Може ли обикновена проба от изпражнения да разкрие риска от Паркинсон десетилетия преди треморът и скованите движения да се появят?
Ново международно изследване дава обнадеждаващ отговор. Учени от University College London (UCL) установяват, че хората с Паркинсон, както и тези с генетична предразположеност, притежават отличителни микробиомни модели в червата си. Откритието отваря вратата към ранна диагностика на Паркинсон и потенциална превенция чрез промени в начина на живот.
Какво открива проучването на UCL
Според проучване, публикувано в престижното издание Nature Medicine, изследователите от UCL съвместно с Френския национален институт за изследвания в селското стопанство, храните и околната среда анализираха клинични данни и фекални проби от участници във Великобритания и Италия.
В анализа бяха включени:
- 271 души с диагностициран Паркинсон
- 43 носители на генната мутация GBA1 – вариант, който увеличава риска от заболяването до 30 пъти, но без клинични симптоми
- 150 здрави контролни участници
Резултатите показват, че повече от една четвърт от микробните видове, изграждащи чревната микрофлора, се различават значително между хората с Паркинсон и здравите контроли. Някои бактерии преобладават при болните, докато други са характерни за здравите хора. Най-изразени тези разлики са при пациенти в напреднал стадий на болестта.
Защо GBA1 носителите са ключови
Най-важното откритие е, че същите промени в микробиома се наблюдават и при носителите на GBA1 мутацията, които все още нямат симптоми. Това означава, че биомаркерите в изпражненията могат да служат като ранно предупреждение – години или дори десетилетия преди класическата диагноза.
„Тези промени могат да се открият и в малка част от общата популация, което може да ги постави в повишен риск за Паркинсон“, обяснява проф. Антъни Шапира, водещ изследовател на проучването.
Защо ранното откриване е толкова важно
Паркинсон е най-бързо нарастващото невродегенеративно заболяване в света по отношение на разпространение, инвалидизация и смъртност, второ по честота след Алцхаймер. Болестта се характеризира с прогресивна загуба на допаминови неврони в мозъка.
Проблемът е, че когато се появят първите моторни симптоми – тремор, мускулна скованост, забавени движения – повече от половината от тези неврони вече са загинали. Затова експертите подчертават:
- Настоящите терапии действат едва когато увредата е необратима
- Ранните симптоми на Паркинсон често са неспецифични – запек, загуба на обоняние, смущения в съня
- Новите лечения, които са в процес на разработка, изискват ранна идентификация, за да бъдат ефективни
Връзката между червата и мозъка
Откритието засилва все по-разпространеното схващане за връзката между червата и мозъка (т.нар. „ос черва–мозък“). Все повече данни сочат, че чревните бактерии и мозъчното здраве са тясно свързани чрез нервната, имунната и хормоналната система.
„Анализът на чревния микробиом може да ни позволи да идентифицираме хора, които са в риск да развият Паркинсон, и да им предложим начини да намалят този риск, например чрез диетични промени“, казва съавторът Станислав Душко Ерлих.
Сред възможните подходи за превенция чрез диета експертите обсъждат средиземноморския модел, богат на фибри, ферментирали храни и растителни мазнини, макар че точните препоръки предстои да бъдат изследвани.
Новото изследване на UCL затвърждава идеята, че анализът на чревната микрофлора може да се превърне в мощен инструмент за ранно откриване на Паркинсон.
Макар че допълнителни изследвания са необходими, за да се изяснят генетичните и екологични фактори, които определят развитието на болестта, посланието е ясно: здравето на червата вече не е само въпрос на храносмилане – то може да бъде прозорец към неврологичното ни бъдеще.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
