„Ако аз бях министър на здравеопазването първото нещо, което ще направя, е да създам Национална скринингова програма за социално значимите заболявания – имам предвид скрининг за рак на простатата, на гърдата или на маточната шийка“, категоричен е онкохирургът проф. Георги Байчев от Военномедицинска академия (ВМА).
И допълва: „А на втори етап – и за останалите значими заболявания като инсултите и инфарктите. Но първото нещо, което трябва да се направи, това е скрининга“.
Той е роден през 1961 г. във Велико Търново. Завършва Търновската математическа гимназия и буквално няколко месеца преди изпитите решава да кандидатства в Медицинския университет в Плевен.
Вярва, че добрите дела водят към успеха. Уважава хората с борбен дух. А те твърдят, че той е един от най-добрите специалисти по рак на гърдата. Днес напълно заслужено е част от екипа на Клиниката по гръдна хирургия във Военномедицинска академия – София.
Проф. Байчев се ориентира към медицината в края на гимназиалното си обучение. „Учителката ми по биология в 11. клас видя нещо в мен. Покани ме в кръжока по биология и оттам стана всичко – хванах „последния влак“ за изпитите“, обяснява той.
Онкохирургът не е потомствен лекар. Родителите му обаче не са се месили в неговия избор. Той винаги е получавал тяхната подкрепа.
В началото на следването си проф. Байчев се сблъсква с трудности, тъй като много от състудентите му са деца на лекари и са по-напред с латинската терминология. Той обаче успява да навакса и да се развие успешно – след трети курс обаче вече нямало разлика дали даден студент е потомствен лекар, или не.
Завършил медицина през 1987 г. Бил 17-и по успех от близо 240 души и затова не е имал големи проблеми при разпределението му като млад лекар. Сравнително бързо започнал работа в „Бърза помощ“ в Елена. Там се научил да бъде отговорен и да проследява резултатите от лечението на пациентите.
Година по-късно спечелил конкурс и се преместил в Клиниката по спешна хирургия в болницата в Плевен. Там защитил специалност „Спешна и коремна хирургия“. След това обаче у него се зародил интерес към онкохирургията. Бил готов да мине на следващото ниво на развитие.
„Десет живота да имах, пак щях да ги изживея по същия начин, но истината е, че медицината иска голямо всеотдаване. Цената е много висока. Но пък удоволствието от свършената работа – да видиш един щастлив, излекуван пациент, е безценно. Ако сега трябва да калкулирам 39-40-годишната си практика, хубавите неща, които са ми се случвали в професията, са много повече от всяка моя неудача“, споделя проф. Байчев.
Той има хоби – фотография. През 2023 г. от печат излиза първият му албум с фотографии „Неразказни истории“. Той е съавтор и на книгата „Лекари мечтатели“, посветена на българските хирурзи от началото на XX век.
Вижте във видеото цялото интервю с проф. Георги Байчев.
