възстановяване на кръвотока към сърцето или умират от сърдечно-съдова причина.
Изследователите сравняват тази група със 175 872 души, които също са преживели травма, но не и сърдечно-съдов инцидент. Целта е да се установи кои психични състояния, диагностицирани в рамките на три години след травмата, са най-силните индикатори за бъдещи проблеми със сърцето и мозъка, отделно за мъжете и за жените. С помощта на машинно обучение екипът извежда 15-те най-значими психиатрични предиктора.
„Травматичните събития са често срещани и могат да включват сериозни пожари или експлозии, физическо насилие, транспортни инциденти, самоубийство или смърт на близък, както и тежки заболявания и наранявания“, посочва д-р Съмнър.
„Досегашните изследвания се фокусираха най-вече върху ПТСР, но нашата работа показва, че трябва да мислим за много по-широк спектър от последици за психичното здраве, когато оценяваме сърдечно-съдовия риск след травма.“
Кои психични състояния носят най-голям риск за сърцето?
Анализът очертава ясна йерархия на рисковете:
- Злоупотребата с алкохол е най-важният психиатричен предиктор за сериозни сърдечни и мозъчни инциденти, както при мъжете, така и при жените.
- Разстройствата на настроението, включително депресията, са силен индикатор и при двата пола, но се оказват значително по-важен предиктор при жените, отколкото при мъжете.
- Сред останалите състояния, свързани с по-висок риск, попадат ПТСР, тревожните разстройства, различни зависимости към психоактивни вещества, биполярното разстройство, шизофренията, личностовите разстройства, както и психични нарушения, причинени от мозъчни или физически увреждания.
Самите изследователи признават, че водещата роля на алкохола ги изненадва. Според д-р Съмнър обяснението е свързано с начина, по който хората се справят с болката: „След травматично преживяване човек може да посегне към алкохола, за да се справи с емоциите си. С времето това поведение може да прерасне в злоупотреба, а тя увеличава риска от сериозно сърдечно или мозъчно заболяване.“
Проучването е обсервационно и установява връзка, а не доказана причинно-следствена зависимост. Авторите изрично отбелязват, че не са изследвали защо именно тези състояния повишават сърдечния риск. Освен това Дания предлага безплатно здравеопазване за всички жители, така че резултатите може да не са напълно приложими към държави с различна здравна система.
Защо психичното здраве и сърцето са толкова тясно свързани?
Връзката между стреса, психичните разстройства и сърдечно-съдовите заболявания е обект на нарастващ научен интерес. Още през 2021 г. Американската сърдечна асоциация (AHA) публикува научно становище, според което психичното благополучие е самостоятелен фактор за здравето на сърцето и мозъка, наред с кръвното налягане, холестерола и телесното тегло. Хроничният стрес и депресията се свързват с по-високо кръвно налягане, възпалителни процеси, нарушен сън и по-рискови навици като тютюнопушене, нездравословно хранене и липса на движение.
Д-р Глен Ливайн от Baylor College of Medicine в Хюстън, който не участва в проучването, но ръководи екипа зад научното становище на AHA от 2025 г. за психологическия дистрес след инфаркт, коментира: „Травматичните преживявания, които водят до психични разстройства, могат да имат трайни последици за риска от сърдечно заболяване. Като разпознаваме травмата, търсим психологическа подкрепа и контролираме сърдечно-съдовите рискови фактори, можем да помогнем за намаляване на този риск.“ По думите му новото проучване добавя данни, които подчертават взаимозависимостта между психичното и сърдечно-съдовото здраве.
Какво означава това за пациентите?
България е сред страните в Европа с най-висока сърдечно-съдова смъртност, а темата за психичното здраве след тежки житейски събития все още остава недостатъчно обсъждана. Резултатите от датското проучване подсказват, че подкрепата след травма, независимо дали става дума за катастрофа, загуба на близък или тежка диагноза, е част от превенцията на сърдечните заболявания.
Особено внимание заслужават два сигнала, засилената консумация на алкохол като начин за справяне и продължителното потиснато настроение, особено при жените. И двете са състояния, за които съществува ефективна помощ, но само ако бъдат разпознати навреме.
„Това проучване е уникално с това, че обхваща широк спектър от травматични преживявания и разглежда множество психични състояния като възможни предиктори на сърдечно-съдовите заболявания“, обобщава д-р Съмнър. „В крайна сметка разпознаването и лечението на психиатричните последици от травмата е важно и може да има положителен ефект както върху психичното, така и върху сърдечно-съдовото здраве в дългосрочен план.“
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
