Шумът в мола. Ярките лампи в офиса. Етикетът на блузата, който дразни цял ден. За повечето хора това са дребни неудобства, но за други те се превръщат в истинско сензорно претоварване, състояние, при което мозъкът не успява да обработи потока от дразнители.

Явлението не е официална диагноза, но може сериозно да повлияе на настроението, поведението и качеството на живот. Ето какво казват експертите за причините, симптомите и начините за справяне.

Какво представлява сензорното претоварване?

Според речника на Американската психологическа асоциация (APA) претоварването настъпва, когато дразнителите надхвърлят способността ни да обработим онова, което преживяваме. Засегнато може да бъде едно или няколко от петте сетива, зрение, слух, обоняние, вкус и допир.

Снимка: Canva

Отключващият фактор може да е внезапен, сирена на пожарна кола или гръмотевица. Може да е и продължителен, упорито потропване с химикалка или натрапчива миризма от готвене. Когато системата „задръсти“, това се отразява на мисленето и поведението.

Какви са симптомите на сензорното претоварване?

Проявите варират по вид и сила от човек на човек. Един реагира на светлина и звук, друг, на грубата тъкан на дрехите. Сред най-честите симптоми на сензорно претоварване са:

  • затруднена концентрация заради прекалено много дразнители;
  • раздразнителност и сприхавост;
  • превъзбуда и вътрешно напрежение;
  • запушване на ушите или закриване на очите;
  • безпокойство и физически дискомфорт;
  • стрес, тревожност или страх;
  • трудност при контрола на емоциите;
  • силно желание за бягство от ситуацията;
  • по-бърза или по-силна реч или пълно мълчание.

Кой е изложен на по-голям риск?

Всеки може да преживее сензорно претоварване. Според справочник на Националната медицинска библиотека на САЩ обаче рискът е по-висок при хора с:

  • аутизъм (разстройство от аутистичния спектър);
  • СДВХ (синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност);
  • шизофрения;
  • болест на Алцхаймер и болест на Паркинсон;
  • епилепсия;
  • нарушения на съня.

Снимка: Canva

При СДВХ ключова роля играят трудностите със саморегулацията и вниманието, посочват от Асоциацията за разстройство с дефицит на вниманието (ADDA). Когато човек трудно следи случващото се около себе си, допълнителните дразнители внезапно стават непоносими. Според CHADD предписаните стимулантни лекарства облекчават тези прояви при някои хора, но при други нямат ефект.

Защо сензорното претоварване е трудно за диагностициране?

Състоянието не присъства нито в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM-5), нито в Международната класификация на болестите. Това прави поставянето на диагноза сложно.

Сходно понятие, нарушение в сензорната обработка, фигурира в класификация за ранното детство на Интердисциплинарния съвет по нарушения в развитието и ученето (ICDL). Използването ѝ обаче е спорно. През 2012 г. Американската академия по педиатрия (AAP) съветва педиатрите да не го поставят като самостоятелна диагноза, а да проверят за аутизъм, СДВХ или тревожно разстройство.

Част от учените не са съгласни. Според тях изследванията на бялото мозъчно вещество при деца със сензорни затруднения подкрепят обособяването му като отделно състояние. Независимо от спора засегнатите изпитват реален стрес и се нуждаят от подкрепа.

Как да се справим със сензорното претоварване?

При повтарящи се епизоди е добре да се потърси личният лекар или специалист по психично здраве. Той наблюдава поведението и симптомите и насочва към подходяща терапия. Най-често използваните подходи са:

  • Терапия чрез сензорна интеграция, в контролирана среда терапевтът въвежда различни дразнители по игрив и безопасен начин. Така човек се учи да реагира и извън кабинета.
  • „Сензорна диета“, индивидуален дневен план от сетивни дейности. Той може да включва разходка на всеки час, предмети за заетост на ръцете или спокойна музика по време на работа.
  • Ерготерапия, подпомага фината и грубата моторика и помага да се подберат подходящи средства за ежедневни ситуации като готвене или социални събития.

Снимка: Canva

AAP отбелязва, че научните доказателства за ефективността на сензорната интеграция все още са ограничени. Затова терапията е част от цялостен план, съобразен с конкретния човек.

Какво помага в момента на претоварване?

Първата стъпка е да разпознаете собствените си тригери. Експертите от CHADD и Health.com препоръчват:

  • слушалки с шумопотискане или тапи за уши в шумна среда;
  • преместване в по-тихо, по-слабо осветено помещение без силни миризми;
  • слънчеви очила при ярка или мигаща светлина;
  • свободни, меки дрехи без етикети;
  • маска или излизане навън при натрапчиви аромати;
  • познати храни и заведения.

Рутината и предвидимостта също помагат. Когато мозъкът знае какво предстои, той е по-подготвен за шума на улицата или клаксоните в задръстването.

Какви са последствията, ако проблемът се пренебрегне?

Честото сензорно претоварване може да засили тревожността и страха, а понякога, гнева и агресията. С времето то ограничава ежедневните дейности и отдалечава човека от социалния живот и близките.

Снимка: Canva

Шведско проучване, публикувано в Autism in Adulthood през 2022 г., показва и друг риск. Възрастни с аутизъм споделят, че сензорното претоварване в здравните заведения затруднява общуването им с медиците. Реакциите им понякога се тълкуват погрешно, а важни въпроси за здравето остават незададени.

Сензорното претоварване не е каприз, а реална реакция на мозъка към прекомерни дразнители. Разпознаването на личните тригери, предвидимата рутина и простите помощни средства често правят голяма разлика. При чести епизоди консултацията със специалист е най-сигурната стъпка.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------

Източници

 

  1. Какво означава да имаш сензорно претоварване – Health.com
  2. Претоварване от дразнители – Речник на Американската психологическа асоциация

  3. Autism Speaks – за организацията

  4. Справочник на Националния център за биотехнологична информация на САЩ (NCBI Bookshelf)

  5. Сензорно претоварване и СДВХ – Асоциация за разстройство с дефицит на вниманието (ADDA)

  6. Нови изследвания върху нарушенията в сензорната обработка – CHADD

  7. Научна публикация за нарушенията в сензорната обработка – PubMed Central

  8. Терапии чрез сензорна интеграция при деца с нарушения в развитието и поведението – Американска академия по педиатрия, Pediatrics (2012)

  9. Нарушение в сензорната обработка – familydoctor.org

  10. Научна публикация в International Journal of Environmental Research and Public Health (2022)

  11. Как да се справим със сензорното претоварване – CHADD

  12. Медикаментозно лечение при СДВХ – CHADD

  13. Strömberg M. и съавт. Преживявания на сензорно претоварване и комуникационни бариери при възрастни с аутизъм в здравните заведения – Autism in Adulthood (2022)