„Бих променила, ако зависи от мен, тромавата процедура по изписването на нашите протоколни медикаменти, защото понякога, за да осигурим най-доброто и модерно лечение на пациента, трябва да минем през едни тромави канцеларски материали. Губим ценно време, в което пациентът може да бъде лекуван възможно най-рано и най-добре“, категорична е д-р Албена Динкова.
Тя е родена през 1984 г. във Видин. Завършва Медицинска академия в София през 2009 г., но работата я отвежда в Плевен. Специализира „Ендокринология и болести на обмяната“ в Медицинския университет в Плевен, където от десет години е хоноруван преподавател – асистент.
Интересите ѝ са свързани с напълняването и репродуктивните проблеми вследствие на покачване на теглото както при жените, така и при мъжете.
„В по-съзнателната си възраст – преди да кандидатствам в Природо-математическата гимназия във Видин ясно помня, как ходех по бордюра на тротоара пред училището и казвах: „Мамо, аз искам да уча тук, за да стана лекар“, защото там имаше профил биология и химия“, разказва ендокриноложката.
Д-р Динкова не е потомствен лекар. Родителите ѝ са инженери. „Медицината реално си е мое желание, моя детска мечта. Аз сама се устремих към тази професия. Може обаче да се каже, че е имало някакви ситуации в по-ранното ми детство, които също са ме насочили в тази посока“, признава тя.
Оказва се, че при нея е имало съмнение за ендокринен проблем в детска възраст и затова родителите ѝ са я водели на прегледи до София.
„Тогава гледах докторите с бели престилки и се питах: „Боже, мога ли и аз да стана като тях?!“. Оттогава може би у мен се зароди тази мечта. Във времето все повече и повече започнах да искам да стана лекар. Бленувах този момент“, спомня си д-р Динкова.
Тя среща пълна подкрепа от страна на родителите си, макар те да са смятали, че една такава професия е сериозно предизвикателство.
„Те винаги са ме подкрепяли в решенията ми, но казваха: „Албенче, да знаеш – много е трудно. Много е трудно, но след като си го решила – следвай го“. Завършила съм Медицинския университет в София. Преминах през един много тежък период на ходенето на ежеседмични уроци. Пътувах всяка събота от Видин до София, няма да забравя – сутрин хващах в 5:30 ч. автобуса, за да стигна в нормално време в столицата. Трябваше да съм конкурентноспособна на всички други деца. Исках да съм 100% сигурна, че ще имам шестици по биология и химия на приемните изпити“, разказва още ендокриноложката.
Приели я с пълно отличие и това не изненадало никого, защото в училище имала отлични оценки по всички предмети. Определяли я като зубър. Тогава ѝ било странно, защо всички реагират така на нейното старание, но днес се гордее с това.
Студентските ѝ години минават неусетно. Работи като санитар и паралелно с това учи неуморно. Нещо, което силно препоръчва на всички бъдещи лекари, защото колкото по-рано се сблъскат с реалността на болничното лечение, толкова по-бързо ще разберат дали това е техният път на развитие.
„Да постигнеш мечтата си от първия път е неповторимо, страхотно удовлетворение, но и страх – ще се справиш ли занапред. Защото следват едни много трудни години, в които ти ако не научиш определени неща, ако пропуснеш нещо или не го разбереш, просто остава една празнина в знанието ти, която може никога да не попълниш“, признава д-р Динкова.
В началото на следването си тя допълнила детската си мечтата с това, че иска да стане гинеколог. След това обаче била очарована от друга медицинска специалност, която обсебва не само дните, но и нощите ѝ.
Вижте във видеото цялото интервю с д-р Албана Динкова.
