„Не можеш да станеш… не можеш да отидеш до тоалетна… като един жив труп." Това не е художествен образ, а суровата реалност на хиляди българи, живеещи с Болест на Паркинсон.
Тези думи принадлежат на Стоян Петров, музикант, чийто живот е радикално променен от заболяването. По случай Световния ден за борба с Болест на Паркинсон, нови данни разкриват мащабите на проблема в България и "пропастта в грижата", която засяга хиляди пациенти.
Около 10 млн. души по света живеят с това състояние, по-малко от един процент от общото население. Въпреки че повечето хора, които развиват Паркинсон, са над 60 години, един от всеки 10 пациенти е под 50 години. Мъжете са по-засегнати от жените.
Паркинсон е най-бързо нарастващото неврологично заболяване в света, като се очаква броят на болните да се удвои до 20 млн. до 2050 година. Въпреки че болестта променя радикално живота, тя не е животозастрашаваща. Все още няма лек, но съществуват множество медикаменти, хирургични лечения и промени в начина на живот, които могат да помогнат за контролиране на симптомите.
По случай Световния ден за борба с Болест на Паркинсон, нови данни установяват мащабите на проблема в България и "пропастта в грижата", която засяга хиляди пациенти.
91% от пациентите са сериозно засегнати в ежедневието
Проучване на Института за здравно образование, проведено сред български пациенти с Паркинсон, установява, че:
- 91% от хората с това заболяване са сериозно засегнати в ежедневните си дейности
- Над 80% изпитват трудности с обикновени задачи като обличане, хранене и придвижване
- Над 80% се чувстват депресирани и неразбрани
- Социалната изолация е един от най-често споменаваните проблеми
Въпреки това, повече от половината пациенти споделят, че чувстват облекчение от изписаната им терапия, факт, който подчертава значението на адекватното лечение и навременната диагноза.
Пропастта в грижата за пациентите с Паркинсон
Според Parkinson's Europe, водещата организация в областта на заболяването в Европа, хората с Паркинсон често нямат достъп до адекватна подкрепа от здравните системи и не получават достатъчно помощ.
Организацията насърчава обединението и солидарността като единствен път към реална промяна. В България проблемът е особено сериозен:
- Близо 12 000 пациенти живеят с болестта
- Около 1300 нови случая се диагностицират всяка година
- Много пациенти не знаят за алтернативни методи на лечение
- Част от тях се отказват от терапия поради липса на информация и подкрепа
Реални истории: От "затворник вкъщи" до пълна независимост
Две видеоистории, част от кампанията „Открито за Паркинсона" на Института за здравно образование, показват реалния път на българите с това заболяване, от тежките ограничения до възстановената надежда.
Стоян Петров: "Затворник си вкъщи… не си сред хората"
Музикантът Стоян Петров достига до състояние, в което губи контрол над движенията и прекарва часове на пода след падане. Най-тежко за него е усещането за изолация и безпомощност.
В най-критичния момент той пада по няколко пъти на ден и прекарва три месеца на легло, напълно зависим от близките си.
Красимир Георгиев: Когато "замръзваш" пред входа на болницата
Красимир Георгиев преминава през т.нар. „замръзване", моменти, в които буквално не може да направи нито една крачка. Пред входа на болница „Св. Наум" той блокира, неспособен да влезе.
Решението идва неочаквано – с помощта на млад лекар и малко препятствие, което да прескочи. По-късно той сам си прави „препятствие" от моп и ходи навсякъде с него.
„Малко ми беше неудобно, защото хората мислят, че имам нужда от бастун, обаче нямам пари за бастун и съм взел мопа", споделя с хумор Красимир.
Какво казват специалистите?
„Пациентите губят контрол над ежедневието си, стават зависими, често се изолират от страх и срам", обяснява проф. д-р Пенка Атанасова, началник на Клиниката по нервни болести в УМБАЛ „Св. Георги" – Пловдив.
Според специалистите, описаните симптоми са типични прояви на напредналата болест. В такива моменти се проявява и липсата на навременно насочване към други методи за лечение.
Кога е време за промяна в терапията?
„Когато усетят, че всички комбинации от лекарства вече не са достатъчни, тогава трябва да започне разговорът какво можем да предложим оттук нататък", казва д-р Невена Каменова от УМБАЛНП „Св. Наум" – София.
Част от пациентите не знаят за алтернативните терапии, а други просто се отказват поради липса на информация или страх.
Надеждата съществува: Пълна промяна след адекватна терапия
След започване на терапия, съобразена с конкретните нужди, състоянието и на двамата пациенти се подобрява значително:
- Сами се грижат за себе си
- Свободно се разхождат и пазаруват
- Карат автомобил
- Красимир дори е започнал ремонт у дома
Освен лечението, ключова роля има и отношението на медицинските екипи.
„Дава ти надежда, че разбират болката ти и ще направят всичко възможно да помогнат", споделя Красимир.
Болестта на Паркинсон засяга хиляди българи, като над 80% от тях изпитват депресия, социална изолация и трудности в ежедневието. „Пропастта в грижата", фокусът на тазгодишния Световен ден, подчертава необходимостта от по-добър достъп до информация, адекватна терапия и психологическа подкрепа.
Реалните истории на Стоян и Красимир показват, че с навременна диагноза, персонализирана терапия и съпричастност от медицинските екипи, хората с Паркинсон могат да възвърнат независимостта и качеството си на живот.
Кампанията „Открито за Паркинсона" на Института за здравно образование цели да попълни пропуските от информация и подкрепа, като обединява пациенти, близки и специалисти в борбата с това заболяване.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
----------------------------------------------
Източници
- Институт за здравно образование – Проучване сред български пациенти с Болест на Паркинсон (2026)
Parkinson's Europe – Световен ден за борба с Болест на Паркинсон, кампания "Пропастта в грижата" (2026)
