На 11 април се отбелязва Световния ден за борба с болестта на Паркинсон. Съвременната невронаука показва, че заболяването започва много преди първия тремор, понякога години по-рано, с ранни сигнали като нарушения в съня, обонянието и дори чревната функция.
Световните доклади установяват, че както при Алцхаймер, така и при Паркинсон и други невродегенеративни заболявания, превенцията е възможна и изключително важна.
Физическата активност, контролът на сърдечно-съдовите рискови фактори, поддържането на здравословно кръвно налягане, правилната диета и мозъчните упражнения са ключът към забавяне на прогресията и намаляване на риска.Водещите невролози в света са единодушни, че че превенцията е стратегия, която започва с ранно откриване и съзнателно управление на здравето.
По темата разговаряме с акад. Иван Миланов, председател на Българското дружество по неврология и специалист с дългогодишен принос в изследването и лечението на невродегенеративните заболявания.
Какво представлява болестта на Паркинсон?
„Ние казваме, че това е невродегенеративно заболяване, но какво го предизвиква – ние не знаем. Преди няколко години имаше една много интересна теория, че това е прионна болест“, заявява акад. Миланов. Това е така, тъй като в мозъка на пациентите са открити протеини, много подобни на тези, които се откриват при засегнати от болест на Алцхаймер. Тази теория обаче все още остава недоказана.
„Все още трябва да говорим за паркинсонови синдроми, защото на практика пациентът получава симптоми, а после развива деменция и обратното“, казва специалистът. По думите му това са „припокриващи се кръгове“, обединени от наличието на обща причина, която предизвиква невронната дегенерация в мозъка.
Поради неизвестните причини за болестта на Паркинсон профилактиката не е възможна. Най-често заболяването започва между 55- и 60-годишна възраст и засяга мъжете повече, отколкото жените.За съжаление обаче за диагностика на база първични симптоми също е трудно да се говори, защото те са неспецифични.
Как започва заболяването?
„Дегенеративният процес в мозъка започва средно 8 години преди клиничната изява. Тоест в момента, в който ние установим, че пациентът има Паркинсон, 80% от невроните в съответната област на мозъка са загинали“, казва акад. Иван Миланов.
Характерен симптом на заболяването при неговата първоначална проява е невъзможност за движение на засегнатата ръка покрай тялото при движение на пациента. Често този признак остава пренебрегван или неразпознат като патологичен от пациента и близкото му обкръжение. След това се появява типичното за болестта на Паркинсон треперене. То се проявява в покой, при напълно отпуснати крайници, за разлика от треперенето при есенциалния тремор, което се проявява при движение на ръката.
На по-късен етап движенията стават неловки, а походката се нарушава. Поради нарушение на мускулния тонус е възможно пациентите да бъдат леко прегърбени напред.
Възможно ли е прогресията на заболяването да бъде забавена?
По време на ранната фаза на болестта, позната и като „период на медения месец“ всички лекарства действат на пациента и заболяването може да бъде напълно контролирано. „В един момент обаче, тъй като рецепторите в мозъка се изтощават от това лекарство, те се променят. Като се променят рецепторите, лекарствата вече започват да не действат по същия начин“, коментира неврологът.
За късния стадий на заболяването е характерно редуване на движение и скованост. В този период се препоръчва преминаването на терапия с устройства, които подават медикамента капково, по начин, който отговаря на нуждите на мозъка.
Гледайте видеото, за да разберете повече по темата.
Не пропускайте „Светът на здравето“ с д-р Неделя Щонова, всяка събота и неделя от 11:30 ч. по bTV.
