Милиони хора умират всяка година вследствие на замърсения въздух, сочат данни на Световната здравна организация (СЗО). Напоследък се наблюдава нарастващ брой научни изследвания, които насочват вниманието към потенциалната връзка между качеството на въздуха и състояния като депресия, тревожни разстройства и дори забавяне в мозъчното развитие при децата.
Този аспект от въздействието на атмосферното замърсяване, който доскоро не беше обект на широко обсъждане, става централна тема на глобална конференция на СЗО. По време на форума, международни експерти за първи път обсъждат обстойно мащаба на въздействието, което замърсеният въздух оказва не само върху физическото, но и върху менталното здраве, съобщава Health Policy Watch.
„Замърсяването на въздуха увеличава риска от нови психични разстройства и утежнява състоянието на хора с вече съществуващи проблеми“, заяви Алесандро Масаза, съветник по политики и застъпничество в неправителствената организация United for Global Mental Health. Според него обществото подценява сериозността на невидимата връзка между околната среда и менталното благосъстояние.
Как замърсяването достига до мозъка и какви са последиците?
Въздушните замърсители проникват в мозъка в повечето случаи по два възможни пътя, обяснява Бурчин Икиз, невроспециалист и директор на компанията EcoNeuro.
Първият е директен, през носната кухина вещества, като фини прахови частици и азотен диоксид, достигат до обонятелния лоб на мозъка. Това може да доведе до няколко сериозни последици:
- Възпалителни реакции в мозъчната тъкан: Токсичните частици могат да предизвикат локално възпаление, което нарушава нормалната невронна функция.
- Окислителен стрес: Причинява увреждане на клетъчни структури в мозъка, включително неврони и глиални клетки ( изпълняват поддържащи, защитни и регулиращи функции).
- Нарушения в когнитивните функции: Обонятелният лоб е близо до области, свързани с паметта (като хипокампуса), което обяснява защо замърсяването на въздуха се свързва с увреждане на паметта, концентрацията и контрола върху емоциите.
- Невродегенеративни промени: Натрупване на токсини в мозъчната тъкан, което повишава риска от Алцхаймер и Паркинсон.
Вторият е индиректен: При този механизъм замърсителите не достигат директно до мозъка, а предизвикват възпалителна реакция в белите дробове, която активира имунната система, преминава в кръвообращението и води до системно възпаление в целия организъм.
- Когато достигне мозъка, могат да се задействат различни процеси, които да причинят някои от следните увреждания:
- Преминаване през кръвно-мозъчната бариера (КМБ): Възпалителните молекули (като цитокини) и понякога самите фини частици пробиват или заобикалят кръвно-мозъчната бариера, която по принцип защитава мозъка от вредни агенти.
- Активиране на невровъзпалителни процеси: Това води до възпаление вътре в мозъка, което уврежда невроните, нарушава нормалната мозъчна функция и допринася за психични разстройства, като депресия, тревожност, когнитивен спад и дори деменция.
- Ускоряване на невродегенерацията: При хора с предразположеност към болест на Алцхаймер или Паркинсон, този механизъм може да ускори развитието на заболяването.
Освен това, замърсяването е идентифицирано като един от 14-те рискови фактори причиняващи деменция, може да увеличи риска от инсулт, състояние, което пряко застрашава мозъчната функция и живота.
Уязвими групи под най-висок риск
Особено застрашени са децата, възрастните и хората с неврологични състояния като множествена склероза и болест на Алцхаймер.
Замърсяването започва да влияе още от утробата като при бременни жени, изложени на мръсен въздух, се наблюдават структурни промени в мозъка на плода. Впоследствие на това тези деца демонстрират забавено развитие, по-нисък коефициент на интелигентност и трудности в обучението.
Юношеството също се определя като критичен период, в който много психични заболявания се проявяват за първи път. Постоянното излагане на вредни частици увеличава вероятността за развиване на депресия, тревожност и проблеми със съня.
Защо са необходими мерките за чист въздух
”Намаляването на въздушното замърсяване показва осезаеми резултати.“ Това е заключението на експерти от Китай, след като провеждат проучване във връзка с въвеждането на нови политики за чист въздух. Данните установяват, че в резултат на обновените механизми за опазване на въздуха за период от пет години са предотвратени приблизително 46 000 самоубийства. Това доказва, че интервенциите не само подобряват физическото здраве, но също така имат потенциал за дългосрочни ползи и върху менталното благосъстояние, обясняват специалистите.
Освен това подобни мерки могат да доведат и до допълнителни ползи свързани със здравето:
- По-високи енергийни нива: което води до повече физическа активност.
- Повече достъп до зелени площи: подтиква към по-чести разходки и повече социален контакт.
Разходи и очаквани действия
Глобалните социални и икономически последици от психичните заболявания, предизвикани от замърсяване и климатични рискове, вече са значителни. До 2030 г. се очаква годишната стойност на разходите, нужни за справяне с този проблем, да достигне 47 милиарда долара, а до 2050 г. – 537 милиарда, ако условията останат на нивата от 2020 г.
За момента ключова причина за задълбочаването на проблема е ограниченото количество научни изследвания по темата. Самите проучвания, които разглеждат стриктно връзката между замърсения въздух и менталното здраве са малко на брой и недостатъчно, за да се направят по-категорични изводи. Това прави създаването на стратегия за отстраняването на проблема трудно. Затова експертите настояват за по-систематичен подход, който включва събиране на данни, интердисциплинарни анализи и интеграция на екологичните фактори в политиките за здравеопазване.
През септември 2025 г. седалището на ООН в Ню Йорк ще бъде домакин на специална среща на високо равнище, посветена на незаразните заболявания и менталното здраве. Очаква се темите за климатичните и екологичните рискове да заемат ключово място в дневния ред, пише Health Policy Watch.
Замърсяването на въздуха се разпознава не само като екологичен, но и като сериозен здравен риск. Влиянието му върху психиката се потвърждава както от биологични механизми, така и от социални наблюдения и икономически прогнози.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
………………………………………………………
С грижа към природата и с отговорност към бъдещето, bTV Media Group отново обединява усилията си със зрителите, слушателите и онлайн потребителите в третото издание на инициативата „Зелената седмица“, което ще се проведе от 2 до 8 юни 2025 г.
