„Ако аз бях здравен министър, въпреки че не се виждам много в тази роля, бих мислил в посока да променя коренно системата в България – дали ще бъде със смяна на клиничните пътеки, или ще бъде с въвеждането на някакви нови диагностично свързани групи", категоричен е хирургът проф. Свилен Маслянков от Александровска болница.
И допълва: „Но идеята е наистина нещо коренно да бъде променено, защото в момента е много трудно да се работи“.
Проф. Маслянков е роден във Велико Търново
Той не е потомствен лекар, но се изгражда като професионалист с упорит труд и много четене. Завършва Медицинския университет в София и започва работа във великотърновския онкологичен център. Там попада на добри учители, които оценяват неговото трудолюбие и отдаденост.
Днес той е ръководител на направление „Лечение на доброкачествени и злокачествени заболявания на гърдата“ в УМБАЛ „Александровска“.
„Аз в моята рода нямам нито един лекар, нито дори медицинска сестра. И може би съм станал лекар, и изобщо това, което съм днес, благодарение на бабата, на която съм кръстен. Спомням си как в онези години казваше: „Абе, ще станеш един лекар да ни лекуваш“ и това се превърна в едно ехо, което се повтаряше многократно през годините. И накрая така и стана“, разказва професорът.
Студентски години и реализация
В годината, в която проф. Маслянков завършва гимназия, отпада районирането за кандидатстване във ВУЗ. Ето защо той решава да „хване бика за рогата“ и кандидатства не в Плевен, а в Медицинския университет в София. През 1991 г. студентите са имали възможност да кандидатстват в повече от един университет, но той решава, че или ще го приемат в столицата, или ще отиде в казармата и след това ще се присъедини към бизнеса на брат си.
„Голямата подкрепа видях от майка ми. Тя беше много щастлива. Въпреки че по това време моят по-голям брат почваше да се занимава с бизнес. Бяха години на промени и на много липси в обществото. Той ми казваше: „Абе, стига си се занимавал сега с учене, давай да изкарваме пари. С каквото и да се захванем – магазин, заведение или друго, ще има пари“. Аз обаче си го бях навил на пръста. Бях решил, че най-голямо удоволствие ще ми донесе медицината и трябва да опитам“, споделя още хирургът от Александровска болница.
Започва работа на 2 ноември 1998 г. в Комплексния онкологичен център във Велико Търново. Работи там близо 14 години. През тези години у него се формира интерес към онкологията и той започва да надгражда знанията и уменията си.
По това време защитава специалност „Обща хирургия“ в Медицинския университет в Плевен. Преминава през различни стажове и курсове, както в България, така и в чужбина.
Ракът на гърдата се подмладява
„В практиката си имам 30-годишни жени с рак на гърдата, дори и 20+ годишни. И преди ги е имало, но това, което е най-важно, е ние да имаме максимално най-доброто решение за всеки конкретен случай, да направим така, че тези пациентки всъщност да бъдат излекувани. На петата година след тяхната диагноза да няма никаква проява на заболяването“, категоричен е проф. Маслянков.
Ракът на гърдата е един от злокачествените тумори, за който има много добро лечение. Ето защо, въпреки нарастването на броя на пациентите и подмладяването им, все по-голям процент от тях се връщат към нормалния си живот след таргетната терапия, химиотерапията, лъчетерапията и операцията, когато се налага такава.
„В европейските държави за всички стадии на рака на гърдата колегите успяват да постигнат над 80% пълно излекуване. За съжаление в България вървим с 5-6% назад и това е нещото, към което много активно съм се насочил и което искам да променя. Дойде време да мога да вея, така да се каже, един по-голям „байрак“ не само пред студенти и специализанти, но и пред колегите, които са се специализирали в тази област – ракът на гърдата. Искам да им променя мисленето и да им покажа новите тенденции за лечение“, обяснява проф. Маслянков.
Проф. Маслянков е в болница до късния следобед
Често обмисля по-сложните случаи вкъщи – чете допълнително и се информира как са подходили неговите колеги по света.
Съпругата му не е лекар – тя е икономист. Въпреки това се разбират идеално и имат четири деца. Двамата му по-големи синове се занимават, най-общо казано, с анализи на база данни. Най-големият има лек досег до медицината, а следващият се дипломира тази година в Кеймбридж.
Другите две по-малки деца все още не са се ориентирали. Цялото семейство обаче е музикално – свирят на китара, кавал и виолончело.
Вижте цялото интервю с него във видеото.
