Заболяванията от грип или COVID-19 значително повишава риска от инфаркт или инсулт в следващите седмици, сочи ново мащабно изследване, което проследява как вирусите влияят на здравето на сърцето, съобщава Euronews.
Анализът, публикуван в Journal of the American Heart Association, обобщава данни от 155 научни изследвания и разкрива тревожнaта връзка между различни вирусни инфекции и сърдечно-съдови проблеми. Изследването обхваща широк спектър от вируси, включително грип, коронавирус, HIV, хепатит C и варицела зостер вируса, който причинява зона и варицела.
Краткосрочни рискове след остри инфекции
Според изследването, в рамките на месец след диагностициране на грип, хората са четири пъти по-вероятно да получат инфаркт и пет пъти по-вероятно да преживеят инсулт. Тези статистики са особено тревожни, предвид широкото разпространение на сезонния грип всяка година.
При „Ковид“ рисковете са също значителни, заразените са три пъти по-склонни да получат инфаркт или инсулт в първите 3,5 месеца след инфекцията, като повишените рискове остават за период до една година. Това означава, че дори след преминаване на острата фаза на заболяването, сърдечно-съдовата система остава уязвима.
Какво представляват инфарктът и инсултът?
Инфарктът на миокарда, известен по-популярно като сърдечен удар, възниква когато кръвният поток към част от сърдечния мускул бъде блокиран, обикновено от кръвен съсирек. Без достатъчно кислород, сърдечният мускул започва да се увреждат и умира. Симптомите включват болка или дискомфорт в гърдите, задух, студена пот, гадене и болка, която може да се разпространи към ръката, рамото, челюстта или гърба.
Инсултът, от друга страна, се случва когато кръвоснабдяването към мозъка се прекъсне или значително намалее, лишавайки мозъчната тъкан от кислород и хранителни вещества. Има два основни типа инсулт: исхемичен (причинен от запушване на кръвоносен съд) и хеморагичен (причинен от кръвоизлив в мозъка). Предупредителните знаци включват внезапно изтръпване или слабост на лицето, ръката или крака, объркване, затруднения при говорене или разбиране, проблеми със зрението и загуба на равновесие.
Дългосрочни последици от хронични инфекции
Проучването установява и дългосрочни сърдечно-съдови рискове, свързани с хронични вирусни инфекции. При хора с HIV рискът от инфаркт е с 60% по-висок, при пациенти с хепатит C е с 27% по-висок, а при преболедували херпес зостер (зона) с 12% по-висок, дори пет години след инфекцията.
„Нашето проучване установи, че остри и хронични вирусни инфекции са свързани както с краткосрочни, така и с дългосрочни рискове от сърдечно-съдови заболявания, включително инсулти и инфаркти,“ коментира д-р Косуке Кавай, водещ автор на изследването и епидемиолог от Калифорнийския университет в Лос Анджелис.
Д-р Кавай подчертава, че откритията са „клинично значими“, предвид броя на хората, засегнати от тези хронични вирусни инфекции. Глобално, през 2024 г. са регистрирани около 1,3 млн. нови случая на HIV, докато приблизително един милион нови инфекции с хепатит C се докладват ежегодно. Що се отнася до херпес зостер, оценки от 2021 г. показват, че в Европа има приблизително шест до десет нови случая годишно на всеки 1000 души.
„Повишеният риск, свързан с този вирус, се трансформира в голям брой допълнителни случаи на сърдечно-съдови заболявания на популационно равнище,“ обяснява д-р Кавай.
Как вирусите влияят на сърцето?
Механизмът, чрез който вирусните инфекции увеличават сърдечно-съдовия риск, е комплексен. Вирусните инфекции активират имунната система, която отделя молекули, увеличаващи кръвния поток за борба с вируса. Това води до възпаление, видимо като зачервяване, подуване и топлина и образуване на кръвни съсиреци.
Възпалението е естествен защитен механизъм на организма, но когато е продължително или интензивно, то може да увреди кръвоносните съдове. Възпалените артерии стават по-склонни към образуване на атеросклеротични плаки, натрупвания от мазнини, холестерол и други вещества, които стесняват артериите. Когато тези плаки се разкъсат, те могат да образуват кръвни съсиреци, които блокират кръвния поток към сърцето или мозъка.
Освен това, кръвосъсирването, макар и важно за заздравяване на рани, може да затрудни работата на сърцето когато се появи в неподходящи места. Съсиреците в коронарните артерии водят до инфаркт, докато тези в мозъчните кръвоносни съдове причиняват инсулт.
Учените отбелязват, че доказателствата все още не са достатъчно ясни относно това дали други вируси, включително денга, HPV, цитомегаловирус и херпес симплекс 1, повишават сърдечно-съдовите рискове.
Превенция чрез ваксинация и управление на възпалението
Добрата новина е, че тези рискове могат да бъдат намалени. Изследването подчертава важността на ваксинацията срещу грип, COVID-19 и херпес зостер като обещаваща стратегия за защита на сърдечно-съдовото здраве.
Данни от проучване от 2022 г. показват впечатляващи резултати: хората, получили ваксина срещу грип, имат с 34% по-нисък риск от смърт или хоспитализация поради сърдечно-съдов проблем в сравнение с тези, които са получили плацебо.
Освен ваксинацията, управлението на възпалението в организма също може да играе ключова роля. Това включва поддържане на здравословен начин на живот с балансирано хранене, редовна физическа активност, достатъчно сън и избягване на тютюнопушене.
„Превантивните мерки срещу вирусни инфекции, включително ваксинацията, могат да играят важна роля в намаляването на риска от сърдечно-съдови заболявания,“ подчертава д-р Кавай. Той добавя, че ваксинацията може да бъде особено полезна за хора, които вече имат сърдечни заболявания или други рискови фактори като високо кръвно налягане, диабет или високо ниво на холестерол.
Изследването напомня на здравните специалисти и обществеността, че превенцията на вирусни инфекции не е само въпрос на избягване на краткотрайно заболяване, но и важна стратегия за дългосрочна защита на сърдечно-съдовото здраве.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
