Антибиотичната резистентност се превръща в едно от най-сериозните предизвикателства пред съвременната медицина, а всяка година все повече инфекции остават без ефективно лечение.
Сега учени предлагат неочакван съюзник в тази битка, изкуствения интелект. Екип от Станфордския университет успя да създаде първите AI вируси, способни да унищожават бактерии, устойчиви на съществуващите лекарства, потенциален пробив за милиони пациенти по света.
Как работи AI моделът Evo 2
Изследователите използват генеративния AI модел Evo 2, обучен върху милиони естествени геноми от цял свят. Това му позволява да разпознава сложната „граматика“ на ДНК и да проектира изцяло нови генетични последователности. С негова помощ екипът на Станфорд създава серия от бактериофаги, микроорганизми, които атакуват и унищожават конкретни видове бактерии.
„Ако бактериите развият резистентност към единичен фаг, това означава край на лечението“, обяснява Брайън Хай, инженер по химия в Станфорд и съавтор на изследването. „Но ако разполагате със смес от няколко генетично различни фага, за бактериите ще бъде далеч по-трудно да развият резистентност към целия коктейл.“
Обещаващи резултати срещу E. coli
В лабораторни условия комбинация от 16 „изключително добри“ вируса, проектирани от Evo 2, успява бързо да унищожи щамове на E. coli, бактерия, причиняваща чревни инфекции, които вече са имунизирани срещу естествени фагови вируси.
Според учените технологията в бъдеще би могла да се приложи и срещу други опасни патогени, включително причинителите на туберкулоза и MRSA, една от най-разпространените болнични инфекции. Това отваря вратата към нова генерация лечения в момент, в който класическите антибиотици все по-често се провалят заради масовата им злоупотреба и неправилна употреба.
Отворен код, научен пробив или риск за биосигурността
Екипът прави модела Evo 2 напълно свободно достъпен за изтегляне и ползване от всеки, решение, което предизвика оживен дебат в научната общност. Основното притеснение е, че недобросъвестни лица биха могли да използват модифицирани версии на инструмента за създаване на опасни биологични агенти.
„Както авторите на изследването изтъкват, това повдига сериозни регулаторни и свързани с безопасността въпроси, меко казано“, коментира Саймън Кларк, доцент по клетъчна микробиология в Университета на Рединг, Великобритания, който не участва в проучването.
Той обаче уточнява, че естествено срещащите се патогени понастоящем представляват по-голяма опасност от AI създадените, тъй като вече са по-лесно достъпни и по-лесни за производство, отколкото създаването на нови от нулата.
Според авторите на изследването едно от предимствата на биологията, проектирана с изкуствен интелект, пред естествената еволюция е възможността защитните механизми да бъдат вградени директно в процеса на разработка. Още през февруари 2025 г. екипът на Evo 2 обяви, че е изключил от базата данни патогени, заразяващи хора и други сложни организми, стъпка с цел „да се предотврати използването на Evo за разработка на биологично оръжие“.
По-рано тази година повече от 100 изследователи от цял свят подписаха отворено писмо, в което предупреждават, че макар отвореният достъп до научни данни да ускорява откритията, малка част от новите биологични данни носи рискове за биосигурността при злоупотреба.
„Залогът при управлението на биологичните данни е висок, тъй като AI моделите биха могли да помогнат за създаването на сериозни биологични заплахи“, пишат авторите.
Учените подчертават, че намирането на баланс между откритост на научните данни и необходимите ограничения за високорисковата информация ще бъде от ключово значение, докато AI системите стават все по-мощни и широко достъпни.
За микробиолозите, инфекционистите и фармацевтите тази технология може да се окаже началото на нова ера в борбата със супербактериите, но само ако биосигурността се развива със същата скорост като науката.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
