България приема първа програма срещу антибиотичната резистентност

Министерството на здравеопазването публикува първата Национална програма за действие срещу антимикробната резистентност, която ще бъде в сила през периода 2026–2029 г. Документът поставя началото на координирани национални усилия срещу една от най-сериозните заплахи за съвременното здравеопазване – способността на бактериите да развиват устойчивост към антибиотиците.

Какво е антимикробна резистентност?

Антимикробната резистентност (АМР) представлява явлението, при което микроорганизми като бактерии, вируси и гъбички стават устойчиви на лекарствата, предназначени да ги унищожават. Според Световната здравна организация (СЗО), това е една от 10-те най-сериозни заплахи за общественото здраве в световен мащаб.

Проблемът е особено тревожен, защото в близките 10-15 години не се очаква въвеждане на нови ефективни антибиотици. Експертите предупреждават, че ако развитието и разпространението на АМР не бъде ограничено своевременно, активността на антибиотиците ще бъде загубена за бъдещите поколения.

Защо антимикробната резистентност е толкова опасна?

Антиинфекциозните лекарства са революционизирали медицината. Днес е невъзможно да си представим извършването на:

Хирургични интервенции;
Трансплантации на органи;
Лечение на хематологични заболявания;
Терапия на онкологични пациенти.

Всички тези процедури разчитат на ефективни антибиотици за предотвратяване и лечение на инфекции. Документирани данни показват са високи нива на смъртност, заболяемост и значителни финансови разходи поради инфекции с полирезистентни микроорганизми.

Снимка: Canva

Какво включва Националната програма 2026-2029?

Програмата е приета с решение на Министерския съвет на 21 януари 2026 г. и се основава на принципа „Единно здраве" (One Health), който отчита взаимовръзката между здравето на хората, животните и околната среда.

Документът е разработен в съответствие с:

Глобалния план за действие срещу АМР на СЗО.
Европейския план за действие срещу антимикробната резистентност.

Петте основни цели на програмата

Повишаване на обществената и професионална осведоменост

Целта е да се повиши знанието за рисковете от развитие на АМР чрез ефективна комуникация, образование и обучение както на медицински специалисти, така и на широката общественост.

Укрепване на базата от данни и знания

Програмата предвижда повишаване на базата от данни, знания и доказателства за антимикробната резистентност в страната чрез систематично наблюдение и изследване.

Засилване на превенцията и контрола на инфекциите

Акцент е поставен върху намаляване на случаите на инфекции чрез превантивни действия, добри хигиенни практики и ефективни противоепидемични мерки.

Оптимизиране на употребата на антибиотици

Една от водещите цели е рационалното използване на антибиотици при хора и животни, като се намали излишната и нерационална употреба на тези лекарства.

Ефективно управление и координация

Осигуряване на адекватно управление, координация, мониторинг и оценка на изпълнението на програмата.

Снимка: Canva

Кои са основните причини за антимикробната резистентност?

Според експертните анализи, включени в документа, причините за появата и разпространението на микробната устойчивост са многобройни:

Излишна и нерационална употреба на антибиотици – водещ фактор;
Организация на здравеопазването и достъп до лекарства;
Социално-икономически условия;
Ниска култура на населението относно употребата на антибиотици;
Недостатъчна осведоменост по проблема.

Антибиотици при вирусни инфекции няма да излегуват грипа

Защо лекарят не предписва антибиотици при вирусни инфекции? Научете разликата между бактерии и вируси и как да се предпазите от супербактерии

Подходът „Единно здраве" за интегрирано решение

Националната програма адресира проблема, като изисква координирани действия в няколко области:

Хуманна медицина;
Ветеринарна медицина;
Хигиена на храненето;
Опазване на околната среда и водите.

Този интегриран подход отчита факта, че антимикробната резистентност не поставя граници между човешкото здраве, здравето на животните и екологичната среда.

Снимка: Canva

Какво означава това за българските граждани?

Изпълнението на Националната програма ще допринесе за:

✓ Ограничаване на антимикробната резистентност;

✓ Оптимално прилагане на антибиотиците при хора и животни;

✓ Трайно подобряване на здравните показатели;

✓ Намаляване на смъртността от инфекциозни заболявания;

✓ Икономия на здравни разходи.

България не е сама в тази битка

14 държави от Европейския съюз вече имат изработени планове или програми за действие срещу АМР. България прави важна крачка в тази посока с приемането на първата си национална програма през 2026 година.

Снимка: Canva

Какво може да направи всеки един от нас?

Всеки гражданин може да допринесе за ограничаване на антимикробната резистентност чрез:

Използване на антибиотици само по лекарско предписание;
Завършване на пълния курс на лечение, дори при подобрение на симптомите;
Избягване на самолечение с антибиотици;
Спазване на добра лична хигиена;
Редовна ваксинация за предотвратяване на инфекции.

Първата Национална програма за действие срещу антимикробната резистентност в България (2026–2029) е ключов стратегически документ, който поставя основите на координирана борба с една от най-сериозните заплахи за общественото здраве. Успешното ѝ изпълнение зависи не само от институциите и здравните специалисти, но и от информираността и отговорното поведение на всеки гражданин.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.