Средно по 0,8 опаковки антибиотик на човек се предписват в България през 2025 година. В някои области консумацията на антибиотици е почти три пъти по-висока, отколкото в други.
Данните идват от нова интерактивна карта на Българската асоциация „Единно здраве“ (БАЕЗ). Експертите предупреждават, че проблемът не е само в количеството. Не по-малко важно е какви антибиотици приемаме, а това пряко засяга ефективността на лечението за всеки човек.
Колко антибиотици се предписват в България?
През 2025 г. в извънболничната помощ са предписани общо 5 364 784 опаковки антибиотици. При население от 6 423 207 души по данни на НСИ това прави 835 опаковки на 1000 души.
Информацията отразява издадените рецепти в Националната здравноинформационна система (НЗИС). Тя е предоставена официално от Министерството на здравеопазването. Картата е разработена с експертната помощ на екипа на доц. Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).
Кои области са с най-висока и най-ниска консумация?
Разликите по места са значителни. В 12 области стойностите са под 800 опаковки на 1000 души, а в 8, над средните за страната.
Най-ниска консумация (опаковки на 1000 души):
- Хасково – 535
- Кърджали – 631
- София-град – 743
Най-висока консумация (опаковки на 1000 души):
- София-област – 1473
- Разград – 1456
- Враца – 1013
- Велико Търново – 1011
Над 900 опаковки на 1000 души се отчитат и във Варна, Плевен, Търговище и Ямбол.
„Подобно отклонение от средната за страната консумация е значително и би трябвало да се изследват причините за него, тъй като навежда на съмнения за наличието на неправилна антибиотична употреба по места“, коментира д-р Драгомир Иванов, председател на БАЕЗ.
Защо не всички антибиотици са еднакви?
Световната здравна организация (СЗО) разделя антибиотиците в три групи. Класификацията се нарича AWaRe и се актуализира периодично.
- Access (достъпни), предимно тясноспектърни препарати, които действат срещу по-ограничен кръг бактерии. Те носят по-нисък риск от резистентност.
- Watch (под наблюдение), крият значителен риск от устойчивост. Трябва да се прилагат с повишено внимание и предимно в болница.
- Reserve (резерв), антибиотици от последна линия. Използват се само когато няма друга възможност.
„Рационалната употреба е разпределението на типовете антибиотици в едно балансирано съотношение, така че да се приоритизира използването на тези, които носят по-малък риск от развитие на АМР“, обяснява доц. Иван Иванов. Той ръководи Националната референтна лаборатория за контрол и мониториране на антибиотичната резистентност в НЦЗПБ.
Колко далеч е България от препоръчителното ниво?
Целта е поне 65% от използваните антибиотици да са от групата Access. България от 10 години остава далеч от нея.
„В извънболничния сектор едва около 40% от използваните антибиотици са в първата група на СЗО, а в болниците това количество е само около 20%, при таргет 65%“, посочва доц. Иванов.
Данните за 2025 г. потвърждават тенденцията. Едва 34% от опаковките в извънболничната помощ са от групата Access. Сред причините експертите посочват:
- липса на фармакотерапевтични ръководства и контрол;
- отсъствие на голяма част от препаратите от групата Access на българския пазар;
- недостатъчна информираност сред обществото;
- пазарни стимули.
Какво означава това за здравето ни?
При прекомерна или ненужна употреба бактериите постепенно се приспособяват. Чувствителните микроби загиват, а устойчивите оцеляват и се размножават. Така лекарствата губят силата си.
„В хуманната и ветеринарната медицина неправилното, свръх- и излишно използване на антибиотиците упражнява много голям селективен натиск, допринася за развитие на устойчиви мутации“, обяснява проф. Емма Кьолеян, началник на Лабораторията по микробиология, вирусология и болнична хигиена в УМБАЛ „Лозенец“.
По думите ѝ най-опасните щамове възникват в интензивните отделения. Там се развиват бактерии, устойчиви на почти всички антибиотици. Оттам те се разпространяват към други болници и към обществото.
Как всеки от нас може да помогне?
Първото правило е просто, антибиотици се купуват само от аптека. „Набавянето на антибиотик онлайн или от място, различно от аптеката, означава, че това лекарство е фалшифицирано и няма гаранция за неговото качество“, подчертава маг.-фарм. Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз.
Препоръките на СЗО включват още:
- приемайте антибиотици само по лекарско предписание;
- не настоявайте за антибиотик, ако лекарят прецени, че не е нужен;
- спазвайте указанията за прием;
- не използвайте останали от предишно лечение таблетки и не ги давайте на други хора.
БАЕЗ подготвя проекти за насоки за лечение с антибиотици, предназначени за лекарите. Асоциацията издава и информационна листовка за гражданите, която ще се разпространява и чрез аптеките.
Консумацията на антибиотици в България се различава почти три пъти между областите. По-важното е, че едва една трета от предписаните опаковки са от най-безопасната група. Приемайте антибиотици само по лекарско назначение и ги купувайте единствено от аптека, така пазите и собственото си здраве, и ефективността на лечението за всички.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Специалисти създадоха интерактивна карта за антибиотичната консумация в извънболничната помощ в България – БТА
Интерактивна карта за антибиотичната консумация в извънболничната помощ в България, 2025 г. БАЕЗ
Антибиотична резистентност,информационен лист на Световната здравна организация
Препоръка на Съвета на ЕС за засилване на действията срещу антимикробната резистентност (2023)
