Ставате рязко от леглото и ви си завива свят. Сърцето ускорява ритъма си, а по челото избива пот. Кардиологът обаче не открива никакъв проблем.
Подобна картина често сочи дизавтономия, нарушение във вегетативната нервна система, която управлява автоматичните функции на тялото. Състоянието е по-често, отколкото предполагаме, а диагнозата нерядко отнема месеци.
Какво контролира вегетативната нервна система?
Вегетативната (автономна) нервна система работи без нашия съзнателен контрол. Тя има два основни дяла. Симпатиковият мобилизира тялото при стрес, а парасимпатиковият го успокоява и възстановява.
Двата дяла непрекъснато поддържат равновесие помежду си. Така те регулират:
- сърдечната честота и кръвното налягане;
- дишането;
- храносмилането;
- телесната температура и изпотяването;
- функцията на пикочния мехур.
Какво е дизавтономия?
Дизавтономията е обобщаващ термин за нарушенията на вегетативната нервна система. Според Cleveland Clinic над 70 млн. души по света живеят с някаква нейна форма.
При нея сигналите между мозъка и органите не се регулират правилно. Тялото реагира прекомерно или, обратно, твърде слабо.
Защо световъртежът се появява при ставане?
При изправяне гравитацията изтегля кръвта към краката. Нормално кръвоносните съдове се свиват за секунди и връщат кръвта към сърцето и мозъка.
При дизавтономия тази реакция закъснява. Кръвта се задържа в долните крайници и корема, а мозъкът временно получава по-малко кислород. Така се появяват световъртеж, сърцебиене и дори припадък.
Част от пациентите имат и намален обем на циркулиращата кръв. При други симпатиковата система е свръхактивна и отделя повече норадреналин. Оттам идват треперенето, изпотяването и тревожността.
Кои са най-честите симптоми на дизавтономия?
Симптомите се различават силно от човек на човек. Най-често се съобщават:
- световъртеж и причерняване, особено при ставане;
- ускорен пулс (тахикардия) и сърцебиене;
- обилно или намалено изпотяване, непоносимост към жега или студ;
- хронична умора и „мозъчна мъгла“, трудна концентрация и забравяне;
- гадене, подуване, запек или диария;
- задух и усещане за недостиг на въздух;
- главоболие и проблеми със съня.
Много хора споделят, че симптомите отшумяват, когато легнат.
Какви форми на дизавтономия има?
Описани са около 15 форми. Най-разпространените са:
- POTS синдром (синдром на постурална ортостатична тахикардия) – пулсът се ускорява с поне 30 удара в минута до 10 минути след изправяне;
- ортостатична хипотония, рязък спад на кръвното налягане при ставане;
- вазовагален синкоп, кратък припадък, отключен от болка, стрес или задушно помещение;
- неподходяща синусова тахикардия, ускорен пулс дори в покой.
Дизавтономията може да е първична или вторична, следствие от друго заболяване. Сред честите причини са диабетът, автоимунни заболявания като лупус и синдром на Сьогрен, болестта на Паркинсон и недостигът на витамин B12. Понякога причина не се открива.
Може ли COVID-19 да отключи дизавтономия?
Систематичен преглед в Frontiers in Cardiovascular Medicine обобщава данни за хора с дълъг COVID. Обобщените оценки показват ортостатична непоносимост при 70,6%, POTS при 36,2% и ортостатична хипотония при 18,6% от тях.
По-високата възраст е свързана с по-рядко срещане на POTS и ортостатична хипотония, тоест засегнати са по-често по-младите. Авторите отбелязват, че оценките в отделните проучвания се различават значително.
Вегетативна дистония и дизавтономия, едно и също ли е?
В България пациентите и до днес често чуват диагнозата „вегетативна дистония“. Терминът обаче не присъства в съвременните международни класификации на болестите.
Днес специалистите търсят конкретната форма на нарушението, POTS, ортостатична хипотония или друга. Именно тя определя лечението.
Какви изследвания поставят диагнозата?
Рутинните кардиологични изследвания често излизат нормални. Затова неврологът или кардиологът може да назначи:
- тилт тест, проследява пулса и налягането при промяна на позицията на тялото;
- 24-часов Холтер на сърдечния ритъм;
- тест на Валсалва и тест с дълбоко дишане;
- тест за потоотделяне и кръвни изследвания за автоимунни заболявания.
Полезно е седмици преди прегледа да водите дневник на симптомите и какво ги отключва.
Как се овладява дизавтономията?
Дизавтономията не се лекува напълно, но симптомите в повечето случаи се овладяват. Подходът е индивидуален и зависи от причината.
Сред най-често препоръчваните мерки са достатъчният прием на течности, компресионните чорапи и постепенното възстановяване на физическата форма. Помагат също бавното изправяне и избягването на жега, алкохол и продължително стоене прав.
Увеличаването на солта в храната е често срещан съвет. То обаче е подходящо само след консултация с лекар, особено при сърдечни или бъбречни проблеми. Лекарствата се назначават единствено от специалист.
Кога е нужна спешна помощ?
Обадете се на 112 при болка в гърдите, затруднено дишане, необясним припадък или необичайно бавен или препускащ пулс. Внезапната слабост в крайниците или нарушеният говор също изискват незабавна реакция.
Световъртежът, сърцебиенето и изпотяването при ставане не са „просто нерви“. Ако се повтарят, споменете ги на личния лекар и поискайте насочване към невролог или кардиолог. Точната диагноза е първата стъпка към по-добро качество на живот.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Cleveland Clinic. Дизавтономия: симптоми, причини и лечение
Dysautonomia New Zealand. Какво е дизавтономия: ръководство за начинаещи
