Близо 5,4 млн. опаковки антибиотици се предписват у нас за една година

Средно по 0,8 опаковки антибиотик на човек се предписват в България през 2025 година. В някои области консумацията на антибиотици е почти три пъти по-висока, отколкото в други.

Данните идват от нова интерактивна карта на Българската асоциация „Единно здраве“ (БАЕЗ). Експертите предупреждават, че проблемът не е само в количеството. Не по-малко важно е какви антибиотици приемаме, а това пряко засяга ефективността на лечението за всеки човек.

Колко антибиотици се предписват в България?

През 2025 г. в извънболничната помощ са предписани общо 5 364 784 опаковки антибиотици. При население от 6 423 207 души по данни на НСИ това прави 835 опаковки на 1000 души.

Снимка: Canva

Информацията отразява издадените рецепти в Националната здравноинформационна система (НЗИС). Тя е предоставена официално от Министерството на здравеопазването. Картата е разработена с експертната помощ на екипа на доц. Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).

Кои области са с най-висока и най-ниска консумация?

Разликите по места са значителни. В 12 области стойностите са под 800 опаковки на 1000 души, а в 8, над средните за страната.

България приема първа програма срещу антибиотичната резистентност

Какви мерки се предвиждат, кои са петте основни цели и защо това е важно за всеки от нас

Най-ниска консумация (опаковки на 1000 души):

Хасково – 535
Кърджали – 631
София-град – 743

Най-висока консумация (опаковки на 1000 души):

София-област – 1473
Разград – 1456
Враца – 1013
Велико Търново – 1011

Над 900 опаковки на 1000 души се отчитат и във Варна, Плевен, Търговище и Ямбол.

Един курс антибиотик уврежда чревния микробиом за години напред

Ново изследване установява, че възстановяването на чревната флора след антибиотик може да отнеме до 8 години. Кои антибиотици са най-опасни за микробиома

„Подобно отклонение от средната за страната консумация е значително и би трябвало да се изследват причините за него, тъй като навежда на съмнения за наличието на неправилна антибиотична употреба по места“, коментира д-р Драгомир Иванов, председател на БАЕЗ.

Защо не всички антибиотици са еднакви?

Световната здравна организация (СЗО) разделя антибиотиците в три групи. Класификацията се нарича AWaRe и се актуализира периодично.

Снимка: Canva

Access (достъпни), предимно тясноспектърни препарати, които действат срещу по-ограничен кръг бактерии. Те носят по-нисък риск от резистентност.
Watch (под наблюдение), крият значителен риск от устойчивост. Трябва да се прилагат с повишено внимание и предимно в болница.
Reserve (резерв), антибиотици от последна линия. Използват се само когато няма друга възможност.

„Рационалната употреба е разпределението на типовете антибиотици в едно балансирано съотношение, така че да се приоритизира използването на тези, които носят по-малък риск от развитие на АМР“, обяснява доц. Иван Иванов. Той ръководи Националната референтна лаборатория за контрол и мониториране на антибиотичната резистентност в НЦЗПБ.

Колко далеч е България от препоръчителното ниво?

Целта е поне 65% от използваните антибиотици да са от групата Access. България от 10 години остава далеч от нея.

„В извънболничния сектор едва около 40% от използваните антибиотици са в първата група на СЗО, а в болниците това количество е само около 20%, при таргет 65%“, посочва доц. Иванов.

Снимка: Canva

Данните за 2025 г. потвърждават тенденцията. Едва 34% от опаковките в извънболничната помощ са от групата Access. Сред причините експертите посочват:

липса на фармакотерапевтични ръководства и контрол;
отсъствие на голяма част от препаратите от групата Access на българския пазар;
недостатъчна информираност сред обществото;
пазарни стимули.

Какво означава това за здравето ни?

При прекомерна или ненужна употреба бактериите постепенно се приспособяват. Чувствителните микроби загиват, а устойчивите оцеляват и се размножават. Така лекарствата губят силата си.

Профилактиката с антибиотици може да е опасна за здравето

Антибиотичната профилактика спасява животи, но може и да е опасна. Учени призовават за по-разумна употреба на антибиотиците, разберете защо

„В хуманната и ветеринарната медицина неправилното, свръх- и излишно използване на антибиотиците упражнява много голям селективен натиск, допринася за развитие на устойчиви мутации“, обяснява проф. Емма Кьолеян, началник на Лабораторията по микробиология, вирусология и болнична хигиена в УМБАЛ „Лозенец“.

По думите ѝ най-опасните щамове възникват в интензивните отделения. Там се развиват бактерии, устойчиви на почти всички антибиотици. Оттам те се разпространяват към други болници и към обществото.

Как всеки от нас може да помогне?

Първото правило е просто, антибиотици се купуват само от аптека. „Набавянето на антибиотик онлайн или от място, различно от аптеката, означава, че това лекарство е фалшифицирано и няма гаранция за неговото качество“, подчертава маг.-фарм. Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз.

Снимка: Canva

Препоръките на СЗО включват още:

приемайте антибиотици само по лекарско предписание;
не настоявайте за антибиотик, ако лекарят прецени, че не е нужен;
спазвайте указанията за прием;
не използвайте останали от предишно лечение таблетки и не ги давайте на други хора.

БАЕЗ подготвя проекти за насоки за лечение с антибиотици, предназначени за лекарите. Асоциацията издава и информационна листовка за гражданите, която ще се разпространява и чрез аптеките.

Консумацията на антибиотици в България се различава почти три пъти между областите. По-важното е, че едва една трета от предписаните опаковки са от най-безопасната група. Приемайте антибиотици само по лекарско назначение и ги купувайте единствено от аптека, така пазите и собственото си здраве, и ефективността на лечението за всички.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------