Асоциацията на лекарите, практикуващи естетична медицина (АЛПЕМ), излезе с официална позиция по проекта на нова Наредба, регламентираща дейността на козметици, фризьори, бръснари, татуисти и студиа за поставяне на пиърсинг.
Документът е адресиран до Министъра на здравеопазването и изразява принципна подкрепа за усилията на Министерството на здравеопазването за осъвременяване на нормативната уредба в сектора.
Въпреки това, след детайлен анализ на текстовете, лекарите по естетична медицина заявяват сериозни притеснения, че част от предлаганите разпоредби:
- размиват границата между медицински и немедицински дейности;
- допускат извършването на рискови интервенции от неквалифицирани лица;
- създават необосновани и стигматизиращи изисквания към пациенти с кожни заболявания.
„Нашата позиция е категорична: безопасността на пациентите и високият професионален стандарт изискват ясно разграничаване на медицинските дейности и те да се извършват единствено от лекари“, заявяват от АЛПЕМ.
Пилингите ключовият спорен момент между козметика и медицината
Едно от основните възражения на асоциацията е насочено към чл. 2, т. 11 от проекта на Наредбата, където сред разкрасителните грижи, допустими за козметици, са посочени „пилинги“, без уточнение за техния вид и дълбочина.
От медицинска гледна точка пилингите се класифицират като:
- повърхностни;
- средни;
- дълбоки.
в зависимост от това до кой слой на кожата достигат. Средните и дълбоките пилинги засягат дермата и представляват медицинска интервенция, която изисква лекарска квалификация, клинична преценка и готовност за овладяване на възможни усложнения – изгаряния, инфекции, хиперпигментации и белези.
Според АЛПЕМ козметиците могат безопасно да извършват процедури единствено до нивото на епидермиса, без засягане на дермата. Липсата на ясно разграничение в нормативния текст, по думите на лекарите, създава реален риск от злоупотреби.
Като аргумент асоциацията посочва реален инцидент от декември, широко отразен в национален ефир, при който клиентка е получила изгаряне втора степен след козметична процедура и е била хоспитализирана в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.
АЛПЕМ предлага конкретна редакция на текста, в която изрично се посочва, че козметичните пилинги трябва да бъдат повърхностни и недостигащи дермата, с ясно изключване на медицинските интервенции.
Тестовете за чувствителност при боядисване
Втората спорна разпоредба е чл. 16, ал. 4, която задължава извършването на тест за чувствителност преди боядисване на коса, по начин, указан от производителя на продукта.
Според лекарите това изискване е медицински необосновано и следва да бъде изцяло премахнато. Алергията към бои за коса, най-често към парафенилендиамин (PPD), е добре позната форма на алергичен контактен дерматит. Диагностиката ѝ се извършва чрез епикутанно тестуване, което е златен стандарт в дерматологията и се провежда от специалисти в рамките на 48–72 часа.
Тестовете, извършвани във фризьорски салони, не са стандартизирани и, по данни от клинични проучвания, дават неточни и непредвидими резултати, дори когато се правят 48 часа преди боядисването. Отчитането на реакция след 20 минути, както препоръчват някои производители, е напълно неадекватно за алергии от забавен тип.
Според АЛПЕМ текстът не само не повишава безопасността, но и създава илюзия за медицинска защита, без реална научна стойност.
Изискването за медицинско удостоверение – стигматизация вместо защита
Най-категоричната позиция на асоциацията е по отношение на чл. 20 от проекта, който предвижда лица с кожни обриви, петна или други видими промени да бъдат обслужвани в салони само срещу медицинско удостоверение, че заболяването не е заразно.
АЛПЕМ определя този текст като:
- сериозно нарушаващ човешките права;
- стигматизиращ пациенти с хронични кожни заболявания;
- медицински необоснован и практически неизпълним.
Разпоредбата засяга огромна група хора с незаразни състояния като псориазис, атопичен и контактен дерматит, себореен дерматит и други, които често протичат с видими кожни промени. Изискването тези пациенти да представят удостоверение при всяко посещение в козметичен или фризьорски салон според лекарите е обидно, дискриминационно и лишено от реален здравен смисъл.
Допълнително, текстът създава фалшиво чувство за сигурност, общопрактикуващ лекар не може категорично да изключи сложни дерматологични състояния без специализирана оценка и изследвания. В същото време се възпрепятства утвърденото сътрудничество между дерматолози и маникюристи при лечение на нокътни заболявания.
Ясна регулация, но без компромис с медицинските стандарти
В заключение Асоциацията на лекарите, практикуващи естетична медицина подчертава, че подкрепя усилията за повишаване на безопасността и качеството на услугите в козметичния и естетичния сектор. Според лекарите обаче това може да се постигне единствено чрез:
- ясно разграничаване на медицинските от немедицинските дейности;
- недопускане на рискови интервенции от неквалифицирани лица;
- зачитане на правата, достойнството и качеството на живот на пациентите;
- съобразяване с утвърдените принципи на медицинската наука и практика.
Становището е прието с решение на Управителния съвет на АЛПЕМ и вече е внесено за разглеждане в Министерството на здравеопазването.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
----------------------------------------------
Източници:
- Асоциацията на лекарите, практикуващи естетична медицина (2026). Становище
- Министерство на здравеопазването на Република България (декември 2025). Проект на Наредба за здравните изисквания към бръснарските, фризьорските и козметичните салони и ателиетата за татуировки и поставяне на обици и други подобни изделия на различни части на тялото
