Лятото почти е тук, но реалната опасност за кожата не чака сезона. Слънцезащитата е тема, за която уж знаем всичко и все пак продължаваме да я прилагаме грешно.
Добавете към това и тревожният факт, че заради изтъняването на озоновия слой и климатичните промени нивата на UV радиация в някои региони са се повишили с около 10% спрямо средата на миналия век.
Дерматологът д-р Мария Тончева коментира темата в bTV Radio и дава ясни, основани на науката отговори на въпросите, които всеки трябва да си зададе.
Според данни на Европейската мрежа за борба с рака (ECAN) случаите на меланом, най-агресивната форма на рак на кожата, са се увеличили с над 50% в Европа за последните две десетилетия. Само в рамките на ЕС годишно се диагностицират близо 100 000 нови случая на меланом, а смъртността от заболяването продължава да расте.
Добрата новина е, че дерматолозите категорично посочват, че редовното използване на слънцезащита с висок SPF намалява риска от меланом с до 50%. Тоест тубичката крем в чантата не е просто козметика, а превенция.
Защо слънцезащитата все още се прилага грешно?
Според д-р Тончева проблемът е комплексен. „Основната причина е комбинация от дълбоко вкоренени митове, объркваща терминология и липса на навици за ежедневна грижа", обяснява тя.
Най-разпространеният мит е, че слънцезащитният крем е нужен само на плажа или в планината. Вторият, че загарът е белег на здраве и красота.
„Дори съм срещала хора, които съзнателно избягват да използват слънцезащитни продукти, защото искат да придобият тен," разказва д-р Мария Тончева.
Тенът всъщност е защитна реакция на организма и знак, че кожата се е опитала да се защити от увреждане.
UVA и UVB: Каква е разликата и кое е по-опасно?
Слънчевият спектър включва няколко вида лъчение, всяко с различен ефект:
- UVB лъчите причиняват видимото изгаряне, стимулират производството на меланин и са пряко свързани с увреждането на ДНК в кожните клетки. По-интензивни са през летните месеци, но за разлика от UVA лъчите се блокират от обикновено стъкло.
- UVA лъчите присъстват 365 дни в годината, проникват дълбоко в дермата и са основният фактор за фотостареене на кожата. Те увреждат фибробластите, клетките, синтезиращи колаген, еластин и хиалуронова киселина. Преминават през облаци, прозорци на коли и офиси.
- Инфрачервено лъчение и синя светлина допринасят за разграждането на колагена и еластина, въпреки че се подценяват.
Проучванията показват, че около 80% от видимите признаци на стареене на кожата се дължат на хронично излагане на UV радиация, процес, известен като фотостареене.
Градът като капан: „Градският топлинен остров"
Много хора смятат, че в града са защитени. Д-р Тончева предупреждава за обратното. Асфалтът, бетонът и стъклените фасади отразяват и усилват слънчевите лъчи, създавайки т.нар. градски топлинен остров. UVA лъчите преминават свободно през прозоречното стъкло у дома, в офиса и в колата, което прави ежедневната фотозащита задължителна независимо от сезона.
Лунички срещу пигментни петна: Каква е разликата?
Д-р Тончева прави важно разграничение:
- Луничките са генетично обусловени, появяват се от детска възраст и потъмняват при слънце, но избледняват зимата.
- Хиперпигментациите и пигментните петна са резултат от натрупано UV увреждане, хормонални промени или възпаление. Появяват се по-късно в живота, по-устойчиви са и не изчезват лесно дори извън сезона.
Минерални или химични филтри, кое да изберем?
Съвременната наука предлага два основни типа слънцезащитни филтри, като изборът трябва да е индивидуален:
Минерални филтри
- Действат като „огледало", отразяват лъчите от повърхността на кожата
- Основна съставка е цинков оксид
- Препоръчват се при чувствителна кожа, розацея и акне
- Съвременните формули вече не оставят белезникав филм
Химични (органични) филтри
- Абсорбират UV радиацията и я преобразуват в топлина
- По-подходящи при кожа с първи признаци на стареене
- Могат да се комбинират с активни съставки срещу фотостареене
И в двата случая е ключово продуктът да е некомедогенен слънцезащитен крем, тоест да не запушва порите и да не провокира акне. Препоръчително е и да е водоустойчив при продължителен престой на открито, съветва д-р Тончева.
Кога и как да прилагаме слънцезащитата?
Д-р Тончева дава конкретни насоки:
- Нанасяйте продукта на всеки два часа при продължително излагане
- Използвайте слънцезащита целогодишно, не само лятото
- Търсете продукти с широкоспектърна защита срещу UVA, UVB, инфрачервено лъчение и синя светлина
Грижа за кожата след слънце е задължителна
Продуктите „след слънце" не са безмислени. Според д-р Тончева те са задължителна стъпка, тъй като:
- Намаляват възпалението, предизвикано от слънчевата радиация
- Възстановяват кожната бариера
- Интензивно хидратират
Полезен трик препоръчван от д-р Тончева е да започнете да използвате продукт след слънце няколко дни преди продължително излагане. Това подобрява бариерната функция на кожата и я прави по-устойчива на слънчев стрес.
Слънцезащитата не е сезонна козметика, а инвестиция в здравето на кожата за цял живот. UVA лъчите не спират зимата, в облачен ден или зад прозореца на офиса. Изборът на правилния продукт трябва да е съобразен с индивидуалния тип кожа. Редовната слънцезащита не е само грижа за младежки вид, а доказана мярка за превенция на рак на кожата, включително меланом, чиито случаи в Европа бележат тревожен ръст.
А грижата след слънце е последната, но не по-малко важна стъпка в рутината, особено през лятото.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Интервю с д-р Мария Тончева, дерматолог – bTV Radio: „Слънцезащитата трябва да е ежедневна рутина за превенция на стареенето и рака на кожата" Световна здравна организация (СЗО) – „Ултравиолетово лъчение и здраве"
Американска академия по дерматология (AAD) – „Слънцезащита: как да пазим кожата си"
Европейска агенция по околна среда (ЕАОС) – „Изтъняване на озоновия слой и UV радиация в Европа"
