Все повече хора с автоимунни заболявания се питат дали могат безопасно да приемат GLP-1 лекарства като семаглутид и тирзепатид. Въпросът набира сила след историята на актрисата Маим Бялик. Тя живее с болест на Грейвс и разказва за силна реакция след една-единствена доза.
Медицинският портал Healthline събира мнението на двама специалисти, ендокринолог и бариатричен хирург. Отговорът им е по-нюансиран от едно просто „да“ или „не“. Ето какво показват наличните данни.
Могат ли GLP-1 лекарствата да намалят възпалението?
GLP-1 рецепторните агонисти имитират хормон, който червата отделят след хранене. Те засилват ситостта, забавят изпразването на стомаха и понижават кръвната захар. Все повече изследвания обаче показват, че имат и противовъзпалителен ефект.
В рандомизирано проучване със 108 участници семаглутид понижава маркерите на възпаление C-реактивен протеин и интерлевкин-6 за 32 седмици. Резултатите са публикувани в Open Forum Infectious Diseases и засягат хора с ХИВ и натрупване на коремни мазнини.
Проф. Бетул Хатипоглу от Медицинския факултет на университета „Кейс Уестърн Ризърв“ предупреждава за важна разлика. Според нея по-малкото възпаление не означава, че лекарството лекува самото автоимунно заболяване. Най-обещаващи са данните при възпалителните заболявания на червата, но и там те остават ограничени.
При псориазис сигналите сочат по-скоро подобрение, особено при съпътстващо затлъстяване. Нужни са обаче още изследвания.
Каква е връзката между наднорменото тегло и автоимунните болести?
Систематичен преглед и мета-анализ на 26 проучвания, публикуван в списание Obesity, установява ясна зависимост. Затлъстяването е свързано с 41% по-висок риск от поява на автоимунно заболяване. Рискът нараства при няколко конкретни диагнози:
- множествена склероза - с 49%;
- болест на Крон и улцерозен колит - с 35%;
- ревматоиден артрит - с 30%;
- псориазис - с 18%.
„Затлъстяването причинява хронично възпаление, а отслабването го намалява“, обяснява бариатричният хирург д-р Мир Али. Той уточнява, че научните резултати за ефекта върху самите автоимунни болести все още са противоречиви.
Могат ли GLP-1 лекарствата да провокират автоимунно обостряне?
Според проф. Хатипоглу няма убедителни доказателства, че тези лекарства рутинно отключват обостряния. Успокояващите данни при болестите на червата обаче не може да се пренасят автоматично върху всички автоимунни състояния.
В медицинската литература съществуват единични описани случаи. Единият засяга 76-годишна жена с лупус, предизвикан от лекарство, след прием на семаглутид. Други описват необичайни кожни усещания при семаглутид и тирзепатид, които могат да наподобят симптоми на множествена склероза. Подобни доклади не доказват причинно-следствена връзка.
Какво трябва да знаете за щитовидната жлеза?
В САЩ GLP-1 лекарствата носят предупреждение за рядката медуларна форма на рак на щитовидната жлеза. В Европа картината е различна. През октомври 2023 г. комитетът по безопасност на Европейската агенция по лекарствата (EMA) заключава, че данните не подкрепят причинна връзка с този вид рак.
Предупреждението не засяга пряко автоимунните забоялвания на жлезата като Хашимото и Грейвс. Все пак е важно да обсъдите личната и семейната си история с лекаря.
По-рискови ли са GLP-1 при болестите на храносмилането?
Тези лекарства действат директно върху стомашно-чревния тракт. Затова гаденето, диарията и запекът лесно се припокриват със симптомите на болестта на Крон, улцерозния колит или цьолиакията.
Повръщането и диарията могат да доведат до обезводняване и да натоварят бъбреците. Забавеното изпразване на стомаха пък може да промени усвояването на други лекарства, приемани през устата.
При цьолиакия данните са оскъдни. Проучване на клиниката „Мейо“ сравнява 39 пациенти на безглутенова диета със 78 души без заболяването. Отслабването и честотата на страничните ефекти се оказват сходни, но изследването е малко.
Как да различите страничния ефект от автоимунния пристъп?
Времето е важна, но не решаваща подсказка. Стомашно-чревните оплаквания обикновено се появяват в началото на лечението или след увеличаване на дозата. Консултирайте се с лекар, ако забележите:
- кръв в изпражненията;
- повишена температура;
- упорита нощна диария;
- завръщане на познатата ви картина на обостряне.
Потърсете спешна помощ при силна и продължителна коремна болка, многократно повръщане без възможност да задържите течности или рязко намалено уриниране. Спешни са и стомашно-чревното кървене, затрудненото дишане и подуването на лицето или гърлото.
Как да се подготвите, ако обмисляте GLP-1 терапия?
В България хората с автоимунни заболявания често се проследяват от няколко специалисти, ендокринолог, ревматолог, гастроентеролог. Затова е важно всеки от тях да знае за новото лечение. Експертите препоръчват няколко практични стъпки:
- водете дневник на симптомите и часа на приема на лекарството;
- подгответе въпроси за лекаря, например какво да правите, ако оплакванията наподобяват пристъп;
- пийте достатъчно течности и избирайте малки, богати на хранителни вещества порции;
- не спирайте и не заменяйте основната си терапия без лекарско решение.
GLP-1 лекарствата не са лечение за автоимунни заболявания и не заместват утвърдената терапия. Засега няма убедителни данни, че рутинно провокират обостряния, а при някои състояния дори могат да намалят възпалението. Решението за започване се взема индивидуално, заедно с лекуващите специалисти.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Безопасни ли са GLP-1 лекарствата при автоимунни заболявания? Мнението на експертите. Healthline
Лекарствено индуциран лупус с мултиорганно засягане след семаглутид. Cureus, 2024
Алодиния и дизестезия, свързани със семаглутид и тирзепатид. Cureus, 2025
GLP-1 като многостранен противовъзпалителен агент. Frontiers in Immunology, 2023
