След дълъг работен ден отваряте шкафа и без особено колебание посягате към шоколада. Вътрешно знаете, че не сте гладни, но не можете да устоите. Това не е просто слабост или моментна прищявка, защото мозъкът ви е научен да търси определени храни като тази. Той помни удоволствието от предишния път, в който сте го консумирали и се старае да пресъздаде преживяването.
Новите научни открития показват, че спомените, свързани с вкус и удоволствие, могат да предизвикат реално усещане за глад. Това се случва дори когато тялото не изпитва физиологична нужда от храна. С други думи, същите механизми в мозъка, отговарящи за търсенето на храна, които някога са ни помагали да оцелеем, днес могат да ни подтикват към преяждане и нездравословни навици, пише National Geographic.
Паметта, която ни кара да ядем
В образуването на така наречената „вкусова памет“ основна роля играе хипокампусът, частта от мозъка, отговорна за съхранението на спомени, твърди проучване, публикувано в Nature Metabolism.
Всяко хранене, особено на богата на калории храна, оставя траен отпечатък в мозъка ни. Той запаметява не просто вкуса, а всички усещания, като емоциите и обстановката до ароматите.
С времето тези сигнали се свързват в една сложна невронна мрежа, която се активира всеки път, когато попаднем в сходна ситуация или просто си спомним даден вкус.
Този процес е толкова силен, че дори мисълта за определена храна може да провокира физическа реакция, като отделяне на слюнка, повишена тревожност, дори промяна в настроението.
Мозъкът не прави разлика между реална нужда от храна и активирана памет. Това се превръща в ментален глад, който често води до неконтролируемо желание за определени храни, обикновено богати на мазнини и захари.
Колко вида глад съществуват?
Според невролога Гийом дьо Лартиг, съществуват три основни вида глад:
Метаболитен глад: възниква, когато тялото има реален енергиен дефицит и се нуждае от „презареждане“. Това е истинският физиологичен глад.
Хедонистичен глад: провокиран е от външни стимули като аромат, вид или звук (например шумат от отварянето на опаковка с чипс).
Глад, движен от паметта: това е третият, често подценяван вид. Възниква, когато мозъкът активира спомени, свързани с вкуса и удоволствието от дадена храна, дори без реална нужда от хранене.
Третият вид е особено „измамен“, защото се усеща като „истински“, но не се основава на нуждите на тялото, а на навици и емоционални асоциации. Това обяснява защо много хора изпитват непреодолимо желание за сладко или мазна храна, когато са стресирани или отегчени.
Ултрапреработените храни – идеалният капан
Ултрапреработените храни, като чипс, сладкиши, газирани напитки и полуфабрикати, комбинират в себе си високи нива на добавени захари, мазнини и изкуствени аромати. Това не е случайно. Тези храни са създадени така, че да бъдат максимално привлекателни за сетивата и да стимулират мозъка.
За разлика от натуралните продукти, които съдържат един основен и доминиращ макронутриент (например мазнини в авокадото или въглехидрати в картофите), индустриално преработените продукти комбинират няколко. Това води до директна и силна активация на допаминовата система, основния път в мозъка, отговорен за удоволствието и мотивацията.
В резултат на това се образуват дългосрочни навици. Мозъкът запаметява, че с шоколад получава незабавна „награда“ или облекчение. Следователно всеки път, когато човек се почувства зле или уморен, автоматично търси същото решение.
Възможно ли е да се прекъсне този цикъл?
Добрата новина е, че невронните връзки могат да бъдат променени. Процесът изисква време, усилие и съзнателност, но е напълно възможен. Ето няколко доказани подхода, които препоръчват психолози и невробиолози:
- Разпознаване на типа глад: Запитайте се: „Наистина ли съм гладен?“ Ако не сте яли от няколко часа, най-вероятно е метаболитен глад. Ако току-що сте се нахранили, но искате нещо сладко това се дължи на специфична емоция или паметта ви.
- Когнитивни техники: Медитация, водене на хранителен дневник или осъзнато хранене могат да помогнат за прекъсване на инстинктивното поведение.
- Терапия чрез експозиция: Тази техника включва излагане на мирис или вид на желаната храна без нейното консумиране. Целта е мозъкът да се научи, че не всяко изкушение води до удоволствие.
- Медикаменти (при нужда): GLP-1 агонистите, като Ozempic, потискат активността в системата на наградата и временно намаляват апетита. Но ефектът е временен и не решава проблема в дългосрочен план.
Навикът да посягаме към вредни храни не е просто липса на воля. Това е комбинация от химикалите в мозъка, емоциите, спомените и съвременната среда, в която достъпът до калории е по-лесен от всякога. Промяната изисква не само ограничения, а и осъзнаване. Ако разпознаем кога и защо желаем определена храна, можем да вземем по-добро решение.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
